е-списание МАРГАРИТА/брой 7(14)/2002 :: Народен и православен календар за м. юли

   Лятото идва с грижите за прибиране на житото от полето, страховете — да не съсипят дъждове и пожари реколтата. На Свети безсребърници Козма и Дамян, легендарни лечители, жените прибирали изсушените еньовски билки, на летния Свети Атанас колели черна кокошка — да предпазят домашните си от болести, на Прокопий почитали с медени питки труда на пчелите, а който имал кошери — вадел мед и за лекуване на болести.

  После идвали горещниците — Чурлига, Пърлига и Марина Огнена, и на тях не се похващала полска работа, за да не се запали полето. На тези три дни, най-топлите в годината, болните трябвало да се топнат в топъл минерален извор за здраве.

  Почитали и света Ана. Понеже я смятали за закрилница на родилките, на нейния празник жените не похващали женска работа, за да не помятат бременните и да раждат леко. А като дойдел денят на главния градушкар — свети Илия — задължително колели и готвели петел. Като изреждаме тези празници, юли ни изглежда лек и приятен месец, а всъщност това е един от най-усилните периоди на стопанската година. Много рано жетварите отивали на нивата и едва в обедните часове си почивали на сянка. Поради горещините храната им била лека, дори вода не пиели толкова много, за да им спори работата и защото я носели отдалеч.

15 ЮЛИ - СВ. МЪЧЕНИЦИ КИРИК И ЮЛИТА

Св. мъченици Кирик и Юлита

  Св. Юлита произлизала от знатен римски род. Овдовяла на млади години, тя живеела в гр. Икония (област Ликаония) като имала само един тригодишен син Кирик. Предана християнка, тя възпитавала и своя невръстен син, учейки го на вяра и молитва. Когато започнали гоненията на християните при Диоклетиан (284-305), Юлита взела тригодишния си син и с двете си верни слугини избягала в Селевкия, а после в Килийския град Тарс. Но и тук не могла да се скрие от преследванията и скоро била изведена на съд заедно с малкия си син Кирик. Пред управителя тя се нарекла само християнка, без да говори за род и отечество. Тогава той й отнел сина и заповядал да я бият с волски жили. Детето плачело, гледайки майка си, искало да се изтръгне от ръцете, които го държали. Управителят се опитал да го погали, но Кирик с висок глас извикал: "Аз съм християнин, пусни ме при мама!" И взел с ръчичиките си да драска лицето на управителя, като отвръщал лицето си от него. Озлобеният управител го блъснал от своето високо седалище, Кирик паднал надолу, удряйки главичката си по каменните стъпала и предал Богу своята невинна душа. Виждайки, че детенцето пострадало преди нея, Юлита благодарила на Бога за мъченическия венец, с който бил удостоен нейният син. След много мъки и Юлита била посечена с меч. Това станало през 304 г.
   Телата на пострадалите за Христа майка и дете били хвърлени без погребение да бъдат изядени от зверове. Но двете слугини през нощта ги взели и ги погребали. Едната от тях доживяла до възцаряването на Константин Велики. Тя показала на вярващите мястото, където били погребани мъчениците, и разказала за тяхното мъченичество. Мощите на светците били намерени нетленни. В чест на светите мъченици близо до Константинопол бил издигнат манастир, а недалеч от Ерусалим — храм. И до днес техните мощи са чудотворни. Част от тия мощи се намират в Охрид, в църквата "Св. Богородица".

   Според народната традиция на светите Кирик и Юлита се молят за семейно щастие и оздравяване на болни деца.

Св. Кирик и Юлита са патрони на запазения до днес средновековен горноводенски манастир край Асеновград и на църквата в гр.Банкя, Софийско, построена през 1932 година и осветена от Софийския митрополит Стефан.