НАЧАЛО
29 юни 2023
 
  • ЗЕМЯ
  • НЕБЕ
  • ЗВЕЗДИ
  • ВРЕМЕ
  • ЧОВЕК
  • ПЪТ
  • КЛЮЧ
  • СЛОВО
 
                 
 
Твърде ранната смърт е равносилна на грабеж:
за да осъществиш своето житейско призвание, трябва да живееш дълго.
Антоан дьо Сент-Екзюпери (1900 - 1944)

АНТОАН ДЬО СЕНТ-ЕКЗЮПЕРИ: ЗА ЖИВОТА И ЛЮБОВТА


"Твърде ранната смърт е равносилна на грабеж: за да осъществиш своето житейско призвание, трябва да живееш дълго. " Това е написал Антоан дьо Сент-Екзюпери (роден на 29 юни 1900) в една от своите последни статии. Авторът на "Малкият принц", "Земя на хората", "Цитаделата" сякаш е предчувствал своята скорошна гибел.

От първите дни на Втората световна война Антоан дьо Сент Екзюпери - професионален летец, се сражава с нацистите, но не спира да пише. На 31 юли 1944 година писателят излита от летището на остров Сардиния на разузнавателен полет и не се връща. Дълго време за гибелта на Екзюпери не се знае нищо и неговото име повече от половин век е в списъка на изчезналите без вест. През май 2000 г. водолазът и гмуркач Люк Ванрел съобщава, че на 70 м дълбочина в Средиземно море е открил останки от самолет. Специалисти изваждат останките и се изяснява, че бордовият сериен номер отговаря на самолета, който е управлявал Екзюпери. През март 2008 година 88-годишният ветеран, бивш летец-изтребител Хорст Рипер признава, че именно той е свалил самолета на знаменития писател.

Още колко много би могъл да каже Екзюпери на човечеството за дълга и верността, за дружбата и любовта, за горещата, действена любов към живота и хората, за нетърпимостта към злото и за това какъв трябва да бъде човекът на тази, още неподредена, понякога недружелюбна, но любима и единствена наша планета Земя, ако не бе загинал в онзи злополучен юлски ден...

Никога не губи търпение — това е последният ключ, който отключва вратата.

Ако човек е предал някого заради теб, не бива да свързваш живота си с него, рано или късно той ще те предаде, заради някого.

Да се обичате не значи да се гледате един друг, а да гледате заедно в една посока.

Истински се вижда само със сърцето. Същественото е невидимо за очите.

Да, аз те обичам!... И моята вина е, че ти не знаеш това.

Истинската любов започва там, където не очакваш нищо в замяна.

За да научиш човека да обича хората, трябва да го научиш да се моли, защото молитвата е безответна.

Познавам дружбата по отсъствието на разочарования, истинската любов - по невъзможноста да бъдеш обиден.

Не смесвай любовта с жаждата да завладееш, която носи толкова мъчения. Въпреки общоприетото мнение, любовта не причинява мъка. Мъчи инстинктът за собственост, а той е обратното на любовта.

Съди сам себе си. Това е най-трудното. Да съдиш себе си е много по-трудно, отколкото другите. Ако съумееш правилно да съдиш себе си, значи си истински мъдър.

Нали всички възрастни отначало са били деца, само че малцина от тях си спомнят това.

Аз те приемам такъв, какъвто си. Ти просто си мой приятел.
Аз ще те приема просто от любов към теб. Ако си куц, няма да те помоля да потанцуваш.
Ако не обичаш едного или другиго, няма да ги повикам заедно с теб на гости.
Ако си гладен, ще те нахраня. Няма да те деля на части, за да те опозная по-добре.
Ти не си тази постъпка, нито друга, и не си сбор от тези постъпки.
Аз няма да съдя за теб нито по тези думи, нито по тези постъпки. За думите и постъпките аз ще съдя по теб.
Но и ти трябва да ме приемеш по същия начин.

Нямам какво да правя с приятел, който не ме познава и изисква обяснения. Не съм в състояние да ти предам себе си с помощта на хилавия вятър на думите.

Стари приятели бързо не можеш да създадеш. Няма съкровище по-скъпо от толкова общи спомени, толкова тежки часове, преживени заедно, толкова караници, сдобрявания, душевни пориви. Такава дружба е плод на дълги години.

Садиш ли дъб, смешно е да мечтаеш скоро да се подслониш под сянката му. Такъв е животът.

Ти завинаги си отговорен за всички, които си опитомил.

Най-същественото е това, което е невидимо за очите.

Работейки само заради материални блага, ние сами си строим затвор. И се заключваме в самота, всички наши богатства са прах и пепел, те са безсилни да ни дадат това, заради което си струва да се живее.

Спасението е в това, да направиш първата крачка.

Ред заради самия ред — това обезобразява живота.

Когато позволяваш да те опитомят, след това се случва и да плачеш.

Тщеславните хора са глухи за всичко, освен за похвалите.

Унижава този, който сам е жалък.

Не получавайки, а давайки, придобиваш благородство.

Горделивите хора винаги мислят, че всички им се възхищават.
      
 
 
© е-списание МАРГАРИТА 2001-2023
При използване на материали от сайта позоваването на margaritta.net и активен линк е задължително.