брой
2 (8), 2002
|
Богослужебните цветове |
![]() Белият цвят, който обединява в себе си всички цветове на дъгата е символ на Божествената несътворена светлина. В бели одежди се обличат свещениците, когато служат на великите празници — Рождество Христово, Богоявление, Възнесение, Преображение, Благовещение и Възкресение Христово — по време на сутрешната Пасхална литургия . Червеният цвят продължава Великденските богослужения и е основен богослужебен цвят 40 дни след Пасха до Възнесение Господне (Спасовден). Той е символ на неизречената, пламенна Божия любов към човешкия род. Но това е и цветът на кръвта и затова в този цвят преминават службите в чест на християнските мъченици. Жълтият (златножълт) и оранжевият цветове са цветовете на славата, величието и достойнството. Те се падат по право на неделните богослужения, защото в православието неделният ден е денят на Господа — Царя на Славата. Освен неделните богослужения, в златни одежди се отбелязват дните на пророци, апостоли и светители. Зеленият цвят е получен при сливането на жълтия и небесносиния. Той е за дните, когато се отбелязват празниците на преподобните светии и свидетелства за техния монашески подвиг, оживотворил човека чрез съединение с Христос (жълтият цвят е Негов символ) и въздигнал го на Небето (небесносиньото). Във всички оттенъци на зеления цвят според древната традиция преминава службата на Цветница (Връбница), в деня на светата Троица и в Понеделник на Светия Дух. Небесносиният или синият цвят е цветът на празниците, посветени на Пресвета Богородица. Това е цветът на Небето, той отговаря на учението за Божията Майка, родила Спасителя. Виолетовият цвят е за дните, когато се почита Кръстът Господен. В него се съчетават червеният цвят на кръвта Христова и Неговото Възкресение и синият, подсказващ, че именно Кръстът ни е отворил пътя към Небето. Черният или тъмнокафявият цвят е най-близък до дните на Великия Пост. Той е символ на отричането от светската суета, цветът на покаянието и скръбта. |
|
|
|