— Така се получи в моята практика. У нас много хора се надяват и при това не правят нищо. Току виж всичко се оправи, някой силен ще помогне, ще дойде рицарят на бял кон и всичко ще се подреди. Но в същото време, хората разбират, че природните явления се подчиняват на строги закони. Да се бърка с ръка в гореща вода не трябва и ако някой го направи, кого ще обвини? Себе си, разбира се. А що се касае до общуването, всички смятат, че ако не беше злата воля на партньора, на човека отсреща, то всичко щеше да бъде наред. И не съзнават, че законите на общуването са достатъчно строги. И точно по същия начин бъркат в горещата вода, но в същото време обвиняват водата и отново се надяват. Тогава аз им казвам: престанете да се надявате, хайде да изучим тези закони на общуването, хайде да действаме в съответствие с тях и тогава те ще ни помагат.

Преди двадесет години аз бях лекар, лекуващ както е прието - с хипноза, аутогенна тренировка, таблетки. Он лекарствата на болния му ставаше по-добре, но ще научат ли те човека да решава своите проблеми? Разбира се, че не... Той се връща в своята бурна среда на своя социум.. и отново идва при нас. Вместо да го потренирам, аз го успокоявам. Получава се "феномена на въртящата врата".

Аз започнах да мисля по това, появиха се учители. Помагаха ми професор Либих, Петраков. Въз основа на вече известното се появиха нови представи за това какво да се прави, когато лекуваш болните от невроза практически без лекарства. Искам да формулирам какво е това невроза? Това е болест, която се развива след психотравма. Има психотравми в семейството, има психотравми на работното място. Болният често пъти смята, че е виновен неговият партньор, с който общува, а ние му казваме: не, ти също носиш част от отговорността. Нучи се да се държиш правилно и няма да има конфликти. За ръкопляскането са нужни две длани.

И тогава вместо таблетки и лекарства ние започнахме да обучаваме нашите пациенти, запознавайки ги с правилата на психологическото общуване.

Корените на тази методика са в личностно-ориентираните методи на психотерапията. Това е нов подход. Айкидо - това е гъвкав път към победата и онези, които го владеят, се стараят да се "отклонят", да избегнат конфликта и отново да тръгнат напред... Същността е - ти се съгласяваш бързо с партньора и излизаш от борбата.

Тук има три варианта: когато ме оскърбяват (може да се каже, че тогава се приближават към мен отговре надолу); делово общуване - както сега общувае ние с Вас и третият вариант - когато от мен се възхищават.

Вариант първи.
Например ми казват: "Михаил Ефремович, вие сте глупак!" Обикновено ние отговаряме по принципа "Глупак - ти самият си глупак". Човекът, който владее изкуството айкидо, ще каже: "Да, действително глупав съм". Аз се "оттеглям", той "пада". Той е объркан, очаква атака, а атака няма. След това човекът може да каже: " Колко си умен, колко бързо разбра това, което аз толкова криех, и само ти можа да ме разбереш. На един умен човек като теб му се налага да общува с глупав човек".
Да се общува през цялото време така, не е възможно, така губиш партньора си по общуване. Затова пък, ако искаш да прекратиш общуването и да накажеш, ти можеш да направиш това, защото доброто също трябва да умее да се защитава.

Един от моите ученици ми разказа следната история. Влиза той в автобуса, пускайки пред себе си една жена и започва да търси по джобовете си билетче. "Вие още дълго ли ще се шушкате?" - пита жената. - "Дълго". "Още малко и главата ми ще завиете с палтото си." - "Ще я завия." Целият автобус се смее. "Нищо смешно няма" - продължава жената. - "Разбира се, че няма." Тя спира.

— Да, разбира се! Ние знаем правилото, но после по навик отговаряме както сме свикнали, по стария начин, избухваме. Тогава има друг прийом - " закъсняла амортизация". Нарекли са ме глупак, аз не съм се сдържал, отговарям по стария начин. На следващия ден се приближавам и му казвам: " Извинявай, Иване, аз разбрах, че ти си прав."

Вторият вариант на айкидото е за началниците и учителите, когато тебе те ласкаят. Ласкателство и възхищение. Сега аз ще ви задам един въпрос - кое е по-опасно?

— Вие сте права, разбира се. То е по-опасното. Ласкаят те, за да те изнудят за нещо, спомнете си например лисицата и враната. Лисицата не иска да убива враната, а просто иска да получи сиренцето.

Когато те ласкаят, е приятно. Защо всъщност да не се възползваш сам от него, но трябва да умееш да се държиш правилно в такива случаи. Когато бях млад лекар, ме хвалеха, че съм добър доктор, но всичко завършваше с това, че ми даваха допълнителна работа. По-късно, когато аз освоих начините на общуване, изслушвах ласкателствата и казвах: "Благодаря, много ми е приятно да слушам вашите думи" - тук правех малка пауза и продължавах, - тъй като зад тях не стои никаква молба." Много началници казват, че това действа страхотно.

За възхищението. Онзи, който се възхищава от тебе, задължително ще те предаде. Човека, който се възхищава от нас ние допускаме близо до нас. Той смуче от нас. А кога ще ни предаде? - в най-тежкия за нас момент. Ние сме изучавали психологията на предателството. За съжаление, в науката аз не открих литература на тази тема. Преди 8 години, написах една статия " Психология на предателството". Дефинирах пет вида предателство. Ако човек познава проблема, той може да се предпази от предателството.

Третият вариант - това е сътрудничеството. Ако са ви предложили нещо, трябва да се съгласите веднага. Вие ми позвънихте и аз веднага се съгласих. Какво очаква човекът от мен? - съгласие. Да допуснем, че аз съм съгласен, ние обсъждаме детайлите, но ако аз кажа, че всичко трябва да стане по моя начин, сътрудничеството е невъзможно. Но тогава аз запазвам човека за общуване в бъдеще. За съжаление, малко хора се ползват от това.

И в заключение за айкидото. То се основава на физически принципи. Когато ме блъскат отгоре надолу, какво мога да направя? Отначало трябва да приклекна, за да продължи движението, и едва след това мога да се изправя. Това е закон.

— Да. В книгата "Ако искаш да бъдеш щастлив" аз описвам седем неуспешни сценария и показвам как тези хора с наша помощ се промениха и животът им стана съвсем друг. Какво е това сценарий? Сценарият е онази психологическа сила, която дърпа човека към съдбата, независимо от това дали той смята това за свободен избор или се съпротивлява. Такова определение дава Берн. Нашата съдба зависи от гените ни. Аз съм мъж, Вие сте жена. Ние ще играем тези роли. Изобщо, животът е нещо просто, ако живееш в съответствие със собствената си природа.

В процеса на възпитанието много родители искат да направят от детето си онова, което е невъзможно да направят. И на него му е зле. По-добре е да не възпитаваш детето, а да го отглеждаш. От краставицата - израства краставица, от домата - домат. Детето може да иска да стане артист, а майката го тика да става счетоводител и т.н. И тогава то живее не своя живот, а живее по сценария, който са написали неговите родители. Необходимо е да бъде препрограмиран. За да се върне към какво?...Към самия себе си. Най-леко е да бъдеш себе си.

Най-лесно е на дървото да расте право. Така то ще израсне на по-голяма височина. Изначално човек се ражда щастлив, но после той става нещастен под влияние на родителския натиск. И когато тази програма се нарушава, човек се чувства зле, докато не се върне към своята програма.

Хората, на които засега им е добре, за съжаление не прибягват до нашата помощ. А идват онези, на които им е зле - къде другаде да отидат. Когато аз им разказвам своите възгледи, те се възмущават. Един от моите възгледи е, че трябва да се живее за себе си, тогава ти правилно ще подбереш хората около себе си, най-важният човек е човекът, с който ти си сътрудничиш. Това отговаря на нашата природа. Ние трябва да удовлетворяваме четири свои инстинкта: хранителен, отбранителен, сексуален и усещането на собствената си значимост. Хранителният и отбранителният можем да удовлетворим с този, с когото се трудим. Ако искаме да ядем и няма къде да живеем, няма да ни е до секс. Сексуалният партньор стои на по-далечно място. Децата са още по-далече. До едногодишна възраст трябва да храним детето с мляко, но на десет години - вече не. Както е казал Иисус Христос: "Аз дойдох, за да разделя баща със сина, майка с дъщеря си, невеста със свекърва". След петгодишна възраст на детето родителят трябва да си сътрудничи с него. Ако ти не разрушиш отношението "родител-дете", как тогава ще започнеш да си сътрудничиш? Ето сега аз пристигнах със сина си, той е на 30 години. Ако отношенията ни бяха "баща-син", ние нямаше да имаме за какво да си говорим. Ние си сътрдуничим. И в същото време на мен като на баща ми е приятно, че до мен е моят син. Ето как именно аз показвам по какъв начин да запазим близките си, децата си, за да не сме им в тежест.

— Формулата на щастието е : "Искам, мога и трябва да имат едно и също съдържание". Тогава всичко е наред. Ако аз искам, но не мога, необходимо е какво?... да се науча да го правя. Аз само призовавам да изпълняваме своите желания по психологически грамотен начин, опирайки се на законите на общуването, които не зависят от нас. Трябва да ги открием. Юридическите закони могат да бъдат написани, а тези закони, за които говоря аз, трябва да бъдат разбирани и да се действа в съответствие с тях.