:: новия брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
     брой 12(19), 2002
   Във Франция ги хвърляли по време на сватби, в Англия обилната орехова реколта свързвали с раждането на повече момчета, според поверието на келтите петънцата по гърба на сьомгата се появили след като рибата вкусила ядки от девет свещени дървета и оттогава дарява мъдрост на всеки, който като свари рибата, опита от горещия бульон. Скандинавците подкарвали кравите с тояга от орехово дърво, за да дават повече мляко. Руснаците търсели гъби помагайки си с орехови клонки (казват, че помага), а в Словакия с тяхна помощ търсят съкровища. У нас има поверие, че с горящ клон от орехово дърво изгонват самодивите от люлката на новороденото. Когато детето дълго време не прохожда, го удряли с пръчка от орехово дърво и казвали:"Остави ореховото, вземи дряновото", защото смятали, че орехът го държи в онзи свят, откъдето идват всичко деца. Вярва се, че ореховото дърво не го удря гръм и затова сред полето и нивите още се срещат самотни орехови дървета. Ако допреш ухо до ствола на ореха, вярват, че може да говориш с мъртвите. Римляните смятали ореха за символ на главата

Всъщност от всичко, което наричаме орехоплодни растения, плод е само лешникът. Само неговите ядки са сух плод с твърда черупка, без да е сраснал с нея. А всичко останало - орехи, бадеми, кедровите орехи, и кокосовият орех, и кашуто - всички са само костилки и семена. Да не говорим за фъстъка и кестена. Но във всяка ядка по уникален начин са съчетани белтъчини и мазнини, почти без въглехидрати. Това, разбира се не означава, че от ядките не можеш да напълнееш. И все пак ядки трябва да има на масата не само на Коледа, на празници, или когато искаме да си доставим удоволствие.

ЛЕШНИЦИ
С него са свързани най-много суеверия. Чрез него се пазели от мълнии, от уроки, от нечисти сили, от мишки и змии. Започнали да ги събират още по време на неолита: археолозите често намират при разкопки вкаменени черупки. Родината на лешника е Мала Азия и Кавказ. Оттам леската е тръгнала към Европа. Днешният лешник е култивиран и е с по-тънка черупка, по-нежен вкус и повече мазнини. Защо е полезен? Заради високото съдържание на белтъчини и витамин Е и по-ниското съдържание на мазнини, в сравнение с другите ядки.


КАШУ
Тези ядки имат най-много наименования. Кашу идва от "акажу", което на езика на южноамериканските индианци означава "жълт плод". И тук става ясно, че кашу не е плод, а костилка, която е върху жълта или червена круша (наричана ябълка), в тъмна обвивка. Крушата също се яде, но се разваля бързо, затова е позната в тези места, където расте - например в Индия, където всяка година събират около 25 хиляди тона такива "ябълки". Затова наричат кашуто още и индийски орех.
Латинското наименование на кашуто е Аnacardium occidentale L. Това са дървета с височина 6 м, топлолюбиви, нуждаят се от по-сух климат от другите орехоплодни дървета, въпреки чу родината им е басейнът на Амазонка.

По-рано смятали кашуто за лакомство за богатите, защото да се отдели ядката от черупката е твърде трудоемко занимание, при това трябва да се прави много старателно понеже в обвивката около семето има масло, което предизвиква появяването на мехури върху кожата (оттук идва още едно наименование на тези ядки - мехурчести). Именно от това масло правят мастило за печатите върху тъканите, а с анакардиево масло пропиват дървесината срещу гниене (и ето още едно наименование на кашуто - мастилени орехи). Затова кашуто никога не се продава с черупката. Между другото в суров вид семената на анакардиума са абсолютно безвкусни и само когато са печени, са истинско лакомство.
Ядките кашу са богати на белтъчини и въглехидрати, витамини А, В2, В1 и желязо.

ШАМ ФЪСТЪК
Шам фъстъкът е близък роднина на кашуто. Родината му е Средиземноморието. Още древните гърци с удоволствие са го консумирали, наричайки го "магически орех". Днес половината от световното производство на тези ядки доставя Турция. Шам фъстъкът е студоустойчиво дърво, но плодовете му зреят само в горещо време. Ядката е костилката на плода. Когато узрее, той изсъхва и костилката се разпуква. Колкото цветът му е по-мръснозелен, толкова по-зрели са ядките. Дървото има славата на издръжливо растение: корените му стигат до 15 м дълбочина. Между другото, събират шам фъстъка само през нощта, защото под палещите лъчи на слънцето се отделят упойващи етерични масла.
Смятат шам фъстъка за най-доброто мезе, но не за бира, а за шампанско и десертни вина. Ядките се пекат и се поднасят в лимонов сок.
Защо e полезен? - Заради многото витамини и минерални вещества с много висока калоричност. Ядките са полезни при изтощение и големи натоварвания, сърдечни болести, заболявания на черния дроб, при жълтеница и повръщане.

Бадеми
БАДЕМИ
Бадемовото дърво не може да се нарече орехоплодно. То е от семейството на розоцветните като почти всички плодни дървета, а най-близката роднина на бадема е прасковата. Така че бадемовата ядка е също костилка, заобиколена от малка, кафява слива, която изсъхва, когато узрее.
Родината на бадема е Западна и Средна Азия. И още 1000 години преди Христа той е бил известен в Китай. А днес почти цялата годишна реколта от бадеми събират в Италия, Испания и Калифорния. Бадемовите дървета растат на каменисти склонове и колкото повече слънце има, толкова по-едри са ядките.
Бадемът се смята за елитна ядка, според легендата бил е особено любим в кралския двор. Очите с интересна форма наричат бадемови, но и формата на ореола около главите на светците на картините с библейски сюжети наричат амигдале (от латинското наименование на ядката).
Бадемът е много подходящ за бисквити и всякакви тестени изделия: той не е така мазен като орехите и не е толкова сух като лешника.
Кралските ядки - бадемите са сладки и горчиви. В сладкарската промишленост се използва сладкият бадем, а горчив се добавя за вкус - на 100 г сладки бадеми се взема само 1-2 зрънца от горчивите (60 пресни горчиви бадеми предизвикват смъртно отравяне)
Защо са полезни? Бадемите са полезни за мозъка и зрението, помагат при астма и язва на стомаха.

ОРЕХИ
Дъщерята на гръцкия цар Карий била възлюбена на бог Дионисий, но се случило нещастие -- девойката умряла. Тогава Дионисий я превърнал в орехово дърво, а Артемида занесла печалната вест на Карий и му заповядала да построи храм в своя чест. Колоните направили от дърво във формата на млада жена и ги нарекли кариатиди -- нимфи на гръцкия орех. Така че когато срещнете кариатиди, спомнете си за орехите.
Наричат ги още гръцки, защото преди хиляди години ги доставяли гръцки търговци. Наричат ги и английски - пак по същата причина, или персийски - защото най-много се срещали в древна Персия.
Но кога точно хората научили за тези вкусни ядки е неизвестно - предполага се че е било преди повече от 8 000 години.
На Кавказ орехът се смята за свещено дърво, а в Гърция, поради външното ме сходство с мозъка, вярвали, четой може дза излекува от главоболие.
Разбира се отново става дума не за плод, а за костилка. А от зелените и горчиви плодове на дървото правят витаминни концентрати. Хората са се научили да използват всички части на дървото: листата, кората и околоплодниците използват за оцветяване на тъкани и коси, черупката - при производство на линолеум. От дървесината на ореховото дърво изработват скъпи мебели. Орехово дърво използвали дори в самолетостроенето.
Маслото от орехите се използва за лакове за живопис, туш, сапун, хранят птиците и от него правят тахан халва.
Орехите са полезни за възрастните хора и кърмачките, при малокръвие, проблеми със стомаха и черния дроб, снижава нивото на холестерола. Съдржа витамини А, В, С, Е. Всекидневната норма е до 5 ореха.

ПЕКАН
Най-близък роднина на ореха, по вкус си приличат, но той е по-мазен и по-мек, а по размер е нещо средно между орех и лешник. В превод от езика на едно ит индианските племена наименованието му означава "орехи, които трябва да се разчупват с камък".
Дърветата, на които растат различните разновидности на пекана (а те са почти сто), се отнасят към рода гикори и произхождат от Северна Америка. Дъревсината на гикори е много еластична и затова се използва за изработване на ски.
Полезни са също колкото и орехите.

КЕДРОВИ ОРЕХИ
ПИНИОЛИ

Известно е, че истинските кедрови дървета растат в Ливан. Но така наричат и сибирския бор. През ХV век, поразени от красотата на неизвестното дърво в Сибир, руснаците го уподобили на кедровото дърво, описано в библейските книги.
Сибирското кедрово дърво достига 40-метрова височина и живее до 500 години. Семена се появяват при него на всеки 5-6 години. От древни времена сибирските жители се хранели с тях, а за целебните им свойства е знаел още Авицена.

На кедровите семена приличат и семената на италианския бор, или пиния. Това южно дърво е по-ниско от сибирския кедър, но семената на пинията - пиниоли са по-големи от кедровите и достигат 2 см.
Има свидетелства, че още до нашата ера пиниоли влизали в хранителния рацион на римските войски: техни черупки са открити в Англия, във вкаменени отпадъчни купове в римските военни лагери.
Полезни са, защото в кедровите орехи има десетки повече витамини отколкото във всички останали ядки, минерални вещества - в 2 пъти повече. А така също н тях се съдържат и важни аминокиселини - при това в по-голямо количество отколкото в месото и млякото. Всекидневната норма е по 20-40 г. Много полезни са за децата, спомагат растежа, а на възрастните продължава животът. Пиниолите имат славата на афродизиак: още древните гърци съветвали да се смесят пиниоли, мед и бадеми и от тази смес да се взема три дни подред, а на четвъртия с лекота е възможно да се направи впечатление пред когото трябва. Арабската рецепта е - три вечери по 12 бадема и 100 пиниоли.

БРАЗИЛСКИ ФЪСТЪК
Родината на тези ядки е Бразилия. Там растението дори не се култивира, плодовете се събират от красиви, диворастящи дървета, които достигат до 50 м. А плодът бертолеци (латинското му наименовение) е доста тежка кутийка с тегло до 2 кг, в която като ветрило са разположени 20-ина 3-ръбести кафяви семена. Отгоре семената са покрити с доста здрава черупка.


По вкус бразилските орехи напомнят кедровите. Консумират ги на закуска, посипани със захар или сол. Маслото от бразилски орех се смята за най-доброто масло за смазване на часовници.
Защо са полезни? - Спомагат за снижаване нивото на холестерола и нормализацията на захар в кръвта, помагат на децата да растат, а на нервните да посрещат стреса.
Съдържа много селен.
Казват, че е достатъчно да се хапне един бразилски орех, за да се почувства човек бодър.

МАКАДАМИЯ
Този австралийски орех е почти непознат за нас. В Хаваите има огромни плантации с него.Това е единственото, годно за ядене орехоплодно в този район на Земята - отново става дума за костилка, а не за плод. По вкус напомня лешник. Понеже макадамиите се отделят много трудно от кората - те са много скъпи.
Своето красиво име тези ядки са получили от фамилията на шотландския химик Джон Мак Адам, което се заел с култивирането на това диворастящо дърво. До този момент смятали дървото за декоративно. Аборигените през целия си живот наричали макадамията киноуал-киноуал...
Полезен е за болните - ядките са богати на белтъци и калций.


КОКОСОВ ОРЕХ
Виждайки за първи път косматите орехи, матросите от кораба на Васко де Гама ги нарекли "коко" (на португалски "маймуна") -- поради сходството им с маймунската физиономия. Предполага се, че Родината на кокосовия орех, който храни и пои половината свят, е Нова Гвинея; всички части на кокосовата палма се използват.
Кокосовите орехи са едни от най-едрите семена на Земята. Те са сърцевината на кафяви плодове с три очички: само от едното обаче израства бъдещата палма. Плодовете на кокоса са рекордьори по плуване. Те могат да издържат в солена вода до 110 дни и отплуват на хиляди километри от родната палма, преди да стигнат някъде, където ще пуснат корени. Още по пътя кокосът прораства. Те първи, без помощта на човека са покорили пустинята след изригването на вулкана на остров Кракатау.
До 60-те години кокосовото масло е било много разпространен продукт, докато славата му не била затъмнена от соевото. Но и досега кокосовото масло се ползва в козметиката. А знаменитото кокосово мляко може да се получи, ако настърганата вътрешна мека част на кокосовия орех се постави в гореща вода и се прецеди.
Кокосовите орехи са богати на витамини и минерални вещества. Използват ги при болки в ушите, при венерически и урологични заболявания.

ФЪСТЪК
Всички ядки до тук са костилки - семена, фъстъкът обаче е бобово растение, близък родственик на фасула и граха. Фъстъците са любима храна на вегетарианци и фотомодели, защото дава усещане на ситост заради високото си съдържание на хранителни влакна. В сравнение с другите ядки, фъстъкът е евтин и затова често го смесват с други ядки, за да снижат цената на микса. Наричат го още Маймунски орех. Неговата родина е Бразилия или Перу. Това не е дърво, нито дори храст, а трева. Малко растение, с подземни плодове. След като увяхнат цветовете му, те се наклоняват към земята и се вмъкват в ямки. Плодовете, като къртиците могат да растат само на тъмно, на дълбочина 15 см.
Консумират се, защото снижават нивото на холестерола, намаляват риска от сърдечно-съдови заболявания, подобряват паметта, вниманието, слуха. Източник са на фолиева киселина, която спомага за обновлението на клетките. Дневната норма е 30 г.

КЕСТЕН
Ето още едно растение, което не е орехоплодно. То е дало наименованието на един нюанс в цветовата гама - кестеновия. В действителност кестенът е жълъд с тънка черупка, която не се сраства с ядката.

Родината на кестена е Мала Азия и Южна Европа. На север се среща само конският кестен, който се използва за лекарства. Легендата разказва, че в конския кестен се вселил духът на коня, който избарл именно това дърво. Затова според преданието, събирайки кестените от тези дървета трябва да се поиска разрешение от коня, а на някои места внимават да няма кон наблизо.

Питомните кестени са с дълги листа и бодливи плодове, които когато узреят, се разпукват. В суров вид могат да се ядат само току-що откъснатите. Кестените се пекат, в пясък или на фурна, а по-сухите се варят или мелят на брашно. И изобщо се използват по същия начин като картофите.
Кестените са много засищащи и хранителни, съдържат много въглехидрати и витамини.


КОЛА
Това са семена на африканско дърво, които се дъвчат или се смилат, за да се свари тонизираща напитка (на 1 чашка - 1 супена лъжица).
Съдържа кофеин. Спомага за изгарянето на мазнининте и въглеводородите.





МУСКАТЕН ОРЕХ
Семето на тропическия плод ароматен мускатник, вечнозелено дърво от Молукските острови. Отглежда се в Индия, Индонезия, Южна Америка.
В настърган вид се използва в кулинарията като подправка, добавя се в млечни сладкиши, зеленчукови ястия и напитки. Има дървесен мирис и е сладък, напомня на орех, но по вкус е малко парлив.
Използва се само като подправка, не се яде. Може да предизвика дълго и тежко опиянение.

нагоре
 
© списание «маргарита», 2001-2002
 
 
e-mail: margaritta@abv.bg