е-списание МАРГАРИТА/брой 8(15)/2002 :: Народен и православен календар за м. август

   Август идва с Макавеите. Щъркелите отлитат, а от деня на седемте мъченици на село старците почваха гадания за времето — първият ден е за септември, вторият — за октомври и т.н. Какъвто се случи денят — слънчев, студен, дъждовен — такъв ще е нареченият на него месец.
   Подир Макавеите идва Преображение — тогава за ядене се разрешаваше риба, но за децата биваше по-важно, че нече ще могат да си похапват грозде. Ранозрейките оставаха без първите си налети гроздове, които се носеха засължително ги прекадят. И идваше времето на едно от най-вкусните лакомства — на хляба със сирене и грозде, на хляба с масло и грозде, на хляба, пресните орехи и гроздето. Във Врачанско (а и не само там) обичат и пляб с диня и сирене — малко необичайна, но апетитна гощавка. А след първите зърна грозде вече може да се посяга и на къпините — старите хора казваха, че къпините не бивало да се ядат преди него, защото били дяволска работа.
    От Макавеите започват Богородични пости, а на самия им ден зетьовете ходят на гости, за да почетат тъста си, да похапнат бабина пита, за пийнат дядово винце. До 15 август — Успение на св. Богородица, трапезата била много скромна, постна, а и иначе не е могло да бъде, тъй като августовските горещини карат всекиго да предпочете зеленчукова и плодова храна. На Голяма Богородица жените месят пити за здраве и бързат рано-рано за църква. На тоя ден Богородица се дарява с кърпи, чорапи, ризи, пари, носят й се много цветя. Тогава жените измолват каквото им липсва — здраве, съпруг, рожба... На тоя ден празнуват Мариите, а името е едно от най-често срещаните при българките. На масата вкъщи винаги се слага и малко мед. Празникът се посреща различно — със сборове, на имен ден или просто на богата трапеза. тогава се колят курбани — за оздравяване на дете, подир трудно раждане... Женска работа не се похваща.
   В края на август иде и друг ден, на който не се работи нищо — Секновение. Той е посветен на отсичането на главата на св. Йоан Кръстител. Тогава не се ядат червени плодове и зеленчуци, не се пие червено вино. От тоя ден времето застудява, а къпането в река "пресича" човека. Есента встъпва в правата си...

18 АВГУСТ - УСПЕНИЕТО НА ПРЕПОДОБНИ ИВАН РИЛСКИ

    Най-великият светец на българската земя, преподобни Иван Рилски се родил около 876 г. в Скрино, разположено в гънките на Осоговската планина край р. Струма. Бил съвременник на княз Борис (852-889) и на неговия син Владимир, на цар Симеон Велики и на Симеоновия син цар Петър.От крехка възраст в душата на Иван започнала да се развива и крепне религиозната вяра. По това време из цяла България започнали да се строят църкви и манастири. Новооснованите обители ставали не само огнища на християнството, но и книжовни и просветни средища. Желанието на юношата било да се посвети напълно в служение на Бога и в някоя света обител да се отдаде на монашески живот. Отначало Иван постъпил в близкия манастир "Св. Димитрий" под самия връх Руен. Тук той не само развил своите заложби към духовно съзерцание, но и получил образование и придобил знания от свещените, богослужебни и религиозни книги. Приел монашеството, но не останал дълго в манастира. Имал влечение към уединен живот.
   Преподобни Иван Рилски се подвизавал на много места, докато най-после се установил в прекрасната рилска планинска пустиня, където останал до края на живота си. Там той основал манастир, който съществува вече 1000 години. Извършил много чудеса през живота си и подир смъртта си: нахранил овчари, излекувал с молитвата си един побъркан, изцерил и изцерява от разни болести благочестиви люде, опазва манастира си чрез своята благодатна сила. Преди смъртта си преподобни Иван отишъл на пълно уединение, там съставил своето "завещание" и починал самичък на 18 август 946 г. и бил погребан в притвора на църквицата в каменна гробница, която се е запазила до нас. Около 980 г. нетленните му мощи по негово откровение били открити и пренесени в гр. Средец (София). Това събитие по всяка вероятност съвпада с неговата канонизация. През 1183 г. унгарският крал Бела ІІІ завоювал от византийците Средец и отнесъл мощите на свети Иван в своята столица Гран (Остергом), отдето бил принуден да ги върне обратно след 4 години. От София — подир повече от 200-годишно пребиваване тук — българският цар Асен І, след като освободил България от византийско робство, пренесъл мощите на св. Иван Рилски в своята столица Търново през 1195 г. А след като България била завоювана от турците (1393 г.), след 274 години пребиваване в Търново, монасите на обновения Рилски манастир пренесли св. мощи в своята обител в 1469 г., където те почиват и досега.
  Преподобният Иван Рилски е обявен за изключителен небесен покровител на българския народ и се ползва с народната благовейна почит.

Рилският манастир е основан в началото на Х в. от българския монах-отшелник св. Иван Рилски на мястото на стара постница в планината Рила на 1100 м надморска височина. По време на неговото многовековно съществуване той преживява години на възход и разруха. Около 1335 г. местният феодал Стефан Драголов (Хрельо) изгражда манастира на сегашното му място, състоящ се от сгради за живеене, отбранителна кула и еднокорабна църква. От тези строежи днес е останала само кулата, която носи името "Хрельова кула". На последния етаж на кулата има малък параклис, богато украсен със стенописи, отличаващи се с голяма художествена стойност и оригинални иконографски качества. През първите десетилетия на XІX в. манастирският комплекс е изграден в днешния му вид, благодарение на усилията на няколко поколения видни български строители, живописци и майстори-резбари. Главната църква на манастира "Рождество Богородично" е построена през 1834-1838 г., а стенописите и резбите са работени през 1840-1872 г. от най-видните представители на Самоковската и Банско-Разложката художествени школи.

В този брой още: Японците се вглеждат в бъдещето
	В Япония е публикуван уникален календар с прогнози за първите 20 години на новото хилядолетие...