|
|||||||||
| Храмът е здание, посветено на Бога и предназначено за богослужения. В храма невидимо присъства Господ и приема молитвите на вярващите, защото е казал: "гдето двама или трима са събрани в Мое име, там съм и Аз посред тях" (Мат. 18:20. Храмът е център на духовния живот. В него се извършва духовното раждане и преображение, в него се приема причастие и се получава благословение за щастлив семеен живот, в него изпращат поелите към вечността. В храма се чувства особената Божия благодат. След молитва в храма вярващият човек излиза пречистен, утешен и подкрепен духовно. | |||||||||
| Исторически християнският храм е приемник на храма-палатка (скиния) от времето на Мойсей - 1500 години преди раждането на Христос. Старозаветния храм и богослужебните предмети: жертвеник, седмосвещник, кандилница, облеклото на свещениците били направени по откровение свише: "по образеца й, който ти бе показан на планината" (Изход 26:30). Почти 500 години след това Соломон заменил преносимата скиния с великолепен каменен храм в Йерусалим. Господ казал на Соломон: "Аз осветих този храм и очите и сърцето Ми ще бъдат там завинаги" (3 Царе 9:3). В продължение на векове - от времето на Соломон до времето на земния живот на Христос, Йерусалимския храм е бил център на религиозния живот за целия еврейски народ. Апостолите, по примера на Спасителя, също посещавали старозаветния храм и се молили в него. Богослуженията били допълвани с християнски молитви и тайнства - на неделни служби чели Свещеното Писание, разчупвали хляба заедно, приемали причастие. Възникнали и домашни църкви. Гонени от управителите езичници, християните се събирали в подземни помещения, наречени катакомби. |
|||||||||
Според древни източници от тази епоха храмът трябвало да напомня на кораб и да има три входа, в чест на Светата троица. Светите отци оприличавали Църквата с кораб, плуващ по бурните вълни на житейското море към спасителния бряг, или с Ноевия ковчет, който спасил Божието творение от вълните на потопа. И днес средната част на храма се нарича "кораб", напомняйки за спасителната роля на Църквата.  |
|||||||||
|
|||||||||
Византийската църковна култура е оказала най-голямо влияние на източноправославната архитектура - древнобългарска и руска. По-късно се появяват и други архитектурни форми - готическите западни катедрали, с богато изрисувани прозорци - витражи, с устремени нагоре линии на портали и кули, тежката пищност на барока, църковния модерн, протестантските църкви, възприемани преди всичко като молитвени домове. |
|||||||||
Дрeвнобългарският православен храм е своеобразно развитие на византийския с неговата центрична куполна организация на базата на свещените фигури на кръга - символ на вечността, куба - символ на вселената и кръста - символ на изкуплението и спасението. След ХІІ век православните храмове придобиват самобитен характер. Неголемият "едноглав" (с един купол) руски православен храм от ХІІ-ХV век се отличава с изящество и строг облик. Извисявайки се над останалите постройки и обществени сгради, той сякаш напомня, че всеки християнин е воин на духа.
Броят на куполите също има своето значение и символика. Един купол се поставя в чест на единия Бог, три - в чест на Светата Троица, пет - в чест на Спасителя и четиримата евангелиста, седем - в чест на седемте тайнства, тринадесет - в чест на спасителя и дванадесетте апостоли. Над входа в храма или малко встрани се намира и камбанарията. Звънът на камбаните напомня на вярващите за богослужението в храма. |
|||||||||
По-различни са храмовете от ХVІ-ХVІІ век с техните галерии, странични олтари и пищна украса. Преживявайки заедно със Запада кризата на стиловете барок и ампир, православните църковни архитекти се обръщат за вдъхновение към наследството на Византия. Започва изграждането на храмове в нововизантийски и новоруски стил, което се отразява и на храмовата архитектура у нас. В началото на ХХ век се появяват и църкви, които обединяват средновековните и модерни форми. |
|||||||||
| Църковните здания се състоят от олтарно пространство, изградено под формата на полукръгла апсида, централна част, наречена "кораб" (наос), и притвор. Притворът символизира видимото, материалното - земното царство, а олтарът - божественото, невидимото, духовното - небесното царство. Двата противоположни свята - "земният", материалният, греховният, човешкият (притворът) и божественият, духовният, "небесният" (олтарът) - се примиряват в централната част на храма. Там под един свод се съединяват божественото и земното в царството на благодатта. | |||||||||
| Олтарът по подобие на Святая Светих в старозаветния храм, е най-важната в богослужебно отношение част от храма. В олтара всичко - архитектура, стенописи, култово-обредни принадлежности, свещенодействия - мистично и тайнствено символизират присъствието на Светата Троица, на божественото, а в централната част и в притвора - нейното откровение, явяването в света на Божията мощ, енергия, сила и воля. За тази божествена, небесна природа говори и етимологията на понятието "олтар" (лат. altaria - "издигнат жертвеник", идва от наречието altus - "високо", "далеко") - извисен, високо издигнат. В православните храмове в олтарната апсида се намира светият Престол, който има формата на куб - библейският вселенски символ, олицетворяващ пълнотата и единството на божественото и светското, на небесното и земното. Светият престол по подобие на кивота в Соломоновия храм символизира "Божия трон", Божието присъствие на земята. Той се нарича и "света трапеза" - напомняйки символично за Тайната вечеря и е място, където се принася евхаристийната жертва. Светият престол е покрит с ленено покривало, символ на погребалната плащаница, с която е било повито тялото на Иисус Христос при полагането Му в гроба. Поставеният върху него седмосвещник е символ на видимото звездно небе. Върху светия Престол е поставен и антиминсът (от гр. antimineos - "вместопрестолие", "вместотрапеза") - четириъгълен ленен или памучен плат с извезани в ъглите изображения на четиримата евангелисти, а в центъра - полагането на Иисус Христос в гроба. Обикновено в антиминса се пришиват частици от мощите на светци. Поради това той играе ролята на преносим олтар. Върху антиминса се полага богато украсено с миниатюри и инкрустации напрестолно Евангелие и кръст с разпятие. Те символизират както духовното присъствие на учението и божествената личност на Христос в храма, така и Неговата изкупителна и спасителна за човечеството мисия. Още в някои старозаветни общини при молитва богомолците се обръщали на изток. Този обичай е усвоен и от християните. Оттук се е утвърдило и правилото олтарът на храма да бъде ориентиран в тази посока. Затова и иконите у дома е редно да поставяме на източната стена в стаята. |
|||||||||
|
|||||||||
| В
продължение на много векове, както във византийските храмове, така и в
западните храмове, олтарното пространство оставало открито. То било отделено
от централната част на храма с ниска ограда. В периода между V и VІІІ
век върху тази ограда християните започнали да издигат колони. Към тях
прикрепвали завеса, която спускали след службата. След победата на иконоборците
през ХІ век между колоните и над тях започнали да се поставят икони на
Иисус Христос и Божията майка, а по-късно и на светци. През ХІV - ХV век
се утвърдила практиката иконите да се разполагат в няколко реда. Така
те образували висока преграда, наречена иконостас.
Иконостасът, в известна степен повтаря изображенията на олтарната апсида, вече скрита от богомолците. като своеобразна стена. Иконостасът символизира отделеността на двата свята - божествения, "небесния" (олтара) и сътворения, "земния" (наоса и притвора). В олтара, най-долният ред включва изображенията на светите отци-литургисти. На този ред се изографисва светата Евхаристия - причастяването от Иисус Христос на апостолите с Неговите Тяло и Кръв - хляб и вино. По-нагоре, непосредствено зад трона, се изобразява пресветата Богородица, обикновено в молитвена поза - като застъпница и молителка за опрощаване на греховете на целия свят. Над Божията майка е изобразен Спасителят, а в свода на апсидата - празникът Петдесетница, символ на невидимото присъствие на Светия Дух, с чиято сила се извършва тайнството Евхаристия. |
|||||||||
| Царските
двери, разположени
в средата на иконостаса, първоначално представлявали ниски крила, които
не скривали престола от погледа на богомолците. Обикновено в горната им
част е изографисана Дева Мария и благовещението, съобщаването от архангел
Михаил на радостната вест, че "ще се отворят дверите на небесното царство
с раждането на Изкупителя и Спасителя на човечеството". В долния край
на царските двери се изобразяват ликовете на евангелистите, разпространили
Благата вест за спасението на човешкия род. Отдясно и отляво на царските
двери в иконостаса са разположени северните и южните двери. Средната
част на храма - корабът е символ на сътворения и преобразен свят - Църквата.
В купола обикновено се изографисва главата на Църквата - Христос Вседържител.
От четирите Му страни са изрисувани четиримата евангелисти, разпространили
Евангелието по четирите посоки на света, а под Него се изобразяват пророците
и апостолите. Колоните, поддържащи зданието, се украсяват с ликовете на"стълбовете"
на Църквата - мъченици,
светители, преподобни. На стените се изписват главните
събития от свещената история, като на западната стена се изобразява Страшният
съд - краят на земното и началото на бъдното. По образец от древната синагога в храма има амвон. Това е издигнато място, където стои четецът или проповедникът. Амвонът символизира камъка, от който Иисус Христос е произнесъл Своята Проповед на планината, и камъка пред гроба Му, от който ангелът известил на жените мироносици Неговото възкресение. В древните християнски храмове амвонът се намирал в средата на кораба. По-късно на Запад е заменен с "катедра", разположена встрани от олтара, а на Изток за амвон започва да служи централната част на солея - издигнато място пред иконостаса. За старите амвони днес напомнят само "катедрите", които се поставят в центъра на храма, когато служи епископ. |
|||||||||
| Обичаят
храмът да носи името на някой светец, е следа от епохата на гонения срещу
християнството, когато под светия Престол полагали саркофаг на мъченик.
И днес при освещаването на всеки православен храм в светия Престол се
полага частица от свети мощи. По-късно започнали да именуват храмовете и на самия Христос ("Христос Спасител") или в чест на определен празник ("Успение Богородично", "Покров Богородичен" и др.) Лесно може за се отгатне на кого е посветен даден храм по храмовата икона, разположена непосредствено до иконата на св. Богородица. |
|||||||||
