Когато говорим за възпитанието
на децата, трябва преди всичко да знаем, че в резултат на многобройни минали
прераждания човек получава по съдба определен тип характер, който е много
трудно да бъде променен. Това означава, че той притежава определен комплекс
от качества и може да засили проявата на едни от тях, и да намали проявите
на други. Практически обаче е невъзможно да се промени характерът на човека
като цяло. Характерът идва при нас след много стотици и хиляди живота.
Струва ни се, че характерът на малкото дете е още неизвестен
или че то още няма оформен характер, но всъщност не е така — всяко дете вече
има свой характер, формиран още от самото му раждане. Проблемът е в това,
какви качества на характера вие ще помогнете да се проявят и какви не. Затова
във ведическата култура се смята, че за да се даде на детето правилно развитие
и възпитание, най-важното е да се определи с какъв тип характер се е родило
то.
|
Във ведическата
педагогика се казва, че съществуват 4 основни типа личности.
Първият тип - това са учени или хора, склонни да
бъдат обучавани и да изучават. Те се стремят към познание и искат да дават
знание на другите хора. От детството си се стремят към истината, имат желание
да изучават нещо, внимателно слушат онова, което им се говори. И изпитват
големи трудности, ако не могат да подредят в главата си някаква концепция,
която утвъждават техните родители. С други думи, за такива деца най-важното
е да разберат смисъла. Те се безпокоят и са неудовлетворени, ако не разбират
нещо. Тяхната най-характерна черта е честността. Такъв човек не може да бъде
купен. Ако детето не притежава честност и лесно се подкупва с нещо, значи
неговият характер е от друг тип.
Вторият тип - това са хора, с наклонности към управление,
ръководство, склонни да защитават някого или някакви установени правила, закони
и пр. Те на всяка цена се стремят да направят живота справедлив, правилен,
подреден, често подкрепят властта, ръководят или по някакъв начин участват
в структурите на властта. Тяхната най-характерна черта е стремежът им към
справедливост и милосърдие.
Ако човек се стреми към справедливост, ако смята, че е длъжен
да застави всички да постъпват както трябва и сам се старае да следва този
принцип, това означава, че неговият характер е от този втори тип. Такива хора
имат силно изразено желание да защитават слабите. В зависимост от степента
на своя интелект, те са склонни да заемат постове в различни ръководни структури,
започвайки от президента и завършвайки с редови постови полицай, т.е. в зависимост
от нивото на тяхното съзнание, те избират една или друга длъжност. Такива
хора също така имат наклонности към политическа дейност или към обсъждане
на взаимоотношенията в даден колектив и т. н. Те имат чувство за дълг и отговорност.
Ако се опитваме от такова дете да направим академик, в живота то ще има големи
трудности.
Третият тип характер имат хората, склонни да се занимават
с търговия и стопанска дейност. Тяхна характерна черта е щедрост и едновременно
с това желание да бъдат богати. Тези хора са особено практични. Проявяват
стремеж да икономисват, да правят всичко по най-практичния начин и да се занимават
с бизнес. В детска възраст обичат да заменят едно нещо с друго, да колекционират,
да заемат определено ниво в някаква област, т.е. стремят се от постъпките
си да имат конкретна полза.
Четвъртият тип — това са хора, които обичат нещо
да майсторят, да поправят, да извършват някаква конкретна практическа работа.
Те искат да правят всичко с ръцете си. Често изпитват голямо удовлетворение,
ако се занимават с това, което обичат, и нямат особено желание да се занимават
с бизнес или управление, нямат стремеж към задълбочено изучаване на нещо или
към големи знания. Тяхното основно качество е трудолюбието.
Има още един пети тип характер, който излиза извън тези
основни ведически характери. Този тип възниква в резултат на това, че родителите
не са способни да дадат на детето възможност да прояви своя характер или по-късно
са потиснали проявите на неговите вродени наклонности, на онова, което е било
предопределено на детето по съдба. В резултат на това са били унищожени позитивните
прояви на неговия характер и такъв човек не знае с какво да се заеме. Тази
пета категория хора се смятат за неудачници, тяхната съдба е да се опитват
да открият себе си в живота. Такива хора страдат.
Затова е толкова важно родителите да разберат от какъв
тип е характерът на тяхното дете. Тяхната задача не е в това да научат
децата си на висша математика или да им осигурят обучение в престижно частно
училище или средства, за да изглеждат по-добре от другите деца. Необходимо
е да спомогнат от най-ранно детство изявата на най-силните, вродени наклонности
на детето и тяхното максимално развитие.
|
Първият
метод — това е възпитание с доброта и нежност. То е възможно, когато
е налице сътрудничество с децата. Сътрудничеството само по себе си вече е доброта.
То е възможно, когато родителите разбират, че пред тях стои личност, а не предмет
или "плът от тяхната плът". С други думи, пред тях стои отделна личност,
преживяла много прераждания до този момент, а не тяхна собственост. Тази личност
може да съществува независимо от нас, съществувала е до този момент и ще съществува
и без нас. Ако е налице такова разбиране, сътрудничеството е възможно. Разбира
се, в резултат на сходни съдби, нашите деца приличат на нас, но истината е,
че не бива да ги смятаме за наши копия. При правилно разбиране на взаимоотношенията
с детето, се появява възможност за по-отзивчиво и ненатрапчиво общуване. Тогава
детето само признава авторитета на родителите си, уважава ги и е склонно да
ги слуша.
|