Св. Николай се родил през втората половина на ІІІ век в Патара, град в малоазийската област Ликия. Когато стигнал юношеска възраст, неговият чичо Николай, епископ Патарски, уговорил родителите му да посветят сина си на служение Богу и скоро го възвел в чин презвитер. По време на ръкополагането епистопът, изпълнен с пророчески дух, се обърнал към народа като посочил юношата: "Братя! Аз виждам ново слънце, което изгрява над земята и обещава утеха на всички скърбящи. Блажено е стадото, което ще го има за пастир!"
   След смъртта на родителите си, св. Николай употребил всичкото си богато наследство за добри дела, стараейки се да не го знаят тези, на които правел благодеяния, в съгласие с Божията заповед да правим скришом добро без да търсим светска слава.
   Един твърде богат жител на Патара, баща на три дъщери, ненадейно изгубил състоянието си и изпаднал в голяма беднотия. Привикнал към богатството, той не можел да се бори с изкушенията на бедността и замислял вече безчестни пътища да доставя средства за живот на себе си и трите си дъщери. Имал дори намерение да пожертва честта на момичетата. Но с помощта на св. Николай, който скришом нощем му подхвърлил кесия със жълтици, бил спасен. Нещастният баща не можел да повярва на очите си. Нещата започнали да се подреждат, той омъжил най-голямата си дъщеря. По-късно св. Николай отново му помогнал скришом, за да уреди съдбата и на втората дъщеря. Зарадваният баща излял пред Бога своите чувства на благодарност и се помолил Бог да му покаже тоя земен ангел, който го спасявал от грях и освобождавал от порочни замисли. Така открил, че св. Николай е този, който му помогнал да устои против изкушенията и спасил от грях и безчестие. По това време Николай управлявал Патарската епархия в онсъствие на чичо си, който бил заминал за Йерусалим.
   След завръщането на чичо му, св. Николай сам се отправил за Божи гроб. По време на пътуването по море той укротил морската буря с молитва и възкресил един моряк, който паднал от върха на корабната мачта.
   Сърцето на св. Николай все повече се изпълвало с любов към Бога. Той се поселил в един манастир и пожелал целия си живот да посвети на Господа чрез лишенията на моташеския живот. Една нощ, молейки се, Николай чул глас: "Николай, влез във всенародния подвиг, ако искаш до получиш венец от Мене!" Николай разбрал, че Господ му посочва друг път и не иска от него монашеско служение. Подчинявайки се но Божията воля Николай се отправил в Мир, главен град на областта Ликия), без да знае още за какво го предназначава Господ, но готов да изпълни Неговото повеление.
   В същото време в Мир избирали архиепископ на мястото на починалия неотдавна епископ Йоан. Събралите се от всички градове епископи се затруднявали в избора си и молели Бог да им подскаже волята Си. По време на молитва на един от епископите се явил мъж, сияещ с неземна светлина и му заповядал същата сутрин да застане на църковните врата и да очаква минаващите. "Пръв, който влезе — казал той — е избраният от Бога, името му е Николай".
   В същото време Николай вече пристигнал в Мир, прекарал времето в молитва и на сутринта, по своя обичай се запътил към храма за утренното богослужение. Едва що прекрачил прага и епископът го спрял и попитал за името. "Николай, раб на твоя светиня, Владико" — отговорил той смирено. Смятайки себе си недостоен за високия сан, Николай искал да се отрече от него, но се покорил на волята Господня и приел архиепископството.
   Така Николай станал пастир на Мир-Ликийската църква. Избрал си двама достойни сътрудници от презвитерите и неуморно се грижел за благото на тия, които били поверени на грижите му. Започнало обаче бурята на гонението, предприето срещу християнската Църква, която 50 години се ползвала със спокойствие и мир. Това гонение, организирано от императорите Диоклетиан и Галерий продължило 10 години. То започнало в столицата Никомидия, където на самия празник Рождество Христово били изгорени в храма 20 000 християни. Оттам гонението обхванало многобройните области на Римската империя. Николай продължавал безбоязнено да проповядва Христовото учение, бил и в тъмница, понесъл различни страдания, но не преставал със словото си да утешава християните. Най-после при новия император Константин гонението се прекратило. Тогава и Николай се върнал на своя архиепископски престол.
   Но скоро за Църквата настъпило не по-малко бедствено време. Започнали вътрешни раздори, лъжеучители проповядвали ереси. Александрийският презвитер Арий отхвърлял божествеността на Иисус Христос. За да въдвори ред в Църквата император Константин в 325 г. свикал на събор в Никея епископите от всички области. Събрали се 318 отци. Това бил Първият вселенски събор.
   Съборът продължил около два месеца. Бил съставен Символът на вярата. Разказват, че Николай в спор с Арий не понесъл богохулните му думи и му ударил плесница, за което светите отци го лишили от архиерейски сан. Но някои от най-достойните отци на събора се удостоили с чудесно видение: видели от едната му страна Господ Иисус с Евангелие, а от другата — Божията Майка с омофор. Като узнали, че Сам Господ и пречистата Му Майка възвръщат на Своя избраник Николай отнетото от него, св. отци вече не осъждали дръзновената му постъпка и започнали да го почитат като Божи угодник.
   Като се върнал от Никея, св. Николай продължил да управлява паството си, утвърждавайки го в истинското учение. Търсели го за всичко, убедени че в негово лице ще намерят защитник на правдата и изобличител на всяка несправедливост. Неведнъж св. Николай се изправял срещу несправедливи решения на градоначалници, спасявайки невинни граждани от тъмница и смърт. По негово застъпничество дори царят променял решенията си и изпълнявал волята му в полза на невинно осъдени и наклеветени хора.
   Светителят извършил и много чудеса чрез Божията благодат. Спасил от буря пътуващи по море и след това като забелязал у тях грешни наклонности, довел ги до разкаяние. Удивително било влиянието на неговите думи и дори на неговия външен вид, сияещ с божествена благодат, върху сърцата и на верни, и на неверни люде.
   В дълбока старост той починал тихо и блажено в 342 г. Тялото му било погребано в катедралата на гр. Мир. Неговите нетленни мощи се оросявали от благовонно миро, от което много вярващи получавали изцеление. През 1099 г.те били пренесени в гр. Бари (Италия), където се пазят и досега.

 Веднъж Христовите апостоли спорели помежду си кой от тях е най-голям. Иисус Христос, като чул за какво спорят, повикал едно дете, прегърнал го, поставил го сред тях и казал: "Ако се не обърнете и не станете като деца, няма да влезете в Царството небесно. Който се смири като това дете, той е по-голям в Царството небесно. И който приема едно такова дете в Мое име, Мене приема" (Мат. 18:2-5)
   Върху това дете, което прегърнал Иисус Христос, пребъдвало Божието благословение. Според преданието това дете е И г н а т и й  Б о г о н о с е ц, който по-късно бил ученик на св. Йоан Богослов, а след това епископ на Антиохийската църква. Като такъв той се удостоил да приеме за името на Христа мъченически венец.
Св. Игнатий, възведен от съвета на всички св. апостоли за епископ на Антиохия, мъдро управлявал паството си, без да жали труд и грижи, като проявявал във всичко апостолска ревност. Проповядвайки усърдно Божието слово, той довел мнозина до познание на Христа. Пръв въвел в Антиохийската църква пеенето на божествените песни от два хора, което после било възприето и от другите християнски църкви. Паството наричало своя епископ Богоносец, защото той самият казвал, че носи Бог в сърцето си. 
   По случай победите на император Траян (98-117) в Антиохия били устроени тържества и веселия. Християните не могли да вземат участие в тях, защото те били свързани с езически обреди. Когато съобщили на Траян за това, обвинявайки главно техния епископ Игнатий, императорът го повикал. Дълго се опитвал да склони Игнатий да се отрече от Христа, осмивал вярата му, обещавал му почести и слава, ако се отрече. Богоносецът отговарял, че за него е по-добре да страда за Христа, отколкото да живее във величие и слава. Пред съдиите той започнал с примери да разкрива цялата нелепост на езичеството. Тогава Траян го осъдил на смърт. Отвели епископа в тъмница, за да го предадат после на зверовете, за да бъде изяден. Знаейки ,че християнските мъченици понасят твърдо мъченията и това довежда много езичници към вяра в Христа, решили да пратят Игнатий в Рим, за да го съдят като обикновен престъпник.
   Траян тръгнал на поход, а Игнатий, вързан с вериги, бил отправен за Рим. Нищо не можело да сломи духа му. По градовете, през които минавал християните с плач се трупали около него. В Смирна той се срещнал с друг ученик на Йоан Богослов — св. Поликарп. По пътя за Рим той написва седем писма: до петте църкви в Мала Азия, до Римската църква и до смирненския епископ Поликарп. Игнатий пръв излага ясно тристепенната йерархия в служението: един епископ във всяка църква заедно със своите презвитери и дякони.
   В Рим бил предаден в ръцете на управителя, който като узнал за волята на императора, заповядал да приготвят зверовете. И в празничен ден, пред многоброен народ, Игнатий бил доведен до мястото на наказанието. Преди смъртта си, обръщайки се към народа, той казал: "Знайте, римски граждани, че не за злодеяние и престъпление съм осъден на смърт, а за моя Бог, от Чиято любов съм завладян и Когото ненаситно желая! Аз съм Негова пшеница и чрез зъбите на зверовете се смилам, за да стана чист хляб за Него!" Едва изрекъл думите и лъвовете се нахвърлили и го разкъсали. Християните събрали неговите кости и по-късно ги пренесли в Антиохия. Те дълго плакали и скърбели за него.
   Когато Траян узнал как мъжествено и радостно Игнатий отишъл на смърт за своя Бог, съжалил че го пратил на смърт, и като се убедил, че християните са люде честни и добри, във всичко покорни на неговите закони, освен в случаите, когато законите са противни на тяхната вяра, той заповядал да ги оставят на мира и да прекратят всякакви гонения против тях.