|
| |
Дори чудесата изизскват известно време.
Шарл Перо |
| ШАРЛ ПЕРО - ГОЛЯМ ПОЛИТИК ИЛИ ЛЕГЕНДАРЕН РАЗКАЗВАЧ |
Портрет на Шарл Перо с мантията на член на Френската академия. Гравюра, 1694 г. |
| |
Преди 390 години се е родил авторът на "Червената шапчица", "Пепеляшка", "Малечко-палечко", "Синята брада" и други известни приказки. Но той ги пише в последните години на живота си. А дотогава Шарл Перо е един от най-влиятелните чиновници на Франция.
"Роден съм на 12 януари 1628 година заедно с брат-близнак, който се появява на този свят няколко часа преди мен и умира след шест месеца" — спомня си в края на живота си Шарл Перо. Психоаналитиците отдават голямо значение на мъката по починалия брат при близнаците. Може би, компенсирайки тази загуба, най-малкият брат застава начело на семейния клан, обединяващ тримата братя Перо. Те се оказват на върха на социалната стълбица в епохата на Людовик XIV.
Великата епоха
За да разберем доколко влиятелни са били братята Перо, трябва да се вгледаме в този блестящ период в историята на страната. Кралят- слънце е най-яркият владетел по това време, неговата светлина затъмнява всички други монарси. Франция е ориентир за цяла Европа. Изкуство, наука, промишленост и армия са най-добрите в света. Системата на управление на държавата - също. И неин създател (практически от нулата) се смята Жан - Батист Колбер. Провежданата от него успешна политика е влязла в историята като меркантилизъм. Де-юре той не заема официална длъжност на глава на правителството, но може да бъде смятан за най-добрите премиер-министри в световната история. Де-факто той е дясната ръка на Людовик XIV. А дясна ръка на Колбер става Шарл Перо.
Длъжностите на Перо
В
ръцете на Перо била съсредоточена огромна власт. Ето някои от длъжностите, които заемал бъдещият разказвач на приказки:
|
|
• Генерален секретар в Интендантството на кралските постройки. Това е сериозно занимание, като се има предвид, че по това време се презастроява Лувърът и се издига най-големият строеж на века: за Людовик XIV се строи Версай. Шарл Перо в голяма степен контролира строежа.
• Фактически ръководител на "Бюро за прослава на краля". По-късно започнали да го наричат Малката академия. Преди неговото създаване през 1664 година Людовик XIV лично се срещал с Перо и с други "пиар"-личности. Подчертавайки важността на новото учреждение, кралят заявява: "Господа, вие можете да съдите за моето уважение към вас, по това, че ви доверявам най-ценното нещо за мен - моята слава." В крайна сметка Шарл получил достъп до двореца.
• Държавен секретар по културата. Шарл Перо наблюдавал литературата и следял писателите да се трудят за славата на краля.
• Контрольор на работата на ателието за гоблени. Тази длъжност може да изглежда дребна на фона на останалите, но в условията на XVII век това съвсем не било така. Производството на гоблени тогава изисквало използване на най-високите технологии по това време. Френските гоблени станали световен бранд, техният експорт носел на страната огромен доход. Едновременно с това те, разбира се, играели и идеологическа роля. Върху тях обикновено запечатвали моменти от славата на краля. Дори сюжетите на антични теми възпявали монарха, макар и в алегорична форма.
• Личен секретар на Колбер. Това вече е една от главните длъжности на Перо. Той изпълнявал всякакви поръчения на шефа, включително най-любопитните и дори несвързани с финансите. Например, през 1666 година Колбер създал фонд от 100 хиляди ливри (огромна сума за онова време) за подкрепа на литератори, работещи за авторитета на Людовик XIV. С фонда се разпореждал именно бъдещият разказвач на приказки. При това парите се разпределяли не само сред френските, но и сред чуждестранните писатели. Този фонд подкрепял, но и отвличал учени - мнозина получавали покана да работят в Париж, приемайки ги във Френската академия.
Братята академици
По-късно член на Академията на науките станал и Шарл Перо. Вярно е, че пръв академик в семейството им бил най-големият брат Клод Перо. Безусловно, това се е случило не без подкрепата на Шарл. Клод бил медик, но нямал някакви сериозни научни постижения. По това време той повече се прославил в архитектурата (на това ниво на развитие на науката ученият можел да си позволи да работи в няколко области). По негов проект била издигната новата колонада на Лувъра, която и до днес носи неговото име. Трудно е да си представим, че този проект не е ползвал протекциите на по-малкия брат: да не забравяме, че той е бил генерален секретар в Интендантството на кралските постройки. Известно е, че Шарл лично е инициирал участието на по-големия си брат в конкурса за проект на новата колонада.
Като академик Клод успешно се занимавал с разни проекти и дори ръководел естественото отделение на академията. Талантливите и задружни братя имали добри познанства и както сега се казва били добри комуникатори.
В това трио влизал и брат им Пиер, който работел най-вече на обществени начала - той не заемал влиятелна официална длъжност. Макар че в началото именно Пиер бил главният в клана Перо. След като се оженил успешно, той купил (тогава това било в реда на нещата) длъжността на главен събирач на финансите на Париж. А младият Шарл, получил неотдавна диплома на адвокат, работел като негов служител. Още тогава тримата братя активно си създавали полезни връзки, канейки в своето имение Вири в околностите на Париж "нужните" хора.
Иронията на съдбата
Но в един момент Пиер банкрутирал. Той по чудо избегнал затвора и бил принуден да продаде бизнеса си. Причината била крахът на неговия патрон - суперинтенданта на финансите на Франция Никола Фуке. Той водел толкова разкошен живот, че със своите разходи затъмнил младия Людовик XIV, който тогава още не бил станал "кралят-слънце". Фуке присвоявал толкова много държавни пари, че не било никак трудно да бъде свален от длъжност. Това и направил току-що постъпилият Колбер. Процесът срещу Фуке и неговите финансисти бил показателен и изглежда, че трябвало да пострада не само Пиер Перо, но и неговият партньор и брат Шарл.
Парадоксите на историята
 Музата на историята направила както винаги парадоксален ход: братът и първият помощник на сваления финансист хвръкнал нагоре по служебната стълбица, ставайки веднага помощник на самия Колбер, виновник за срутването и на Фуке, и на Пиер Перо. При това братята продължавали да се подкрепят взаимно. Вярно е, че когато Шарл (а това ставало неведнъж) молел за някаква длъжност за своя по-голям брат, Колбер винаги непреклонно отговарял: "Или ти, или той." Оставайки в сянка, Пиер честно се трудел за славата на монарха на Франция, помагайки в работата на братята си.
Ранно издание на приказките с портрет на автора.
Но какъв социален ход помогнал на Шарл да избегне краха и да се издигне в службата? Точно онази прославила го през вековете страст към съчиняването. Бъдещият писател през 1660 г. написал ода за женитбата на Людовик XIV и Мария Терезия и я предал по веригата чрез навреме създадените "полезни познанства" на кардинал Мазарини. Последното звено на тази верига бил Колбер, тогава още помощник на всесилния, но вече остаряващ кардинал. Преди смъртта си в 1661 г. Мазарини препоръчал талантливия управляващ на краля. Колбер се харесал на монарха. Встъпвайки в длъжност, той си спомнил за талантливия млад съчинител и го поканил. Великият Мазарини не сгрешил, Шарл Перо се оказал верен помощник. За 20 години служба той написал множество оди, девизи и различни "слогани", възвеличаващи краля-слънце и неговата политика.
Приказките
 Шарл започва да пише стихове и комедии още в колежа. През 1653 публикува пародията "Стените на Троя". През 1673 заедно с брат си пише приказка в стихове - "Войната на враните срещу щъркела" - алегория на войната на привържениците на класицизма и новата литература. През 1675 година още едно съчинение е посветено на това противопоставяне - "Критика на операта или разбор на трагедията". През пролетта на 1682 година за рождения ден на Бурбонския херцог му посвещава ода и стихотворение.
За личния живот на Шарл Перо е известно малко. Увлечен от кариерата си, той се жени късно, на 44 години. Жена му Мари Гишон била с 25 години по-млада от него. В брака им се раждат трима синове и дъщеря - Самюел, Шарл, Пиер и Франсуаза. Но 6 години след сватбата Мари внезапно умира. След смъртта на жена си, Перо става много религиозен. Тогава пише поемата "Адам" и "Сътворението на света", а след смъртта на своя покровител Колбер в 1683 година - поемата "Свети Павел". С този труд, публикуван през 1686 година, Шарл искал да си върне изгубеното внимание на краля.
 |
Паметникът на Шарл Перо в градините Тюйлери.
През 1667 г. кралските градини били отворени за свободно посещение именно по негово настояване. |
Мислил ли е прославеният поет, академик, че неговото име ще направят безсмъртно не дългите поеми, тържестевните оди и учените трактати, а тъничка книжка с приказки? В основата на неговите приказки лежат известни фолклорни сюжети, които той разказва с присъщия му талант и хумор. Първата излязла през 1691 г., а сборник с осем от най-знаменитите приказки (той се наричал "Приказки на майката-гъска или истории и приказки от стари времена с поучения") се появил през 1696. И всъщност това е първата книга в света, написана специално за деца. Академик Шарл Перо не смятал това за голяма литература и дори не посочил своето име. Той приписал авторството на книгата на своя син, Пиер д'Арманкур-Перо. В това бил големият умисъл на стареещия политик - с помощта на сборника с приказки той искал да укрепи положението на своя син в кралския двор, за тази цел книгата посветили на любимата племеница на краля, Орлеанската принцеса. И като че ли планът успял.
Но всичко завършило зле. При неясни обстоятелства (дали в спречкване или на дуел) синът на Шарл Перо съсякъл с шпагата си своя връстник, някой си Гийом. И Пиер се оказал в затвора. Баща му, за да избегне наказанието, спешно му купил длъжността лейтенант в кралската армия. И много скоро, през 1699 година, Пиер загинал на бойното поле.
А ето че първоначално подписаните с неговото име приказки са живи и досега. Някои от тях са сред най-знаменитите в целия свят. Името на академик Шарл Перо за първи път се появило на корицата на този сборник с несериозни приказки едва през 1724 година, 21 година след смъртта му.
|
| Източник |
|
|
|
|
| |
|
|
|
