|
| |
Богослуженията са свещени действия. Това налага нуждата те да се извършват с особени одежди (дрехи).
Защото, ако ние при особени случаи (празници, народни обичаи и др.) носим и по-особени дрехи,
много по-оправдано е да се употребява специално свещено облачение при извършване на богослужения.
Затова и св. Църква още от най-дълбока древност е установила специални богослужебни дрехи (св. одежди),
които свещенослужителите обличали при извършване на св. Тайнства.
Тия одежди получили значение на правомощие за измолване на Божията благодат,
проявяваща се в свещенодействията; те станали символ и на йерархическото служение.
"Богослужебни одежди" - Българска партиаршия |
| БОГОСЛУЖЕБНИТЕ ЦВЕТОВЕ |
| Всеки, който поне веднъж е присъствал на богослужение в православна църква, със сигурност е обърнал внимание на красотата и тържествеността, която излъчва свещеническото облекло. Цветовото разнообразие е част от църковно-литургичната символика, то въздейства върху чувствата на молещите се. |
|
Цветовата гама на свещеническото облекло обхваща всички цветове на дъгата: червен, жълт, зелен, светлосин, син, виолетов, белия цвят и неговата противоположност — черния.
Всеки празник или дни на пост има своя цвят.
Белият цвят, който обединява в себе си всички цветове на дъгата е символ на Божествената несътворена светлина. В бели одежди се обличат свещениците, когато служат на великите празници — Рождество Христово, Богоявление, Възнесение, Преображение, Благовещение и Възкресение Христово — по време на сутрешната Пасхална литургия.
Червеният цвят продължава Великденските богослужения и е основен богослужебен цвят 40 дни след Пасха до Възнесение Господне (Спасовден). Той е символ на неизречената, пламенна Божия любов към човешкия род. Но това е и цветът на кръвта и затова в този цвят преминават службите в чест на християнските мъченици.
 Жълтият (златножълт) цвят е цветът на славата, величието и достойнството. Те се падат по право на неделните богослужения, защото в православието неделният ден е денят на Господа — Царя на Славата. Освен неделните богослужения, в златни одежди се отбелязват дните на пророци, апостоли и светители.
Зеленият цвят е получен при сливането на жълтия и небесносиния. Той е за дните, когато се отбелязват празниците на преподобните светии и свидетелства за техния монашески подвиг, оживотворил човека чрез съединение с Христос (жълтият цвят е Негов символ) и въздигнал го на Небето (небесносиньото). Във всички оттенъци на зеления цвят според древната традиция преминава службата на Цветница (Връбница), в деня на светата Троица и в Понеделник на Светия Дух.
 Небесносиният или синият цвят е цветът на празниците, посветени на Пресвета Богородица. Това е цветът на Небето, на Божията Майка, родила Спасителя.
Виолетовият цвят е за дните, когато се почита Кръстът Господен. В него се съчетават червеният цвят на кръвта Христова и Неговото Възкресение и синият, подсказващ, че именно Кръстът ни е отворил пътя към Небето.
Черният е най-близък до дните на Великия Пост. Той е символ на отричането от светската суета, цветът на покаянието и скръбта. |
|
|
|
|
|
