е-списание МАРГАРИТА/брой 6 (13)/2002 - Народен и православен календар за м. юни

НАРОДЕН КАЛЕНДАР: ЮНИ

брой 6(13), 2002

13 юни — СПАСОВДЕН, ВЪЗНЕСЕНИЕ ГОСПОДНЕ
(40 дни след Великден)

Празникът е подвижен и се отбелязва 40 дни след Великден.
На Спасовден се вика дъжда, като се обикалят нивите и ливадите и се пеят обредни песни:

Свети Спасе, тебе молим,
дай ни дъждец и росица
да се роди жито, просо,
да нахраним сиромаси,
сиромаси и сираци...

Вярва се, че ако вали на Спасовден, годината ще е богата и реколтата — обилна; спасовският дъжд е скъп — капката струва колкото жълтица. На този ден се вярва, че русалките, които ще "сеят" своята роса над нивите, вече са дошли.
   Разпространен е обичаят ходене на росен. Срещу празника болни от различни болести хора и бездетни жени отиват в гори и ливади, където расте лековитата билка росен. От нея русалките си вият венци. Хората носят със себе си нова зелена стомна, нов пешкир, бъклица с вино, пита хляб, печена кокошка и чорапи или пешкир — дар за русалките, който закачат на клоните. Води ги техен близък, който се уважава като "побратим" или "посестрима" на болния. Престояват до втори петли, а после мълчешком стават, поръсват се с водата в стомната и скришом влизат в селото. Вярва се, че така ще оздравеят.
    Спасовден е последният, седми по ред Велики четвъртък. Според народните вярвания на Спасовден се прибират душите на всички покойници, пуснати на свобода на първия Велики четвъртък. Затова жените отиват рано на гробищата, раздават варено жито и хляб за своите мъртви и разстилат орехови листа върху гробовете им. Така смятат, че им правят сянка на "оня свят".
   Разпространено е и поверието, че рано сутринта на Спасовден, ако човек мълчешком отиде при пуст кладенец и се погледне в него, вместо своя образ ще види образа на онзи свой починал роднина, за когото си мисли в момента.
   Следобеда на мегдана се събират всички и се играят "спасовските" хора — само по песни, без музикални инструменти. Празнуват и всички именници.
   От хората и веселбите, с които завършва празникът, остава и поговорката: "Те ти булка, Спасовден!", с която се подчертава неочакваност на някакво събитие.
   Според православния християнски календар Задушница се прави в събота преди Петдесетница, позната като "черешова". Тогава освен жито и хляб за помен на умрелите се раздава и от първите череши. Тази година Черешова задушница е на 22 юни.

    Изобилието и многообразието в Спасовската обредност се дължи на смесването на различни по характер елементи, но центрирани около общо-продуциращата функция на празника.
   Първият слой, ако можем условно да го отделим, е езическият, свързан с древни анимистични представи. Тук централна роля играят митични божества (русалките), притежаващи някои качества на демоните на плодородието и вегетацията. Шествията, ходенето по росен, даруването, са насочени към омилоствивяване и осигуряване на закрилата им: те помагат на нивите, но и на хората, увеличавайки плодовитостта.
   Контактът с русалките изисква пазенето на ритуално мълчание; а това е факт, който отново определя принадлежността им към отвъдните сили. (На долната земя трябва да се мълчи, защото тя е царството на сенките, мълчанието и "спящото" зло.) Обредната тишина "запазва" съня на хтоноса и допуска действието на контактната и катартичната магия.
   Реликтите на християнската митология са вторият пласт в обредността. Преди всичко това е поменът на мъртвите, съвпадащ с Възнесение Господне. Основната идея в обреда е не само "спомнянето за християнския бог и за умрелите предци, а и желанието и за защита на плодородието и живота.
   Завършващата веселба (песни и хора) на Спасовден ясно подчертава преобразуващото начало на обредите и вярата в тяхната възкресяваща сила. Спомен за смъртта, завършващ със смях, като в древните, езически времена.

След Възкресението Христос в продължение още на 40 дни се явявал пред учениците си и им разказвал за Божието царство.

Възнесение Господне, гръцка икона от 18 век

Накрая Той им заръчал "да не напускат Ерусалим, но да чакат обещаното от Отца, за което, каза Той, чухте от Мене. Защото Йоан е кръщавал с вода; а вие ще бъдете кръстени със Светия Дух не след много дни. Ще приемете сила, когато дойде върху вас Светият Дух, и ще бъдете свидетели за Мене както в Ерусалим, тъй и в цяла Юдея и Самария, и до края на земята. И като рече това, и те Го гледаха, Той се възнесе, и облак Го прие от погледа им. Тогава те се върнаха от хълма, наречен Елеонски, близо до Ерусалим, на разстояние един съботен ден път.

Вознесение Господне
Икона от ХVІ век, Гърция

(Деянията на апостолите
1:4-5; 8-9; 12).

24 — 30 ЮНИ — РУСАЛСКА НЕДЕЛЯ
(50 дни след Великден, седмицата от св. Дух до Вси светии)

Цялата седмица се празнува в чест на русалийките (русалките), които са сестри на самодивите. Те донасят със себе си плодородието, ръсят влага и остават на земята само до края на седмицата.
   Работи се само вторник, четвъртък и събота е то само до обяд, а след това всички моми и момци се събират и играят хора. Ако някой пристъпи тази забрана, го хваща русалската болест, ограисва (полудява). През деня не бива да се спи; не се готви блажно; спазва се половото табу. Всеки трябва да носи в дрехата си стрък пелин, за да го пази от русалките (и самодивите).
   В някои краища болни и недъгави преспиват край русалски извор (както на Спасовден); вярва се, че росата има целебна сила.
   През Русалската неделя обредни танци играят мъжките дружини на русалиите (които винаги са 3, 5, 7, 9 или 11 души). Танцът им се изпълнява при пълно мълчание и бива воден от ватаф. Обикновено русалиите играят около неизлечимо болен човек и по този начин му помагат да оздравее. В някои краища обаче обикалят всички дворове и навсякъде играят за здраве и плодородие. Стопаните ги даряват и гощават богато.
   Вярва се, че Русалската седмица е сестра на Тодоровата седмица: Така се обозначават противостоящи двойки, едната в зимния, другата — в пролетния период на преход.
   Своеобразното "посестримско" съответствие между двете седмици подсказва общи черти: това се чертите на един цикъл от опасни дни, период на хаос, в който хармонията е нарушена и доминират силите на хтоноса.

   Русалската неделя е време, през което магическата сила на враждебните спрямо човека същества нараства. В традиционните схващания и русалийките, и самодивите имат двойнствен образ: те са и вредоносни за човека демони, и същевременно имат плодотворящи качества.
   Затова част от обредните практики имат защитно-магическо действие (поредицата забрани, носенето на пелин); а друга цели осигуряването на здраве и плодородие (преспиване край русалски извор, обикалянето на русалийските дружини).
   Етимологията на Русалската неделя издава далечна връзка с древноримския празник на мъртвите, така наречените Розалии (което пък идва от името на розата — цвете на мъртвите). Действително, представите на Русалската седмица като за нечист, опасен период, отворен като пространство за отвъдните сили, са в семантична верига с предхождащия я Спасовден (Задушница, за душите на мъртвите). Явно е, че се образува общ смислов кръг, в чийто център стои идеята за смъртта, пораждаща нов живот. Култът към умрелите предци, които ще помогнат за плодородието, е във връзка с омилостивяването на отвъдните сили (русалийки, самодиви), чиято закрила също е необходима. В периферията на този кръг стои и ритуалният танц на мълчанието (русалийските дружини), който пресъздава мощта на свръхестественото.
   Не е случайно и това, че русалиите играят като обладани, обзети от свръхенергия, подобно на нестинарите. Мълчаливостта, както и трансът на танца, също е знак на отвъдното, на смъртта; а продуциращата му насоченост отново доказва, че смъртта е само звено между жизнените цикли.

Петдесетница Икона	На Петдесетница християнската Църква си спомня и прославя слизането на Светия Дух върху апостолите във вид на огнени езици. Празникът се нарича Петдесетница, защото това събитие е станало в деня на старозаветния празник Петдесетница, който отбелязвали 50 дни след юдейската Пасха. Руската православна Църква го нарича Ден на светата Троица. За юдеите Петдесетница бил един от трите велики празника. Първоначално празникът отбелязвал завършването на жътвата на ечемика. Празнувал се с приношение на хляб и жертвени животни като ден на радост и благодарност, припомняща освобождението от Египет. В по-късни времена на този ден се отбелязвало получаването на Закона на Синайската планина, 50 дни след излизането на евреите от Египет. Празникът бил тържествен и радостен, в Ерусалим се стичало голямо множество хора, за да принесат в благодарност на Бога установената от закона жертва. В третия час (9 часа сутринта), в горната стая, където в постоянна молитва се намирали апостолите след Възнесението на Христос, внезапно се чул шум от небето, като фученето на силен вятър, който изпълнил цялата къща и "явиха им се езици като огнени, които се разделяха, и седна по един на всеки от тях. И те всички се изпълниха със Светия Дух" (Деянията 2:2-3).
Бидейки безтелесен, Светият Дух избрал чувственото знамение, за да бъде Неговото присъствие усетено. Но никой не бива да си мисли — поучава св. Лъв Велики, — че в това, което било видимо за телесните очи, се е явило Божественото същество на Светия Дух. Човешкият взор, както не може да вижда Отца и Сина, така не може да види и Светия Дух. Още щом божественият огън пламнал в душите на апостолите, всеки от тях започнал да говори на непознат му до този момент език на страна, където никога не е бил. Това знание било дар от Светия Дух, необходим за разпространение на евангелската истина по целия свят. Шумът от небето привлякъл към къщата множество юдеи. Те били поразени, виждайки как учениците на Христос, хора необразовани и неграмотни, изведнъж започнали да говорят на чуждоземни езици. И всеки чувал на своя си език думи, прославящи Бога. Учудването на мнозина се превърнало в ужас, но разбира се имало и други, които сметнали, че апостолите са просто пияни от сладкото вино, въпреки ранния час. Тогава апостол Петър произнася първата християнска проповед, думите му проникват в сърцата на слушащите го юдеи и побеждават тяхното твърдоглавие. В този ден около три хиляди души приемат учението, повярват и се кръщават, присъединявайки се към първата християнска общност. Така това събитие завършва с пълно тържество на Светия Дух над невярващите. Трикратно Иисус Христос дарява на учениците Си Светия Дух: преди страданията — неявно (Матея 10:20), след възкресението Си, духвайки върху тях — явно (Йоан 20:22) и в този момент, когато им Го изпраща съществено. След този ден апостолите установяват празника Петдесетница и заповядват на всички християни да го отбелязват всяка година. През ІV век Василий Велики съставил коленопреклонни молитви, които и до днес се четат на празничната служба. Денят на Светата Петдесетница от древни времена се смята за рожденият ден на Христовата Църква, създадена не от суетата на човешки тълкувания и размисли, но по Божествена благодат. Следващият ден, понеделник след Петдесятница е празникът на Светия Дух. Този празник Църквата е установила заради величието на Пресветия и Животворящ Дух, Единосъщен с Бог Отец и Синът Божий. Чрез Него ни се дарява всяка мъдрост, живот, движение, Той е източникът на всичко живо. Светите отци казват, че Светият Дух не е създаден от Отца, не е сътворен, не е роден, но произлиза от Него.Тази Божествена тайна Православната църква не се решава да подложи на разсъждение, защото смята, че Господ открива на човека само толкова, колкото му е необходимо за неговото спасение и много тайни остават за нас зад непроницаема завеса. Светият Дух обогатява човека с духовни дарове и плодове духовни, украсява човека и с многообразни добродетели, прави го дърво добро, плодоносно, създаващо добри плодове (Матея 7:17). Плодовете на Духа, по думите на апостол Павел, са: любов, радост, мир, дълготърпение, благост, милост, милосърдие, вярност, кротост, себеобуздание (Галатяни 5:22-23).