 |
I
N M E M O R I A M
|
|
Поетите
са бели гълъби
|
Роден
в Истанбул, но живял в Бургас, Христо Фотев до 7-ата си година говорел
само турски и гръцки. Той обаче е автор на най-нежните любовни стихове
в българската литература. Неговото перо е създало откровението "Господи,
колко си хубава". Доброволно бе избрал отшелничеството,
Фотев не излизаше от дома си в столицата. "Не мога да срещна приятели
по софийските улици", признаваше поетът, който преживяваше с пенсия от
50 лева. И не криеше, че съкровеното му желание е да си отиде в Равадиново,
да вземе химикалката, която му е като шпага, и отново да бъде рицарят
на белия лист.
"Щастието не е в доволството, а в това да
си жив. Винаги съм повтарял, че най-важно е да се живее",
споделяше Христо Фотев. |
 |
*
* *
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Не се измъчвай повече - обичай ме!
Не се щади - обичай ме!
Обичай ме със истинската сила на ръцете си,
нозете си, очите си - със цялото
изящество на техните движения.
Повярвай ми завинаги - и никога
ти няма да си глупава - обичай ме!
И да си зла - обичай ме!
Обичай ме!
По улиците, след това по стълбите,
особено по стълбите си хубава.
Със дрехи и без дрехи, непрекъснато
си хубава. Най хубава си в стаята.
Във тъмното, когато си със гребена.
И гребенът потъва във косите ти.
Косите ти са пълни с електричество -
докосна ли ги, ще засветя в тъмното.
Наистина си хубава - повярвай ми.
И се старай до края да си хубава.
Не толкова за мене, а за себе си,
дърветата, прозорците и хората.
Не разрушавай бързо красотата си
с ревниви подозрения - прощавай ми
внезапните пропадания някъде -
не прекалявай, моля те, с цигарите.
Не ме изгубвай никога - откривай ме,
изпълвай ме с детинско изумление.
Отново да се уверя в ръцете ти. Обичай ме.
Как искам да те задържа завинаги.
Да те обичам винаги -
завинаги.
И колко ми е невъзможно. Колко си
ти пясъчна. И моля те, не казвай ми,
че искаш да ме задържиш завинаги,
да ме обичаш винаги,
завинаги.
Колко си хубава!
Господи,
колко си хубава!
Колко са хубави ръцете ти.
И нозете ти колко са хубави.
И очите ти колко са хубави.
И косите ти колко са хубави.
Колко си хубава!
Господи,
колко си истинска. |
|
|
ПОСЛЕДНОТО
ИНТЕРВЮ
|
"М-Тел" наскоро обяви, че ще ви помогне финансово. Как оценявате
жеста?
-
Това е благороден жест и аз го приех с признателност... Благодаря
им.
Президентът Георги Първанов ви посети на вашия 68-и рожден ден.
Какво си казахте?
-
Интимни неща, ненужни за хората отстрани.
Сега пенсията ви колко е?
- Все още 50 лв. за съжаление.
А колко са необходими за достойно съществуване?
- Мярката е относителна. Тя е според човека.
ИК "Захари Стоянов" ще издаде безвъзмездно ваша стихосбирка
и ще ви предостави хонорара. Имате ли нови стихове, които да бъдат
включени в нея?
-
В момента ги правя.
Как плащате парното си?
-
С усилие.
На масата на поета какво има?
-
Каквото Бог дал.
Имате ли натрапчив сън? Какво сънувате най-често?
-
Отдавна не съм сънувал или поне не съм запомнил сънищата си.
Постижимо ли е щастието поне за миг?
-
Постижимо и реално е щастието. Само трябва да уловиш мига.
На коя съвременна личност се възхищавате най-много?
-
Сигурно има много достойни за възхищение личности, но аз не ги
познавам лично, за което съжалявам.
Сравнихте папа Йоан-Павел II с бял гълъб...
-
Папата е поет и е възможно да бъде като бял гълъб за хората.
А идването му у нас добър знак ли е за България?
-
Разбира се. Показа, че нашата страна е духовно място.
Още ли мислите, че политиците ни са цинични, самодоволни и неискрени?
- Все още не са ме накарали да им повярвам.
Духовната храна е последна грижа на българина. Не е ли фатално
това?
-
Абсолютно фатално е.
Още ли се чувствате вечния Ромео?
-
При вечността няма "все още".
Време ли е за поезия сега?
-
Категорично.
Какви мисли ви спохождат?
-
Аз съм оптимист и мислите ми са такива.
Кой е най-честият въпрос, който ви задават?
-
По-важни за мен са въпросите, които задавам на себе си.
Най-страшната истина коя е?
-
Страхът е свързан с незнанието, а истината не може да бъде опасна
и страшна. |
|
Йорданка
Христозова
|
|
7 Юни 2002,
в-к "Стандарт"
|
|
|
Стефан
Цанев: Най-нежният между нас
Не, това е вече жестоко. Прекалено жестоко.
Смъртта порази най-нежния, най-беззащитния между нас.
Най-големият магьосник на думите замлъкна. Завинаги. С
неговата смърт се затваря последната |
страница
на чистата поезия в българската литература.
Не знам дали бедният наш народ ще разбере в момента на каква по-страшна
беднота го обрича смъртта на този поет.
Най-поетичният поет на нашето време!
Христо Фотев, поклон!
27 юли 2002 |
|
|
|