Свастиката
символзира кръговрата на битието, годишния цикъл, вечното движение
в света. Във Вавилон и Египет свастиката е била символ на слънцето
и в религиозните представи на древните, като соларен символ е била
свързана с такива понятия като живот, плодородие, късмет.
В
индуизма свастиката е въплъщение на вечния живот, на прераждането,
"кръговрата на сансара", движенията от микрокосмоса към
макрокосмоса. Нещо повече, лявата и дясната свастики съответно въплъщават
богинята Кали-Майя (Луната) и бога Ганеши (Слънцето).
В китайския буддизъм свастиката се нарича "мандзи"
и се смята за символ на съвършенството и олицетворение на Закона на
Буда, комуто е подвластно всяко живо същество.
Вертикалната черта сочи връзката между Небето и Земята,
хоризонталната - вечната борба на противоположностите Ин и Ян. Напречните
черти, насочени наляво, олицетворяват мекота, състрадание, доброта,
насочени надясно - твърдост, постоянство, разум и сила. Мандзи е емблема
на манастира Шао Лин, както и на други подобни центрове. Много привърженици
на източните бойни изкуства носят върху своите кимона именно символа
мандзи, като знак за чистотата на техните помисли.
Свастиката символизира "натрупването на щастливите
символи на Десетте хиляди сили". Самото начертаване на свастика
е ранна форма на иероглифа "фан", означаващ четирите граници
на космоса и земята. Използвана като рамка, означава "ан-цзъ"
- Десет Хиляди Неща или последователности, т.е. без начало и без край,
безкрайно обновление на живота, вечност. Свастиката символизира съвършенство,
движение, съответствие на закона, дълголетие, благословение, добро
предначертание, добри пожелания. Светлосинята
свастика означава безграничното съвършенство на Небето, червената
- безпределното съвършенство на добродетелното сърце на Буда, жълтата
- безкрайното процъфтяване, зелената
- безкрайното съвършенство в природата. Във всички времена свастиката
в Китай е символизирала числото 10 000.
Със свастика се обозначават енергийните центрове на човека - чакрите.
Съществува свещена рисунка на стъпалото на Буда, която се използва
като карта за масаж - свастики означават особените точки, върху които
въздействат майсторите на източния масаж.
|
Върху
статуите на Буда задължително имало свастика.
Гностичните
антични секти използвали разновидност на свастиката, съставена от
свити в колената крака, като таен символ, сравняван с триосевия кръст.
В масонската традиция чрез свастика се предпазвали от беда и зло.
В окултизма реинкарнацията наричали "ротация" и я изобразявали
във вид на свастика. В мистичния орден "Братя-инициати на Азия"
по време на ритуални церемонии върху голяма шахматна дъска се подреждали
29 души, образувайки жива свастика, като централната клетка оставяли
свободна. Този ритуал съществува и сега в някои мистични общности
в Англия.
Съществат
множество тълкувания на смисъла на свастиката - въртящо се Слънце,
Слънце, което пръска лъчи, слънчева колесница, полюс и въртенето на
звездите около него, четирите посоки на света, четири ветрове, четири
годишни времена, вихрово движение, въртящ се свят, центр, съзидателна
сила в действие, зараждането на циклите, въртенето на колелото на
сансара.
Или ето още едно съчетание - кръст, съчетание на дух и материя (вертикална
и хоризонтална линии) и четирите ъгъла на квадрат, над който в кръг
се движи Слънцето, превръщайки ги в кръг, т.е. Слънцето окръгля квадрата,
прави го кръг.
Свастиката олицетворява човека с двете му ръце и два крака, съединението
на мъжкото и женското начало, динамичното и статичното, подвижното
и неподвижното, хармонията и равновесието, двете взаимнодопълващи
се фази на движение, центробежно и центростремително, вдишване и издишване,
отдалечаване от центъра и връщане към него, начало и край.
Преди
хиляди години свастиката е била използвана като символ на лабиринта
и като графичен образ, заедно със спиралата тя се среща във всички
части на земята. Освен лабиринт, свастиката символизира вода в движение,
мълния, съчетаваща два Z-образни символа, две горящи факли и тяхното
кръгово движение, кабалистичния Алеф, символа на първобитното движение
на Великото Дихание, завъртащо хаоса в центъра на сътворението. |