С кръглата си форма тя представлява цялостност и единство и се противопоставя на нара, състоящ се от множество зърна. 

   Като плод от градината на хесперидите, ябълката символизира безсмъртието. 

   Древноскандинавската богиня Идун пазела чудесни златни ябълки, благодарение на които боговете запазвали вечната си младост. 

     Сребърното клонче на келтите е клонче от ябълково дърво, с неговата магическа сила и плодовитостта, с която дарява младоженката. 
  За китайците ябълката означава мир и съгласие, а ябъковият цвят е символ на красотата. В китайския език думите, означаващи "ябълка" и "мир", имат сходно звучене, но и думата болест - също. Може би затова в Китай не е прието да се носят ябълки на болен човек.

  Гърците посвещавали ябълката на Венера като знак за любов и желание; тя е сватбен символ, олицетворяващ предложената ръка и сърце. Преди да влязат в брачните покои, младоженците си разделяли ябълка.
   Да се предложи ябълка означавало да се направи любовно признание. 
   Поднесената ябълка се смятала за любовен знак. 

   Ерида, богинята на раздора, подхвърлила златна ябълка с надпис "За най-прекрасната", която после станала "Ябълката на раздора", щом Парис я дал на Афродита - най-красивата сред трите богини - Хера, Атина и Афродита. За благодарност Афродита го наградила с любовта на прекрасната Елена, заради което и започнала Троянската война.

   Ябълково клонче присъства и като атрибут на Немезида и Артемида. Използва се също така и в обредите, свързани с Диана, където се връчва като награда в обедните брачни надбягвания, докато жените победителки в нощните съревнования били награждавани с маслинено клонче. Ябълката на Дионис била дюля. 
   Ябълковото дърво се асоциирало със здраве и безсмъртие. Посвещавало се на Аполон. Гръцката, келтската и скандинавската митологии описват ябълката като прекрасен плод, даряващ сила на боговете.

   За древните келти ябълката е силно свързана с отвъдното, с вълшебствата и тайното знание. Планината Авалон, обиталище на елфи и феи, в превод отдревноирландски означава "ябълкова". В легендата "Пътешествието на Бран на Острова на Блажените", разказваща за странстванията на героя (името му между другото означава "врана" или "черен", в което отново звучи темата за смъртта и отвъдното) в страната на вечния живот, се казва: "И видя той жена с величествена красота, която му протегна ябълково клонче, направено от бял бронз. А ябълките на него бяха от бяло сребро. И звучеше вълшебна музика..."

Ябълковият цвят символизира женската красота. Подобно на портокаловите цветчета, той се използвал за булченско украшение като символ на плодовитост. 

  Еротически ябълката се асоциира с женската гръд, а семенната кутийка на разрязан на две плод - с външните женски полови органи. В тази връзка тя има отчасти и двояк символичен смисъл. 

  В Европа райската ябълка, плодът от дървото на познанието за добро и зло, е символ на изкушението и греха. На картините, изобразяващи грехопадението на Адам и Ева, змията държи в устата си съблазнителната ябълка, макар че в библейския текст се говори само за плодовете от дървото; нашата ябълка на Изток не е била известна. В зависимост от традицията другаде това е смокиня, дюля или нар. 
   Картините за раждането на Христос показват младенеца Иисус, който поема ябълка; по този начин Той символично взема върху Себе Си греховете на света. Затова червената ябълка, с която по традиция украсяваме коледната елха, може да се изтълкува като възможност за връщане в рая благодарение на раждането на Спасителя. 

   Ябълката е била забраненият плод на Златния век. 
   Привлекателната сладост на ябълката (лат. mains) се асоциирала с греховната съблазън поради подобната дума "лош, греховен, зъл" (лат. malum). Затова в произведенията на изкуството от бароковата епоха смъртта във вид на скелет държи в ръка ябълка: цената на първия грях е смърт. 

   В обикновения живот ябълката поради своята почти идеално кръгла форма се възприема като космически символ, затова крале и царе нерядко наред със скиптър държат в ръка символично представляващата целия свят "държавна ябълка" (държавата). В античния свят върху монетите се изобразявали три кръга, обозначаващи известните на император Август части на земята - Азия, Африка , Европа, а "държавната ябълка" била увенчана с фигурата на богинята на победата (Нике, лат. - Виктория). В християнската епоха мястото на Нике заел кръстът, затова дори астрономическият символ на Земята е кръг с кръст върху него. 

  Специалистите по митология тълкуват ябълката като широко разпространен символ на любовта и пролетта: "Ябълката е пропуск за Елисейските поля, за ябълковите градини, чийто вход е запазен само за душите на героите... 
Ябълката е дар от трите хеспериди за Херакъл, а също и от Ева, "майката на всички живи" за Адам. И накрая, Немезида, богинята на свещените дъбрави, която в по-късните митове става символ на божественото възмездие за горделивите смъртни царе, носи клонче с ябълки, дар за героите. Всички райски места от времето на неолита и бронзовия век били острови - градини с плодни дървета...." (Р.фон Ранке-Гравес) Дори непривлекателната ябълка-дивачка е намерила приложение в хералдиката. Както дивата ябълка, твърда и кисела, запазва много добре виното от прокисване, така с жестокост се наказва злото, а добродетелното се запазва. 

   На латински ябълка и зло се пишат еднакво. Точно тук се вижда връзката с библейската легенда, в която се говори, че забраненият плод от дървото на познанието в райската градина, изяден от Адам и Ева, е била ябълка. Обикновено така се изобразява Ева - с ябълка в ръка, която предлага на Адам. 

   Независимо че Библията не назовава плода, с който Ева била съблазнена в райската градина, ябълката е първия плод, върху който е паднал изборът на тълкувателите на Свещеното Писание. Така ябълката като символ придобила и положително, и отрицателно значение по отношение и на понятието "познание" (тъй като Ева го откъснала от дървото на Познанието за добро и зло). 
   В изкуството ябълката символизира първородния грях, ако е изобразена в устата на маймуна или змия. Иисус Христос в образа на Спасител често държи в ръка ябълка или сочи към нея - символа на спасението.

Според традицията, ябълката е плод на Дървото на познанието. Възможно е това да е взаимствано от класическия образ на златната ябълка на безсмъртието, пазена от хесперидите - нимфите в градината на Хера. Оттук произхожда символът на грехопадението на човека и алюзията на бъдещата мисия на Христос като Изкупител (когато е в ръката на Младенеца Христос). 

    Алхимиците забелязали, че сърцевината на разрязаната напречно ябълка има петолъчна форма, което им напомняло за търсения пети елемент. Така те използвали този плод като символ на знанието.

    И до днес ябълката присъства на трапезата на еврейската Нова година - Рош-а-Шана. След специалните молитви в синагогите, на празничната еврейска трапеза има задължително ябълки и халва с мед като символ на предстоящата "сладка" година.

   Ябълката украсява и българската коледна трапеза, с червена ябълка се украсява сурвачката и пак с нея се даряват сурвакарите. 

   Мнозина недоумяват, когато слушат за Явлински и партията му в Русия със странното за една партия име - "Яблоко" (ябълка). Въпреки официалната версия, че името е съставено от началните срички на тримата нейни основатели, не може да не се забележи нейната проамериканска ориентация, а според някои информации тя е и финансирана от Републиканската партия в САЩ. А на територията на Америка най-големият и космополитен град е Ню Йорк. Емблемата на този град е ябълка и този символ на града се използва широко с рекламни цели, за политическа пропаганда, като повод за патриотични прояви. Нерядко названието на града се заменя с названието на символа - "Big Apple" - Голямата ябълка.     Сега вече няма да ни се стори странно, че "Бийтълс" са избрали за символ на своята звукозаписна компания ябълката, а основателите на най-прогресивната за своето време компания "Макинтош" също са взели за свой фирмен знак този обикновен плод, който познаваме от най-ранно детство.