брой 6(13), 2002
|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив ||

Разказ за чудотворната икона на Света Богородица Портарница (Портариса)
в Роженския манастир
Роженският манастирски комплекс
   От 1912 г. Роженският манастир отново става български, но спорът за собствеността е разрешен окончателно едва  през 1921 г. от арбитражния съд в Хага в полза на България.



    На 1 км югозападно от село Рожен и на 6 км източно от Мелник е разположен Роженският манастир, един от големите манастири в България.
   Построен е през 1220 г. на мястото на древни езически оброчища от деспота Алексий Слав. По време на турското робство е под гръцко влияние и е превърнат в метох на Иверския светогорски манастир. Утвърждава се като книжовно средище. В него работи калиграфска школа. Манастирът многократно е опожаряван и унищожаван, но отново е възстановяван.
   Разположен на огромна поляна, внушителен с цялостното си архитектурно оформяне, манастирският комплекс днес е реставриран, действащ, ценен паметник на българската култура. Жилищните сгради и крепостните стени с кули и кубета създават пространственост и внушителен вид. Манастирският двор е във формата на неправилен шестоъгълник — от петте страни се издигат жилищни постройки от ХVІІІ век , а от шестата се издига висок зид. Ажурната кула и еркерно изнесените чардаци, подпрени от множество конзоли, контрастират с дебелите оградни зидове.

   Манастирската църква "Рождество Богородично" е построена през ХVІ в., а през 1600 г. е пристроен притворът й. Представлява трикорабен, триапсиден, безкуполен храм, с двуделен притвор и с открити галерии от юг и запад. Северният дял на притвора е оформен като параклис, посветен на Св. св. Козма и Дамян. В днешния си вид е оформен в края на ХVІІІ и началото на ХІХ век. В притвора са открити следи от живописен пласт от 1597 г. - ктиторски портрети. Вътрешната украса е от 1732 година. Стенописите й са по-свободен вариант на атонската живописна школа. Църквата е интересна със 150-те сюжета, изрисувани в два регистъра, което не се среща често при оформянето на храмовете. Интерес представлява и олтарната стена с трите апсидни ниши. Стенописите в манастирската костница са от 1662 г. Манастирът е забележителен с уникалните си дърворезбени иконостаси от ХVІІ-ХVІІІ век – шедьоври на българското дърворезбено изкуство. Стъклописите по прозорците на църквата (1715) са единствените в България от този период.

   На около 200 м източно от Роженския манастир е църквата “Св. Св. Кирил и Методий”, построена през 1914 г. Неин ктитор е Яне Сандански. Там се намира и неговият гроб. На мраморната плоча се четат думите му: "Да живееш, значи да се бориш. Робът — за свобода, а свободният — за съвършенство." Край манастира се намират прочутите Мелнишки земни пирамиди.

Панагия, Портариса, Портарница, Дверопазителка, Пазителка

Иконата в Роженския манастир
  Това са само част от имената на прочутата чудотворна икона, намираща се в Роженския манастир "Рождество Богородично".
  В патриаршески сигилий от 1761 год. се посочва, че по това време Роженският манастир "Рождество Богородично" е бил подворие на Атонския светогорски манастир Иверон. През 1790 година тогавашният игумен на Иверон и игумен на Роженския манастир Игнатий Родестим възлага на монаха зограф Яков Иверски да направи реплика на прочутата чудотворна икона от Светогорския Иверски манастир "Света Богородица Портариса" за Роженската света обител.
  За разлика от останалите копия на светогорската светиня в целия православен свят, дарената на Роженския манастир икона на Богородица Портариса, е обкръжена от десет малки композиции, затворени в овални рамки, представящи събитията от историята на светинята и нейните лековити чудеса.
   Всяка година на 7 септември богомолци от цялата страна принасят своите дарове пред Чудотворната икона и молят Пресветата Майка да им прости за сторените "знайни и незнайни" грехове. Пренощуват в Роженската света обител за здраве и Богородична закрила. На 8 септември (малка Богородица), храмов празник на манастира, се извършва шествие с чудотворната икона, благославяне на манастирския курбан и раздаването му за здраве.

Пазителката на Атон:
чудотворната икона на Божията Майка "Портариса"

   Управлението на император Теофил (829-842) било време на най-силните гонения и преследване на светите икони (иконоборството). Според царската заповед християните, които почитали иконите, били подлагани на мъчения, а иконите — унищожавани.

Атонската икона "Портариса"
   Недалеч от Никея живеела богата благочестива вдовица със своя син. В дома си тя имала малък олтар с чудотворна икона на Божията майка. Според преданието иконата била нарисувана от евангелист Лука. Царските войници-иконоборци чули за светинята и когато отишли при вдовицата, най-напред й поискали много пари, за да не я подложат на мъчения. Тя ги помолила да почакат до следващия ден. Те се съгласили, но един от войниците, докато се договаряли, извадил меча си и ударил по иконата. От дясната скула на Божията майка, като от живо тяло изтекла кръв. Войникът обезумял от страх, паднал на колене да моли прошка. Разказват, че по-късно той станал християнини и се замонашил.
   Вдовицата дълго плакала и се молила през нощта, после отнесла иконата на морския бряг и в порив на силна вяра възкликнала: "Богородице! Ти царстваш над всички твари, твоята власт е безкрайна. Ти имаш силата да избавиш Твоя лик от потъване!" След тази молитва благочестивата жена пуснала заветната икона по морето. Какво ли е изпитала, когато видяла, че иконата не паднала във водата, а застанала права и се понесла по вълните на запад. После жената помолила сина си да я остави сама, за да приеме смъртта за иконопочитанието си, а него помолила да бяга в Гърция. Младежът заминал за Солун, после стигнал до Атон, станал монах и останал на това място, където по-късно била издигната Иверската обител. От него в Атон чули разказа за неговата майка и иконата, пусната по морето.
   Не е известно къде е била иконата в продължение на два века. Една вечер (27 април 999г.) в пристанището на Иверионския (Иверския) манастир (основан през 972 г., ) в Света гора монасите видели огромно огнено сияние, излизащо от морето и стигащо до небето. Поразени от чудото, те започнали силно да призовават Бога: видението се повтаряло няколко дни и нощи. Дошли монасите от всички близки манастири и тогава, от брега те видели, че огненият стълб се издига над икона с лика на Божията майка. Колкото по-близо идвали монасите, толкова по-далеч отивала иконата. Монасите със сълзи се молили на Бога да им позволи да вземат светинята.
   По същото време в тази обител живеел един старец-грузинец. Живеел строго и аскетично, по нрав бил добродушен и по детски наивен. Именно нему се явила Богородица насън и му казала, че иска да им даде Своята икона, своя покров и помощ. И нека той влезе във водата, стъпвайки с вяра по вълните, и тогава всички ще узнаят нейната любов към тяхната обител. На другия ден монасите с кандила и лампади, с молебен, излезли на брега. Гавриил влязъл в морето, воден от вярата си и приел святата икона. Три дни и три нощи монасите се молели пред иконата, а после я внесли в олтара. На сутринта обаче никъде не я открили. Оказало се, че тя виси над портата на обителта. Това се повторило още две нощи. Най-накрая Богородица се явила на благочествия монах Гавраил и му казала: "Кажи на братята си, че аз не искам да бъда охранявана от вас, но искам аз сама да бъда ваша Пазителка, не само в земния, но и в небесния живот. Аз помолих Бога за милост към вас и докато виждате тази икона в обителта, дотогава ще имате благодатта на моя Син." За прослава на Пресветата Богородица монасите построили храм над вратите на обителта и поставили в него иконата, която стои там и досега. Иконата се нарича "Панагия Портариса — Богородица Дверопазителка. " Обкована цялата в ризница, светогорската чудотворна икона Богородица Портариса е едно от най-цените произведения на иконописта в Атонската православна съкровищница.
  Иверският манастир е разположен на североизточното крайбрежие на Света гора; от северозапад е заобиколен с планини, покрити с гори.


АТОН. Иверският манастир откъм пристана.


Той е основан в края на Х век върху развалините на запустелия Климентов манастир. Негови строители са монасите от царско потекло Йоан и неговият син Евтимий и техният роднина Георгий — и тримата родом от Иверия (Грузия), по произход от грузинската династия на Багратионите. Името си манастирът получава от своите ктитори и заселници — иверците.

Манастирът е четириъгълен, с високи стени, разположен е на брега на пристан и от страна на морето има висока кула (пирг). На входа на обителта, отляво се намира неголяма църква с чудотворната икона на Божията Майка, наричана "Портариса" (Вратарица, Дверопазителка).


АТОН.
Съборният храм "Успение Богородично", построен през 1030 г. Стенописите са от ХVІ-ХІХ век.

   Главният съборен храм на манастира "Успение на Пресвета Богородица" е кръстообразен, от двете му страни има малки параклиси, построен е от грузинския монах Георгий Варашвадзе. Основан през Х век, храмът е почти целият украсен с по-късни стенописи, но има запазени и фрески от ХVІ век. В западната страна на вътрешния притвор се намира гробница с мощите на манастирските ктитори. През 1259 година манастирът е претърпял силни бедствия, нападнат от пирати и почти изцяло разрушен, част от монасите били пленени, много били убити. През 1285 година отново бил нападнат, а през 1306 г. разорен от каталонците. До края на ХVІ век манастирът бил в упадък.
   Възраждането на манастира се осъществявало през цялото ХVІІ столетие. През ХІХ век вследствие на политически преврати на изток, в манастира останали твърди малко грузинци и управлението преминало окончателно в ръцете на гърците.

АТОН. Църквата, в която се намира чудотворната икона на Божията Майка "Портарница", днес известна повече като "Иверска Света Богородица".


  Освен Съборният храм в манастира се намират и още три малки църкви: на Богородица Портариса, Св. Йоан Предтеча и Кръстител и събор на светите Архангели и 15 параклиса.

  Иверският манастир в Света гора има богата библиотека с много древни ръкописи и книги. Пазят се също и манастирските светини — част от Животворящия Кръст Господен, частици от мощите на светците Теодор Стратилат, вмчк Панталеймон, св. Георги, безсребърниците Козма и Дамиан, апостол Петър, евангелист Лука, апостол Вартоломей, Атанасий Велики.

   Близо до Иверския манастир, на брега на морето е отбелязано мястото, където според преданието е хвърлил котва корабът с Божията Майка, наричан в древността Климентов пристан.

    Иверската икона е покровителка и на руската столица. През 1648 година в Москва, градът, който е под покровителството на Божията Майка, било пренесено копие от чудотворната икона на Света Богородица Портариса, изработено от атонските зографи. Иконата била тържествено посрещната от руския патриарх и цар Алексей Михайлович. След това иконата взела в своите палати царицата Мария Илинична, след нея иконата преминала в ръцете на дъщеря й София Алексеевна, която станала монахиня в Смоленския Новодевически манастир. Там тази икона се намира и до днес. В памет на посрещането на Иверската икона в Москва бил построен параклис. За него било поръчано още едно копие на чудотворната икона от Света гора. Не спирал потокът от вярващи в параклиса. Но през юли 1929 година той бил затворен и скоро след това разрушен. Едва през 1996 година параклисът е възстановен, и отново било поръчано копие на иверската икона от Атон.

  Много известна е Монреалската Иверска икона, изработена в Атон през 1981 година от гръцки монах по оригинала на иконата Богородица Портаитиса. Йосиф Муньос Кортес, испанец по произход, православен, отнася иконата в Монреал. През 1982 година от иконата започват да се отделят капчици миро, което разнася прекрасно благоухание. Тогава и започват изцеленията й. Навсякъде, където гостува, иконата излъчва умиротворение и любов. Чудотворната Монреалска Богородица разнася благодат в Америка, Австралия, Нова Зеландия, Западна Европа. Мирото се появява по време на молитва и изтича от ръката на Божията майка и ръката на Христос.
   Славата на иконата се разпространила и извън пределите на Православната църква — много католици и протестанти идвали да я почетат, да се помолят за изцеление и благодат. Но в нощта на 30 срещу 31 октомври 1997 година пазителят на иконата Йосиф Муньос Кортес бил убит при загадъчни обстоятелства, а чудотворната икона изчезнала безследно.


|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив ||
e-mail: margaritta@abv.bg
© списание «маргарита», 2001-2002