Когато говорим за възпитанието на децата, трябва преди всичко да знаем, че в резултат на многобройни минали прераждания човек получава по съдба определен тип характер, който е много трудно да бъде променен. Това означава, че той притежава определен комплекс от качества и може да засили проявата на едни от тях, и да намали проявите на други. Практически обаче е невъзможно да се промени характерът на човека като цяло. Характерът идва при нас след много стотици и хиляди живота.

   Струва ни се, че характерът на малкото дете е още неизвестен или че то още няма оформен характер, но всъщност не е така — всяко дете вече има свой характер, формиран още от самото му раждане. Проблемът е в това, какви качества на характера вие ще помогнете да се проявят и какви не. Затова във ведическата култура се смята, че за да се даде на детето правилно развитие и възпитание, най-важното е да се определи с какъв тип характер се е родило то.

   Във ведическата педагогика се казва, че съществуват 4 основни типа личности.

   Първият тип - това са учени или хора, склонни да бъдат обучавани и да изучават. Те се стремят към познание и искат да дават знание на другите хора. От детството си се стремят към истината, имат желание да изучават нещо, внимателно слушат онова, което им се говори. И изпитват големи трудности, ако не могат да подредят в главата си някаква концепция, която утвъждават техните родители. С други думи, за такива деца най-важното е да разберат смисъла. Те се безпокоят и са неудовлетворени, ако не разбират нещо. Тяхната най-характерна черта е честността. Такъв човек не може да бъде купен. Ако детето не притежава честност и лесно се подкупва с нещо, значи неговият характер е от друг тип.

   Вторият тип - това са хора, с наклонности към управление, ръководство, склонни да защитават някого или някакви установени правила, закони и пр. Те на всяка цена се стремят да направят живота справедлив, правилен, подреден, често подкрепят властта, ръководят или по някакъв начин участват в структурите на властта. Тяхната най-характерна черта е стремежът им към справедливост и милосърдие.
   Ако човек се стреми към справедливост, ако смята, че е длъжен да застави всички да постъпват както трябва и сам се старае да следва този принцип, това означава, че неговият характер е от този втори тип. Такива хора имат силно изразено желание да защитават слабите. В зависимост от степента на своя интелект, те са склонни да заемат постове в различни ръководни структури, започвайки от президента и завършвайки с редови постови полицай, т.е. в зависимост от нивото на тяхното съзнание, те избират една или друга длъжност. Такива хора също така имат наклонности към политическа дейност или към обсъждане на взаимоотношенията в даден колектив и т. н. Те имат чувство за дълг и отговорност. Ако се опитваме от такова дете да направим академик, в живота то ще има големи трудности.


   Третият тип характер имат хората, склонни да се занимават с търговия и стопанска дейност. Тяхна характерна черта е щедрост и едновременно с това желание да бъдат богати. Тези хора са особено практични. Проявяват стремеж да икономисват, да правят всичко по най-практичния начин и да се занимават с бизнес. В детска възраст обичат да заменят едно нещо с друго, да колекционират, да заемат определено ниво в някаква област, т.е. стремят се от постъпките си да имат конкретна полза.

   Четвъртият тип — това са хора, които обичат нещо да майсторят, да поправят, да извършват някаква конкретна практическа работа. Те искат да правят всичко с ръцете си. Често изпитват голямо удовлетворение, ако се занимават с това, което обичат, и нямат особено желание да се занимават с бизнес или управление, нямат стремеж към задълбочено изучаване на нещо или към големи знания. Тяхното основно качество е трудолюбието.

  Има още един пети тип характер, който излиза извън тези основни ведически характери. Този тип възниква в резултат на това, че родителите не са способни да дадат на детето възможност да прояви своя характер или по-късно са потиснали проявите на неговите вродени наклонности, на онова, което е било предопределено на детето по съдба. В резултат на това са били унищожени позитивните прояви на неговия характер и такъв човек не знае с какво да се заеме. Тази пета категория хора се смятат за неудачници, тяхната съдба е да се опитват да открият себе си в живота. Такива хора страдат.

   Затова е толкова важно родителите да разберат от какъв тип е характерът на тяхното дете. Тяхната задача не е в това да научат децата си на висша математика или да им осигурят обучение в престижно частно училище или средства, за да изглеждат по-добре от другите деца. Необходимо е да спомогнат от най-ранно детство изявата на най-силните, вродени наклонности на детето и тяхното максимално развитие.