:: новия брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
     брой 11(18), 2002

Православната Църква е установила СЕДЕМ тайнства: Кръщение, Миропомазване, Покаяние (Изповед), Причащение (Евхаристия), Брак (Венчание), Свещенство и Елеосвещение (Маслосвет).

Всяко тайнство има две страни - видима и невидима. Действително е онова тайнство, което е извършено от свещенослужител, при ясно произнасяне тайноизвършителните думи. То е действено, ако е извършено правилно, при душевно разположение на свещеника и духовната нагласа на приемащия тайнството. Недостойното приемане на тайнството, според Църквата, води до осъждане. Тази уговорка трябва да се има предвид, тъй като не рядко се взема решение за приемане на тайнството просто ей-така, от мода, или пък по традиция.

Редно е християнинът да прави разлика между тайнства и обреди, макар че и двете са свещенодействия. При тайнствата се получава Божията благодат чрез невидимите дарове на Светия Дух, а при обредите се измолва чрез молитви укрепване на вярата, милост, помощ и закрила от Бога. Обреди са: водосвет, молебен, опело на починал, панихида, петохлебие.

Посвещение в християнството става чрез три от седемте тайнства — Кръщение, Миропомазване и Евхаристия (Причащаване).
Миропомазване
   Миропомазването следва непосредствено след като свещеникът извърши Кръщението. Чрез Миропомазването се предават дарове на Светия дух и се осигурява духовното укрепване на кръстения. Свети Григорий Нисийски сравнява това тайнство с укрепването на организма след дълго боледуване. Ако кръщението чрез опрощаване на греховете ни избавя от духовна смърт, миропомазването ни дава сили за духовно укрепване във вярата.

   Миропомазването е личната Петдесятница за приелия чрез Кръщението християнската вяра, подобно на слезлия над Христовите апостоли Дух свети, петдесет дни след Неговото Възкресение. Външната, видимата страна на Миропомазването е кръстообразното помазване със свето миро на челото (за освещаване на мислите и желанията), устата (да славят правилно Бога), ушите (да бъдат винаги отворени за словото Божие), гърдите (за освещаване на чувствата), ръцете (делата на кръстения да бъдат в унисон с християнската нравственост) и нозете (да постъпват по християнски). Невидимата страна това тайнство е духовно-благодатната, при която на току-що кръстения се дават благодатните дарове на Св. Дух за укрепване и възрастване в новия живот. Право да извършват тайнството Миропомазване имат презвитерите и епископите. Благодатните дарове, които се получават при тайнството Миропомазване, оказват своето въздействие върху целия живот на християнина, поради което това тайнство не се повтаря, както и Кръщението.

  Още в Стария Завет Мойсей получил от Бога заповед да приготви и пази при Скинията свещен елей за помазване на свещениците и пророците (Изход 30:23-33). В Новия завет имаме свидетелство, че първоначално Миропомазването е било извършвано чрез възлагане на ръце и само от епископ. Днес в Коптската и Етиопската православни църкви вместо Миропомазване извършват ръковъзлагане. По-късно поради умножаването на броя на повярвалите в Иисуса Христа се наложило ръковъзлагането да се замени с помазване, като се изрече формулата "Печат дара Духа Святаго", т.е. "Печат на Дара на Светия Дух", както е и днес, и да се извършва от свещеници (І Йоаново 2:20). Когато еретици или сектанти, приели християнското Кръщение чрез "вода и Дух" (Йоана 3:5), решат да се върнат към Православието, те не се прекръщават, но задължително се миропомазват.
   Според св. апостол Павел чрез Миропомазването кръстеният получава даровете любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милосърдие, вяра, кротост и въздържание (Галатяни 5:22-23).
Използвани са материали от книгата на хаджи Славчо Кисьов "Пътят към храма".
От 1992 година С.Кисьов е секретар на Бачковския манастир.
(СЛЕДВА)
Какво е това свето миро?
:: Елей (зехтин) символизира духовна чистота, просветление и благословение - асоциации, дошли от Близкия Изток, където зехтинът се е ползвал за освещаване, като храна и лечебно масло. Помазването на царете символизирало потвърждаването на техния статус от божествените сили. В много части на света маслото символизира изобилие и защита от зли сили. В християнството то е символ на Божията милост.

Светото миро е благовонна смес от елей (зехтин), гроздово вино и ароматни билки, което се вари при специален и сложен богослужебен чин (ред). При опелото преди погребението Христос е бил помазан с миро. Затова и вечерта на Велики петък има църковна песен "Мироносци идат, с миро Те помазват".
 
Броят и видът на съставките на мирото, което се приготовлява за култова употреба в Православната църква, не е строго установен. Числото на съставните вещества варира обикновено от 20 до 57. Тия вещества се подразделят на три групи: течности, билки и смоли. Основната маса на мироварния състав е чистият маслинен елей. Останалите вещества представляват различни благоуханни смоли, треви, корени, етерични масла и есенции. Също така се използва и бяло вино, което служи за предпазване на врящия зехтин от прегаряне, а подсилено със спирт, то има ролята на разтворител за получаване на ароматичен извлек от посочените съставки.

• Съгласно древноцърковната практика право на приготвяне и раздаване на св. миро имат само предстоятелите на отделните напълно автокефални православни църкви. Мироваренето и мироосвещението е чинодействие, което се извършва рядко - веднъж на 5-10 години.
   Подготовката към мироваренето започва още от Неделя Кръстопоклонна на св. Четиридесетница.
   След св. Литургия предстоятелят на Църквата извършва малък водосвет. Подир това се поръсват със св. вода материалите и съдовете, смолите - счукани на прах или ситно раздробени - се заливат с част от елея, колкото е необходимо за тяхното разтваряне, а тревите и корените се нарязват на ситно и се накисват в част от бялото гроздово вино, подсилено с чист винен спирт. Материалите се оставят да киснат така до Цветница, когато следобед тревите се изцеждат от виното и всичко се приготвя в пълна изправност за мироваренето на следващия ден. Самото мироварене начева от Велики понеделник, когато след св. Преждеосвещена литургия предстоятелят на Църквата отслужва водосвет и поръсва мироварните съдове и материали. След това той собственоръчно запалва огъня (или включва в ел. мрежа) под мироварния казан и прочита първото зачало (откъс) от Четириевангелието. След него присъстващите архиереи и др. клирици четат Новия Завет и през цялото време разбъркват благоуханната смес.
  Мироваренето продължава три дни. Свареното миро се сипва в няколко (в някои църкви 12) съда, наричани конкуми, които след това се внасят в св. олтар. Освещаването на мирото става на Велики четвъртък, през време на Василиевата литургия, при специално чинопоследование. Осветеното миро се пази с нужната благоговейна грижа в специално помещение - миротека. Раздаването му за църковни нужди става въз основа на писмено поискване от епархийските началства и с благословението на предстоятеля на Църквата. Отделните енорийски църкви и архиерейски наместничества се снабдяват със св. миро от съответната митрополия.

• Липсват сведения за това, дали през времето на Първото и Второто българско царство Българската православна църква е приготвяла сама св. миро за своите нужди. Известен е само един случай на освещаване на миро от Охридския архиепископ Димитрий Хоматиан. През време на турското робство православните българи са получавали св. миро от Цариградската патриаршия чрез гръцки владици, които са управлявали българските епархии. На 28.II.1870 г. излиза историческият султански ферман, който признава самостоятелността на БПЦ с име екзархия. По силата на гл. 7 от фермана нашата Църква е трябвало да получава св. миро от Цариградската патриаршия. Схизмата обаче, наложена ни две години и половина по-късно, направила фактически невъзможно изпълнението на това изискване. Поради тази причина Руската църква на четири пъти изпраща св. миро на България. За първи път от Русия било донесено миро в 1879 г. от екзарх Антим. По-нататък БПЦ бива дарена със св. миро на два пъти от Румънската и веднъж от Сръбската църква.

• На 22.II.1945 г. схизмата от родната ни Църква е вдигната. По този случай тогавашният Вселенски патриарх Вениамин в знак на постигнатото помирение предава на Българския екзарх Стефан по време на официалното му посещение от 23.Х. до 6.ХI.1945 г. в Цариград, в дар на БПЦ 10 литра св. миро.
През 1949 г. патриархът на Румънската православна църква Юстиниан изпраща дар на БПЦ 5,5 литра св. миро.

• С вдигането на схизмата нашата Църква си възстановява автокефалията, което вече й дава право сама да вари и освещава св. миро. По решение на Св. Синод в пълен състав от 29.III.1945 г. на 6.IV.1950 г. - Велики четвъртък бе извършено първото мироосвещение в историята на БПЦ. Мироосвещението бе извършено от тогавашния наместник-председател на Св. Синод, Врачански митрополит Паисий. За втори път това свещенодействие бе извършено от блаженопочившия патриарх Кирил на 6.IV.1961 г., за трети - на 11.IV.1974 г., за четвърти - на 7.IV.1988 г. и за пети - на 20.IV.1995 г. от нинездравстващия Български патриарх Максим.

Освещаване на светото миро - 2002 г.• Шестото мироварене бе извършено през тази година (2002г.). По решение на Светия Синод приготовленията започнаха на Неделя Кръстопоклонна. На първия ден от Страстната седмица патриарх Максим след водосвет в патриаршеската катедрала „Св. Ал. Невски”, поръси приготвените вещества и лично започна наливането на светената вода, дървеното масло и виното в казана за мироварене.

по материали от брой 10/2002 на "Църковен вестник"
нагоре
 
© списание «маргарита», 2001-2002
  
 
e-mail: margaritta@abv.bg