е-списание МАРГАРИТА/брой 5/Народен календар за м. октомври

ВРЕМЕ:

Народен календар м.ОКТОМВРИ

брой 5, 2001

1 октомври - ПОКРОВ НА ПРЕСВЕТА БОГОРОДИЦА

На 1 октомври 910 г. сарацините (араби) нахлули в пределите на Византийската империя и я подложили на тежко изпитание. Император по това време бил Лъв Мъдри (886-911).
Свети Андрей Юродиви с ученика си Епифаний се намирал по това време на всенощно бдение в цариградската църква Влахерна, където се пазела като скъпоценна реликва една от одеждите на света Богородица.

   Било събота срещу неделя. Църквата била пълна с народ.
   В 10 часа през нощта по време на всенощното бдение св. Андрей насочил погледа си нагоре и видял св. Богородица във въздуха. Тя била обкръжена от пророци, апостоли и ангели. Със своя омофор покривала богомолния народ и се молела за него на своя божествен Син.
    Развълнуван от гледката, св. Андрей запитал тихо ученика си:
   — Виждаш ли, брате, как света Богородица се моли?
   Епифаний отговорил:
   — Виждам, отче свети, и се ужасявам!
   Това видение на двамата подвижници станало известно на богомолците в храма, а след това и на целия град.
   По молитвите и покровителството на света Богородица арабите били прогонени от страната. А Църквата учредила празник "Покров Богородичен".

Подвигът "юродство заради Христа" намира оправдание в думите на св. апостол Павел:
  "Ако някой от вас мисли, че е мъдър на тоя свят, нека стане безумен (юродив), за да бъде мъдър. Защото мъдростта на тоя свят е безумство пред Бога". (1 Кор. 3:18-19)

  "Бог избира онова, що е безумно на тоя свят, за да посрами мъдрите; Бог избира онова, що е слабо на тоя свят, за да посрами силните; Бог избира онова, що е от долен род на тоя свят и е унижено и това, що е нищо, за да съсипе онова, що е нещо" (1 Кор. 1:27-28).
   Така че юродивите заради Христа, съзнателно взимат вид на безумни човеци, доброволно се подлагат на всевъзможни лишения, унижения и страдания, та като станат "от долен род" на тоя свят, презрени, "измет на света", да намерят милост в очите на Господа.

Влахерна е местност в североизточната част на Константинопол, където се е намирал един от най-знаменитите храмове, посветени на Божията Майка. Основан е през 451 г. от царица Пулхерия. В чудно красиво ковчеже, изработено от злато и сребро, се е пазела ризата на Света Богородица, донесена от Йерусалим. Именно тук са станали много събития, показали особеното покровителство на Богородица над Константинопол. Храмът бил разрушен през ХV век. Днес върху основите на древния храм отново е изградена църква.

14 октомври - Петков ден, зимен Петковден,
Св. Параскева - Петка

   Зимният Петковден е не само празник в чест на светицата-закрилница на децата, но и поставя началото на зимните семейни служби, посветени на покровителя-патрон на рода и семейството. От този ден започва периодът на сгледите, на годежите и сватбите.
   Петковден бележи и края на стопанските дейности - есенната сеитба и прибирането на реколтата; освобождават се овчарите и ратаите и започва оплождането на домашния добитък. Затова празникът е и на овчарите, а жените раздават питки за драве на животните.
   От Петковден до Димитровден (26 октомври) се забранява домашната работа с вълна; кроенето, шиенето - за да не нападат хищници стадата. Според народното поверие, ако човек носи дреха, скроена през този период, ще се разболее, а след смъртта си ще се превърне във вампир. В някои краища вярват, че св. Петка се явява във вид на змия на онези жени, които не спазват забраните за работа.
   В деня на зимната св. Петка на много места в България се прави т.нар. семейна служба (светец или оброк) в чест на стопанина-закрилник на къщата. Месят се обредни хлябове като най-големият се нарича на св. Петка. Свещеник ръси светена вода в къщата, прекажда се хляба, а цялото семейство трикратно се покланя пред този хляб. Правят се общоселски събори, курбани - коли се ялово животно и хората сядат на обща трапеза. Тържествата с песни и хора, наричат по места и сгледи, защото на тях се избират бъдещите съпруги и съпрузи.

Зимният Петковден символично изразява преход към зимата и носи белезите на древните женски аграрни култове. Елементи от тях се пренасят върху честването на св. Параскева - Петка - това е обща тенденция, която засяга и останалите светци и великомъченици от християнския пантеон. В този смисъл култът към св. Петка съчетава разнородни представи: свързва се с женската домашна работа (забраните), покровителството на брака, децата и плодовитостта (сгледите, сватбите, житната жертва). В народните схващания светицата се смесва и с духа-покровител на къщата и семейството (затова тя се "явява" като змия-пазител на дома). Празникът има и "пастирски" елемент, защото светицата закриля раждането и плодовитостта на животните.
Чисто паганистични обредни практики са и жертвоприношенията на животни в чест на св. Петка, които обаче са "санкционирани" от християнството: животното се коли в църковния двор, а курбанът и трапезата се прекаждат от свещеника. Така зимният Петковден става начален момент на настъпващия поврат към зима и едновременно с това зимен празник на една от най-уважаваните и почитани светици в народна среда.

ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

ОКТОМВРИ

1	понеделник	Покров на Пресвета Богородица. Св. ап. Ананий. Преп. Роман Сладкопевец и Йоан Кукузел
2	вторник	Свщмчк Киприан. Мчца Юстина. Св. Андрей, юродив заради Христа
3	сряда	Свщмчк Дионисий Ареопагит
4	четвъртък	Свщмчк Иеротей, епископ Атински
5	петък	Мчца Харитина
6	събота	*Св. ап. Тома
7	неделя	3 Неделя след Неделя подир Въздвижение. Мчци Сергий и Вакх
8	понеделник	Преп. Пелагия. Мчк Игнатий Старозагорски
9	вторник	*Св. ап. Иаков Алфеев. Преп. Андроник и Атанасия
10	сряда	Мчци Евлампий и Евлампия. Преп. Теофил Тивереопол. Св. 26 преп. мчци Зографски
11	четвъртък	Св. ап. и дякон Филип. Преп. Теофан Начертани
12	петък	Мчци Пров, Тарах и Андроник. Преп. Козма, еп. Маюмски
13	събота	Мчци Карп и Папила
14	неделя	4 Неделя след Неделя подир Въздвижение - на св. Отци от 7 Вселенски събор. *Преп. Параскева-Петка Търновска (Петковден) Мчци Назарий, Гервасий, Протасий и Целсий
15	понеделник	Преп. Евтимий Нови. Прпмчк Лукиян
16	вторник	Мчк Лонгин Стотник
17	сряда	Св. прор. Осия. Прпмчк Андреи Критски
18	четвъртък	*Св. ап. и евангелист Лука. Вмчца Злата Мъгленска
19	петък	Преп. Иван Рилски чудотворец. Прор. Йоил
20	събота	Вмчк Артемий
21	неделя	6 Неделя след Неделя подир Въздвижение. *Св. Иларион, еп. Мъгленски. Преп. Иларион Велики
22	понеделник	Св. равноап. Аверкий Иераполски
23	вторник	Св. ап. Иаков брат Господен
24	сряда	Мчк Арета. Св. Богородица – Всех скорбящих радост
25	четвъртък	Мчци Маркиан и Мартирий
26	петък	Св. вмчк Димитрий Мироточец Солунски (Димитровден)
27	събота	Мчк Нестор. Преп. Димитрий Басарбовски
28	неделя	7 Неделя след Неделя подир Въздвижение. *Мчци Терентий и Неонила. Мчца Параскева. Преп. Стефан Саваит
29	понеделник	Прпмчца Анастасия Римлянка
30	вторник	*Мчци Зиновий и Зиновия. Св. крал Стефан Милутин
31	сряда	Св. ап-ли Стахий и Амплий. Мчк Епимах

ПРЕПОДОБНА ПЕТКА БЪЛГАРСКА

    П р е п о д о б н а П е т к а, именувана също Параскева, живяла през ХІ век. Родителите й били българи. Живеели в градеца Епиват, в Тракия, на Мраморно море, между Силиврия и Цариград. Били известни и състоятелни хора.
   Петка имала брат, който приел монашество и стигнал до архиерейски сан. Като брат си и тя още от ранни години проявявала наклонност към монашески живот
   Един ден в църквата чула думите на Евангелието: "Който иска да върви след Мене, нека се отрече от себе си, да вземе кръста си и Ме последва!" (Марк 8:34). Тези думи я развълнували силно. На излизане от храма съблякла богатата си дреха и я подарила на един бедняк. След време пак дала дрехата си на една сиромахкиня. Правела това често. Родителите й се сърдели, че дава всичките си дрехи на бедните, а тя ги успокоявала с думите:
: — Иначе не мога да живея!
   Родителите й починали. Петка останала сама в къщи и намислила да се раздели със света. Раздала наследеното имущество на бедните, посетила Цариград, обиколила светите му места. Вслушвала се в съветите на ревностни подвижници и по техен съвет се заселила в Ираклийското предградие, при усамотения храм "Покров Богородичен". Там прекарала в молитви, пост и горещи сълзи пет години.
   Тогава тя изпълнила отдавнашното си желание: отишла в Палестина, поклонила се на Гроба Господен, посетила и други места, осветени от живота на Спасителя. После се заселила в Йорданската пустиня.
   В тая пустиня, където преди се е подвизавала и Мария Египетска, Петка също като нея водела равноангелски живот. Хранела се с треви веднъж на ден - след залез слънце. Мечти и привидения я изкушавали, но Господ за нея бил сигурно прибежище. Така прекарала много години. Стигнала до старост.
   Веднъж, както стояла на молитва, явил й се ангел Господен и й казал:
   — Остави пустинята и се върни в твоето отечество. Там трябва да оставиш тялото си на земята и с душата си да минеш при Господа.
   Зарадвала се Петка, че вече е наближило времето да се раздели с тялото си и с душата си да отиде във вечните селения.
   Минала през Цариград. Посетила храма "Света София". В прама във Влахерна дълго се молела пред чудотворната икона на света Богородица. Като се върнала в Египет, не заварила жив никого от своите роднини и познати. Заживяла като странница при храма "Свети Апостоли", отдадена на молитва.
   Минали две години.
   Блажената Петка се молела в своето усамотение и тъй, както се молела, предала на Бога душата си.
   Христолюбиви египетски граждани я погребали вън от градеца като чужденка.
   Недалеч от мястото, където била погребана преподобната, се подвизавал един стълпник. По това време умрял някакъв моряк. Тялото му било захвърлено близо до онова място. От силното зловоние, стълпникът бил принуден да слезе от стълпа и да помоли близките жители да погребат тялото на нещастния човек.
   Благочестиви, но прости хора започнали да копаят гроб и намерили в земята тялото на преподобна Петка, запазило се нетленно. Хората се уплашили. Не знаели какво да правят - били неуки в духовните неща. В простотията си оставили нетленното тяло в гроба и при него закопали смрадния труп.
   На следващата нощ един от тия благочестиви люде, на име Георги, сънувал девица, цялата обляна в светлина, облечена в царско облекло и заобиколена от войници. Един от войниците хванал Георги за ръката и му казал: "Защо презряхте тялото на преподобна Параскева? Изкарайте го от смрадния гроб и го положете в ковчег. Царят Бог иска да я прослави на земята."
   Тогава и дивната девица казала на смутения Георги:
   — Побързай да изкараш мощите ми. Не мога да търпя смрад. Моята родина е Епиват, гдето вие живеете.
   В същата нощ и една благовейна жена, на име Евфимия, имала подобно видение.
   На другия ден двете явления били бързо разгласени. Гробът бил разкопан. Нетленното тяло било извадено и поставено по тържествен начин в съборния храм "Св. Апостоли".
   При светите мощи станали много изцеления: слепи проглеждали, хроми прохождали, болни от тежки, неизлечими болести, оздравявали.

  През 1238 г. българският цар Иван Асен наредил мощите на преподобната светица да бъдат пренесени в столицата Търново. Царят и тогавашният български патриарх Василий, при стечение на огромно множество народ, тържествено ги посрещнали. Мощите били поставени в построения за тях храм "Преподобна Петка".
   През 1393 г. столицата била превзета от турците. Мощите на преподобна Петка били пренесени в град Видин, който все още се задържал свободен под властта на Страцимир. В 1396 г. и Видин паднал под турска власт. Мощите били пренесени в Сърбия. През 1521 г. турският султан Сюлейман Великолепни превзел Белград и изпратил мощите на преподобна Петка в Цариград. Приела ги с благоговейна почит Цариградската патриаршия. В 1641 г. патриаршията предала мощите на влашкия воевода Ио Василий Воевод. В замяна на това Ио Василий Воевод изпратил на патриаршията значителна сума, с която била изплатена част от данъците, налагани й от турската власт.
   Мощите на преподобна Петка Българска били пренесени в град Яш, Румъния, където почиват и досега, дълбоко почитани от целия румънски народ.
   Още от древни времена паметта на св. Петка - Параскева се тачи както в България, така и в Гърция, Сърбия и Румъния.
   Още през ХІІ в. по заповед на Цариградския патриарх Николай Музалон (1147-1151), дякон Василий написал благолепно житие на преподобната. Такова житие написал 200 години по-късно и св. патриарх Евтимий Търновски.

26 октомври - Димитровден, Св. вмчк Димитър Солунски

   Това е празникът на св. Димитър, когото смятат за родственик на св. Петка. Той е един от най-почитаните светци в народната ни култура.
   Според народните представи от Димитровден започва зимата; народната поговорка гласи: "Георги лято носи, Димитър - зима". Според легендите св. Димитър е покровител на зимата и студа и е по-голям брат на св. Георги. Той има дълга бяла брада, от която изсипва снега, яздейки червен кон. Някъде наричат празника Разпуст, защото на този ден освобождават ратаите и слугите и се договарят за следващата година.
   Краят на селскостопанските работи се отбелязва със селски сборове, хора и песни.
   В някои краища на Димитровден се извършва и обреда полазване: Всички стопани следят какъв човек първи ще влезе в дома им (или ще потропа на вратата). Ако той е богат и оправен, значи следващата година ще бъде богата и плодородна.
   Вярва се също така, че св. Димитър е брат и на архангел Михаил (душевадника) - покровителя на отвъдния свят - на умрелите предци. Затова около Димитровден е една от най-големите задушници, на която задължително всеки раздава варено жито и питки за помен. Тази година тя е на 3 ноември.
   На този ден, за здраве и дълголетие празнуват много именници, които носят името на светеца.

Димитровден е централният годишен зимен ориентир в етническите ни територии и затова обредните практики фиксират представи, свързани с прелома - преход към зимата. Впрочем, не случайно връзката му с предхождащия го Петковден е "скрепена" чрез роднинството им в народното съзнание.
Условно в празничността можем да отделим две линии - паганистична и християнска. те обаче са твърде тясно преплетени една с друга, защото на християнски ясветец се приписват езически митични качества. Той "донася" зимата, яздейки червен кон, с неговото присъствие се свързва гадаенето за бъдещото плодородие (инициална магия); той трябва да бъде омилостивен, за да закриля стопанските начинания и реколтата през следващия цикъл. Св. Димитър е представен като антипод на близнака си - св. Георги. Той е първородният син, по-старият, и е носител на хтоничното начало. Така и в нашата традиция се реализира древният близначен мит, в който здраво са споени помежду си опозициите живот -смърт, младост-старост, лято-зима, сеитба-жътва. тези опозиции маркират чрез празниците на двамата светци и народният ни календар, разделяйки го на две половини.
Така в народнана ни култура съвпадат празникът на св. Димитър и сезонно-стопанският прелом в календара. В представите и обичаите най-ярко обаче се откроява идеята за гранично време, за преход от един цикъл към друг.

Използвани са материали от книгата на к.ф.н. Томислав Дяков - "Празници и вярвания на българите"

СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ДИМИТРИЙ МИРОТОЧИВИ - СОЛУНСКИ

   Св. великомъченик Димитър се родил в трети век в Солун. Баща му бил градоначалник. Тайно вярвал в Христа, но не смеел открито да изповяда вярата си, понеже по онова време имало голямо и много свирепо гонение срещу християните. Една от стаите в дома си той превърнал в молитвена, поставяйки иконите на Спасителя и света Богородица.
   Семейството дълго време нямало деца. Съпрузите скърбели много и усилено се молели Бог да ги дари с наследник. Молитвите им били чути и им се родил син, когото нарекли Димитрий. Целият град споделял радостта им, а щастливите родители изразили благодарността си към Бога с щедри милостини към бедните солунчани.
   Когато Димитрий поотраснал и можел да разбира истината, родителите го въвели в молитвената стая и започнали да го учат на вярата в Господа Исус Христос. Повикали свещеник и кръстили Димитрий.  След смъртта на родителите си Димитрий наследил голямо богатство.
   Максимиан Херкулий (286-305 г.), съимператор на Диоклетиан (284-305г.), узнал за смъртта на солунския градоначалник. Размислил и решил да извика при себе си сина му Димитрий. Като го видял високообразован, разсъдлив и умен, възложил му същия пост - управител на Солун. Изрично му заповядал да очисти града от християните, да убие всеки, който призовава името на разпнатия Христос.
    Приет от жителите на Солун с голяма радост и почит, Димитрий вместо да преследва християните, започнал открито пред всички да изповядва и слави името на Спасителя и да учи всички на истинската вяра.
   В късната есен на 306 г. новият източен император Галерий се връщал с войската си от далечен поход на изток. Пътят му минавал през Солун. Димитрий, като узнал, че през града ще мине този нов ужасен гонител на Църквата, дал половината от своето богатство на верния си слуга Луп, а другата раздал на бедните. Почнал да пости, да се моли и да се готви за близката си смърт.
  Когато Галерий пристигнал в града, повикал Димитрий, който смело се обявил за християнин и изобличил езическото многобожие. Затворили го в тъмницата, където Димитрий не преставал да пее и слави Бога. В това време, в открития градски театър се устройвали игри за увеселение на императора, който обичал да гледа жестоки борби, стигащи до смърт.
   Императорът имал свой любим борец, на име Лий, който умъртвявал своите противници, като ги хвърлял отвисоко извън арената върху остри копия. Обикновено така го карали да постъпва и с християните. В Солун по това време живял един млад момък - християнин, на име Нестор. Той с негодование гледал колко много християни били умъртвявани по този ужасен начин и решил сам да излезе на борба срещу императорския любимец. Той отишъл в тъмницата при Димитрий и поискал благословението му.
   Димитрий го прекръстил и му казал:
   — Ти ще победиш, но ще бъдеш мъчен!
   Нестор излязъл на арената с думите:
   — Боже Димитриев, помилвай ме!
   И победил противника си. В гнева си императорът заповядал Нестор да бъде убит с копие. Заповедта била изпълнена веднага.
   Като узнал, че Димитрий благословил Нестор за борба с Лий, императорът издал втора заповед: Димитрий да бъде наказан със смърт по същия начин като Нестор.
   Рано сутринта на 26 октомври 306 г. войници влезли в тъмницата и се нахвърлили с копия върху Димитрий, който по това време се молел, и го убили. Тялото му лежало до вечерта, когато дошли християни, взели го и тайно го погребали.
   Верният Димитриев слуга Луп бил в тъмницата и видял мъченическата смърт на господаря си. Прибрал дрехата и пръстена му, обагрени с кръвта му, и ги занесъл на вярващите. С тях извършвал много чудеса - изцелявал болести и недъзи. И той също бил умъртвен от императора.
   Минали години. Гонението се прекратило. Вярващите построили малък храм върху гроба на св. Димитрий. Един илирийски велможа, на име Леонтий, получил изцеление при гроба на светеца и в знак на благодарност построил голям храм. При събарянето на малкия храм намерили мощите на св. Димитрий. Положили ги в сребърен ковчег и ги поставили в новата църква. От мощите му текло миро. Затова Църквата е нарекла светеца - мъченик св. Димитрий Мироточиви.
   Св. Димитрий много пъти спасявал Солун от вражески нападения. От онези времена в Тракия и Македония почитат светеца. По-късно българи и гърци започнали разпалено да си оспорват "покровителството на небесния стратег св. Димитрий от Солун". Заради славянския му произход, от древни времена всички славянски народи честват св. Димитрий. Българи и сърби го почитат като патрон изобщо на славянството .

e-mail: margaritta@abv.bg