 |
Народен календар м.НОЕМВРИ |
|
|
ВРЕМЕ: |
|
|
|
|
брой 6, 2001
|
|
|
||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
24 ноември - СВ. ВМЧЦА ЕКАТЕРИНА
|
||
| В голяма част от етническата ни територия
празникът е в чест на болестта шарка и на болестта бяс. Този ден също е
и на света Екатерина, покровителка на майките. Жените приготвят пресни питки и намазани с мед ги раздават на близките хора - за предпазване от шарката, за здраве, благополучие и за света Катерина. Някъде захранват и кучетата с тази пита, за да не ги хваща бясът. Именничките посрещат гости в домовете си. |
||
Така житната жертва, омилостивяваща шарката и бяса, е предназначена и за св. Екатерина, която по традицията на женските персонажи в християнската митология защитава майчинството, плодовитостта, децата и здравето на хората. Практически схващанията и обичайните практики се допълват взаимно, образувайки единната сплав на празника. |
||
|
||
|
|
||
 По време на царуването на император Максимиан (ІV в.) живяла в град Александрия една девойка от царски род на име Е к а т е р и н а. Майка й била християнка, но скривала вярата си, понеже по това време жестоко гонели християните. Екатерина била девойка с рядка мъдрост и красота. На 18 години тя познавала книгите на философи и поети, изучила и лекарската наука. Богати князе искали ръката на красивата Екатерина, но тя отказвала на всички, а на близките си казвала: "Ако искате да се омъжа, намерете ми момък, който да бъде равен на мене по благородство, богатство, красота и ученост!" Такъв момък нямало. В околностите на града се криел един пустинник, човек със светъл ум и праведен живот. той бил духовен баща на Екатеринината майка. При него тя завела и едничката си дъщеря, за да й даде добри съвети. Като видял мъдростта на девойката, старецът решил да я обърне към познанието на истинския Бог и й казал: — Аз зная един чуден Момък, Който те превъзхожда във всичко; красотата Му е по-свет ла от слънчевото сияние; премъдростта Му управлява целия свят; богатството Му се дели постоянно, но от това не намалява; благородството Му е неизказано; няма подобен Нему! Екатерина се смутила: — А чий син е този момък, когото ти тъй хвалиш? — попитала девойката. — Той няма баща на земята — казал пустинникът. — Той се е родил по чудесен начин от пресвета и пречиста Дева. Тя останала безсмъртна по душа и тяло и е възнесена на Небето, където ангелите й се покланят като на царица. Старецът й казал още, че тя ще види Момъка, ако изпълни Неговите повели. Той й дал една икона на пресвета Богородица с божествения Младенец и й заповядал да прекара нощта в молитва пред нея. Екатерина послушала стареца. Уморена, тя заспала молейки се и видяла чуден сън. Присънило й се, че Небесната Царица стои пред нея и държи на ръце Младенеца, от Когото излизат слънчеви лъчи. Но напразно Екатерина се стараела да Го погледне — Той отвръщал от нея Своя светъл лик. Божията Майка Го карала да погледне девойката, но Младенецът отговорил, че тя е безобразна, безумна и бедна, поради което не иска да я погледне. Чудният сън поразил девойката. Щом се съмнало, тя отишла при стареца, паднала при тозете му и поискала съвет и помощ. Старецът подробно й разказал за истинската вяра, за райското блаженство, за гибелта на грешниците. Учената и мъдра девойка скоро разбраал истината, повярвала от всичкото си сърце и приела от стареца светото кръщение. Върнала се у дома с обновена душа, молила се дълго и заспала уморена. В съня си пак видяла Божията майка, но сега божественият Младенец кротко и милостиво погледнал девойката. — Сега тя е толкова богата и премъдра, колкото по-рано бе бедна и неразумна. Искам тя да бъде Моя нетленна невяста. Младенецът й надянал чуден пръстен и й казал: "Не търси земен годеник!" В това време в Александрия пристигнал беззаконният цар - гонител на християните. Изпратил глашатаи да свикат народа на езически празник. Когато започнало жертвоприношението в храма, Екатерина отишла, поклонила се на царя и казала: "Не те ли е срам, царю, да се молиш на идоли! Познайте истинния, безначалния и безкрайния Бог! Чрез Него царете царуват и светът стои. Той не обича жертви, но иска ние да живеем по Неговите заповеди". Царят се разгневил и след жертвоприношението заповядал да доведат девойката при него. На въпросите му тя отговорила: — Името ми е Екатерина. Аз съм дъщеря на княза, който царуваше преди тебе. Изучила съм всичката човешка мъдрост, но познах непълнотата на земното учение и станах невяста на Христа Бога, Който каза чрез пророците Си: "Ще погубя мъдростта на мъдреците и ще отхвърля разума на разумните" (Ис. 29:14). Самата аз съм земя и прах, но Бог ме надари с красота , за да познаят людет силата на Твореца, Който и на земния прах може да даде красота и мъдрост. А тия богове, които вие почитате са нищожни и лъжливи. Царят се разгневил, но прекъснал спора, защото смятал, че не подобава на цар да спори с жена. Решил обаче да събере мъдреците и учените, за да оспорят думите на девойката и да я изобличат в заблуждение. Много народ се събрал да слуша пренията за вярата. С думи на философи и поети Екатерина оспорвала лъжливостта на езическите богове. Накрая разказала за живота и смъртта на Иисуса Христа. Мъдрецът слушал удивен и се признал за победен. Другите се отказали да продължават спора. Мъдреците започнали да проповядват истиския Бог, Комуто се покланяла Екатерина. Приели мъченическата смърт с радостта, че мъчението ще им отвори вратата на Царството небесно. Царят обаче не се отказал от намерението си да убеди Екатерина. Нейната чудна красота му внушила грешна любов. Всичко й предлагал той - и половината царство, и дарове, почести и слава. Било напразно. Заплашил я със страшна смърт. Тя казала, че нейните страдания ще доведат много люде до Бога и ще им отворят небесното царство. Започнали жестоки мъчения. После я затворили в тъмница. Дълго лежала в затвора светата мъченица. Веднъж, когато царят отсъствал от града, царица Августа, неговата жена с помощта на Порфирий, един царски приятел и стотник се срещнала с девойката, Разговаряла с нея за страха от мъчения, за християнсикте писания. Екатерина й обяснила Христовото учение. Заедно с царицата думите й слушали Порфирий и войниците, които ги пазели. Всички те повярвали в Христа и се простили с девойката. Когато царят се върнал, всичко започнало отначало - обещания и заплахи, прелъстителни думи и ужасни мъчения. Яростта на царя се насочила и към царицата. Отсекли й главата с меч. Порфирий заедно с повярвалите войници погребали честното тяло на царицата и признали на царя, че и те са християни. Всички били наказани със смърт. За последен път повикал царят Екатерина и й казал: "Ти прелъсти жена ми, ти погуби и мъжествения воин и смути народа. Но аз ще ни простя, ако се поклониш на боговете, защото ми е жал да те предам на смърт. Ще разделя с теб богатството си, ще живееш в богатство и удоволствия, които никой не е изпитвал". Усилията му били напразни. Царят заповядал да я предадат на смърт. Всички плачели и жалели за Екатерина. Войник отсякъл главата на светата девойка. Това станало около 305 г. Преданието разказва, че ангели взели тялото й и го отнесли на Синайската планина. След повече от два века подир смъртта на мъченицата, братята от Синайската обител намерили главата и едната й ръка, и пренесли тия свети мощи в храма, който се намира в тяхната обител.
|
||
| . | ||
|
СВ. АП. АНДРЕЙ ПЪРВОЗВАНИ |
||
|
В традициите ни това е празникът, посветен на мечката,
която е най-големият и хищен звяр в нашите земи. За нея разказват, че
на този ден обикаляла всички къщи и ако в някоя къща не са й приготвили
храна,тя изяждала децата. |
||
В традиционните ни представи мечката е част от хтоноса, част от подземния свят, в който живее (пещерите), и това прави възможен контакта й с мъртвите; в народното съзнание тя се свързва също с плодородието, влагата, женското начало. В българския фолклор мечката е едно от превъплъщенията на змея; а някои легенди обясняват произхода й от мома-сираче. "Мечият" персонаж е много разпространен в кукерските и сватбените ни обреди, където също се маркира хтоноса или нечистото, от което трябва да се освободим. Тези схващания моделират и обредността на Мечкинден. П ъ р в о, извършва се жертвопритошение (царевицата) за омилостивяване на звяра. Жертвата е житна, тя е за умрелите предци, защото мечката е част от отвъдния свят; тя също е прародител, тотем. В т о р о, магически продуциращ смисъл има и добавянето на други продукти в котела, за да едреят на следващата година. Т р е т о, едновременно с мечката се почита и св. Андрей (Едрей), нейният повелител, но и светец, който уголемява деня. Ч е т в ъ р то, забраните за работа (отрицателна магия) имат апотропейна фунция, много характерна за обердите в преходните периоди. П е т о, празникът се свързва с други подобни празници, например Никулден (прието е в народна среда, че св. Андрей е баща на св. Никола). Така отново езическата идея за сезонен прелом се свързва с християнската митология, за да моделира спецификата на българския народен календар. |
||
|
Използвани
са материали от книгата на к.ф.н. Томислав Дяков - "Празници
и вярвания на българите"
|
||
|
СВЕТИ
АНДРЕЙ ПЪРВОЗВАНИ
|
||
Св. апостол Андрей се нарича Първозван, понеже пръв от апосотлите
бил повикан да тръгне след Христа. От ранни години той жадувал за божествената
истина, и когато Йоан Кръстител се явил в Юдея, той станал един от неговите
ученици. Андрей стоял на брега на Йордан, когато Йоан Предтеча, посочвайки
на народа минаващия Иисус, казал: "Ето Агнецът Божий!" (Йоан 1:29).
Като чул тези думи, Андрей тръгнал подир Спасителя и прекарал с Него целия
ден. След това отишъл да намери брата си Симон (Петър), съобщил му радостната
вест: "Намерихме Месия!" и го довел при Христа. Двамата братя
обаче продължавали своя предишен живот и се занимавали с риболовство. Те
били родом от Витсаида. По-късно Спасителят ги видял веднъж на Галилейското
море и им казал: "Вървете след Мене, и Аз ще ви направя ловци на човеци"
(Мат. 4:19). Оттогава те навсякъде следвали Спасителя и били свидетели на
Неговите чудеса, смърт и възкресение.Името на св. Андрей често се среща в Евангелието. За него се споменава в разказа за нахранването на народа с пет хляба (Йоан 6:5-13). След възнесение Господне и слизане на Светия Дух, когато апостолите отишли по разни страни да проповядват словото Божие, ап. Андрей се отправил към северните страни. През Гърция, Мала Азия и по нашите брегове на Черно море той стигнал до страната, обитавана от скитите. Тази страна, тогава дива и неизвестна, е сегашна Русия. Целия си живот апостолът посветил на проповед. С търпение понасял гонения от езичниците и навсякъде със своето слово, чудеса и примерен живот спечелвал последователи за Христа. Светите апостоли, пръснати по целия свят да проповядват Евангелието, се събирали понякога в Йерусалим за празника Пасха. Това им давало нови сили да продължат служението си. Заедно с Йоан Богослов апостол Андрей посетил Ефес и после прекарал две години в Никея. С проповед обиколил много градове: Ираклия, Халкидон и Трапезунд; посетил Армения и Грузия. Запазени са предания за неговия престой там. По време на своите пътешествия проникнал в планините на Осетия и Абхазия, проповядвал в Севастия (днешния Сухуми), обходил бреговете на Черно море и посетил Херсон Таврически (днешния Кримски полуостров). По това време там имало богати гръцки колонии. Първият руски летописец Нестор разказва по предание, запазило се до негово време, че св. апостол Андрей стигнал по река Днепър до мястото, където сега се намира Киев. Като изкачил един хълм, той забил кръст и казал на учениците си: "На това място ще възсияе Божията благодат, ще се издигнат църкви на Христа и истинската светлина ще излезне оттук по цялата страна". Сега на същия този хълм стои църквата на св. Андрей Първозвани. След това трудно пътешествие св. Андрей посетил понтийския град Синоп и градовете близо до Черно море. Бил и във Византион (днешен Цариград) и там ръкоположил за пръв епископ Стахий, един от 70-те Христови ученици. В преклонни години дошъл до Патра, където трябвало да завърши неговия земен подвиг. Като чули евангелската проповед на апостола, много от жителите се обърнали към истинския Бог. Между тях била жената на управителя и неговия брат - филисофът Стратоклий. Самият управител Егеат по това време бил в Рим, където царувал жестокият Нерон. Като се върнал в Патра Егеат узнал, че новото учение бързо се разпространява из града, та дори проникнало в семейството му. Свети Андрей смело се застъпвал за християните, а управителят продължавал да хули Спасителя и Неговото учение. — Удивлявам се - казал управителят, — как ти можеш да вярваш в един човек, който доброволно или неволно е бил прикован на кръст! Апостол Андрей започнал да слави Господа и обявил, че радостно ще приеме кръстна смърт за името Господно. — Поради своето безумие ти хвалиш кръста - казал Егеат — и поради дързостта си не се боиш от смъртта. — Не поради дързостта, а поради вярата не се боя от смъртта — отговорил Андрей. Затворили апостола в тъмницато. Християните искали да го видят, но тъмничните врати били затворени. Тогава св. Андрей направил кръст и вратите се отворили пред християните. Цяла нощ те се молили заедно, беседвали, апостолът извършил тайнството Евхаристия, причастил всички и ръкоположил Стратоклий за епископ. Развълнувани християните искали да убият Егеат и да освободят ап. Андрей, но той ги спрял: "Не обръщайте мира на нашия Господ Иисус в дяволски метеж, не пречете на моето мъченичество, но сами бъдете готови за изпитания и страдания". На другия ден, след като ап. Андрей отново отказал да се отрече от Господа, Егеат го осъдил на кръстна смърт. Но за да продължи страданията му, заповядал не да го приковат, а да го привържат към кръста. Народът негодувал и се вълнувал, апостолът се стараел да успокои хората и продължил да ги поучава с Божието слово. Християните погребали светия мъченик. След няколко дни Егеат се самоубил. Вдовицата и брат му до своята смърт посещавали гроба на апостола, служели усърдно на Бога и помагали на бедните. При император Констанций (337-361) мощите на св. Андрей Първозвани били пренесени в Цариград и били поставени в църквата "Св. апостоли". Когато обаче кръстоносците завладели Цариград, те ги пренесли в италианския град Амалта.Това станало на 6 май 1208 г. Там те почиват и досега. Св. апостол Андрей се смята за апостол на православните славяни, защото той именно ръкоположил първия епископ в Цариград - апостол Стахий, а св. Кръщение и миропомазание православните славяни — българи, сърби руси са получили от Цариградската патриаршия . |
||
| . | ||
|
|
|
|
|
|
Църквата
е определила този ден за празник в чест на светите ангели и най-вече
на св. а р х и с т р а т и г М и х а и л, когото смята за
вожд на небесните сили, в началото на ІV век, на Лаодикийския местен
събор, който предшества Първия Вселенски Събор. Осмият ден от месеца
напомня за бъдещия събор на всички небесни сили в деня на Страшния
съд - "ден осми", както го наричат светите отци.
