v
НАЧАЛО
12 януари 2019
 
  • ЗЕМЯ
  • НЕБЕ
  • ЗВЕЗДИ
  • ВРЕМЕ
  • ЧОВЕК
  • ПЪТ
  • КЛЮЧ
  • СЛОВО
 
                 
 
Днес децата вън на двора си направиха от сняг
цял човек — голям и страшен, със тояга и калпак.
С нос от морков и очички — вижте го какъв е мил,
пък и чудно име има — кръстиха го те Страхил.
Васил Павурджиев  
От 2010 година 18 януари се отбелязва като международен ден на снежния човек.
Инициатор за честването на този весел празник е германецът Корнелиус Грец, който от 30 години колекционира снежни човеци. Колекцията му е записана в книгата на Гинес и наброява над 3000 бройки.
Разказ за снежния човек

Дойде ли зимата, и малки, и големи с вълнение очакваме да завали сняг, радваме му се, защото всичко навън става искрящо бяло и заприличва на чудесна приказка. А във всеки двор, като с вълшебна пръчица започват да се появяват забавни снежни човеци, с шарени шалчета, метла под мишница и морков за нос. Тази весела зимна идея е известна на хората вече не едно столетие, но не всички знаят какъв свръхестествен смисъл са придавали в миналото на снежния човек в двора. Защото е било много отдавна.

Някои харесват легендата, че първия снежен човек е направил в края на XV век италианският скулптор, един от най-великите майстори от епохата на Ренесанса, Микеланджело Буонароти (Michelangelo Buonarroti) някъде в 1493 година. Звучи красиво, но едва ли е истина.

Макар че авторът на книгата "История на снежния човек" Боб Екщайн (Bob Eckstein), изследвайки архивите в европейските музеи и библиотеки, открил в Кралската библиотека на Холандия - Koninklijke Bibliotheek в Хага илюстрация със снежен човек в "Часослов" от 1380 година. Но за скулптора там няма нито дума.
 


Според стара европейска притча свети Франциск от Асизи смятал създаването на снежните фигури за своеобразен метод за борба с бесовете. А според друга християнска легенда снежните човечета са ангели, нали снегът е дар от небето. А това значи, че снежният човек не е никой друг, а ангел, който може да предаде молбите на хората на Бога. Затова от току-що натрупания сняг правили снежна фигурка и тихичко й нашепвали своето желание. Вярвали, че щом тя се разтопи, молбата им ще е доставена на небето и скоро ще се изпълни.


По-правдиви са литературните доказателства за съществуването на снежни скулптури през XVI век. Около 1590 година се появява темата за снежния човек - в драмата на Шекспир "Ричард Втори" крал Ричард казва, че би искал да е снежен крал, направен за игра, който да се разтопи на капки под слънчевите лъчи.


Рисунка от Часослов, изд. 1465 г.

Гравюра от 1511 г. Илюстрация към приказката на Андерсен "Снежният човек", гравюра от 1861 г.
И все пак, наистина популярен снежният човек станал едва през XVIII век. Тогава, в издадения през 1770 година в Лайпциг сборник с детски песни за първи път се появява илюстрация със снежен човек.

Около 1778 години полският и немски художник и гравьор Даниел Ходовецки (Daniel Nikolaus Chodowiecki) прави календар с 12 отделни картини за всеки месец от годината. Декември е представен с четири деца, които хвърлят снежни топки по снежна фигура с човешки ръст. Творбата е притежание на галерия в Берлин.

Първите снежни човеци били огромни, с яростни лица и заплашително вдигната метла, като на медната гравюра на Даниел Ходовецки. Най-вероятно заради поверието, че снежните човеци са спътници на безжалостни зими и лют студ, и са заплаха за хората. Страхували се да ги извайват по време на пълнолуние, да ги гледат късно вечерта през прозореца, за да не сънуват кошмари и да не ги преследват неприятности.

През XIX век образът на снежния човек се променил съществено - той станал по-тумбест и "по-добър" - зимата вече не била за хората така безпощадна. През 1900 година фигурката на снежния човек вече била задължителна на коледната елха.

В Европа снежният човек винаги бил близо до къщата, украсен щедро с гирлянди и домашни предмети - тендежера за шапка, метла в ръцете. С моркова вместо нос умилостивявали духовете, изпращащи плодородие, обърнатата кофа или тенджерата върху главата символизирали богатство за дома.

В Румъния има обичай да украсяват снежната фигура с гердан от главички чесън, което се прави за здравето на всички в къщата и за да ги предпазва от белите на тъмните сили.

В представите на европейските народи снежният човек винаги е същество от мъжки пол - snowman, Schneemann, Balwan sniegowy, snomann. В Русия обаче, от езическите времена вярвали, че на снеговете и виелиците заповядват духове от женски пол, почитали ги и се обръщали към тях с молби за помощ в лют студ. Затова там се появяват и женски снежни фигури.

Много детски приказки са посветени на снежния човек. Най-известната от тях е "Снежният човек" на Андерсен. Герой на друга хубава немска приказка Der Wunsh des braunen Schneemannes ("Мечтата на кафявия снежен човек") на Менди Фогел е шоколадовият снежен човек, който мечтае да види снега, и неговият приятел, момчето Тим го изнася на улицата. Там Човечето е във възторг от белия зимен ден и от игрите на децата със снежни топки. В края на краищата той се покрива със сняг и искрено се радва на това, мислейки си, че е също така бял като всичко наоколо.

Своя типичен облик - тяло из три снежни топки, нос от морков и кофа или тенджера на главата снежният човек получил едва през XIX век. Тогава снежните създания станали по-добри и незаменим атрибут на Рождество и нова година, своеобразен символ на зимните празници.



Чарлз Грин, Снежен човек, 1870 1919 г.Образът на снежния човек вече се използва в рекламата.
Източник
 
 
© е-списание МАРГАРИТА 2001-2017
При използване на материали от сайта позоваването на margaritta.net и активен линк е задължително.