— Учителю, говори ни за битието. Какво
е да бъдеш?
— Днес да бъдеш означава да бъдеш мъдър, но не безучастен
към безразсъдния; да бъдеш силен, но не за да унищожаваш слабия; да
играеш с малките деца не като баща, а по-скоро като другар, който
би искал да научи техните игри;
Да бъдеш непринуден и простосърдечен с възрастните мъже и жени,
да присядаш с тях в сянката на старите дъбове, въпреки че самият ти
все още вървиш с Пролетта;
Да потърсиш един поет, даже той да живее отвъд седем реки, а в
негово присъствие да се смириш — нищо да не искаш, в нищо да не се
съмняваш и устните ти да не отронват никакъв въпрос;
Да знаеш, че светецът и грешникът са братя-близнаци, чийто отец
е нашият Всемилостив Цар, и че единият се е родил само миг преди другия
и заради това ние го приемаме за Престолонаследника;
Да следваш Красотата, дори когато тя те води към ръба на пропастта;
и въпреки че тя е окрилена, а ти си безкрил, и въпреки че тя ще прекрачи
ръба, ти я последвай, защото там, където няма Красота, няма нищо;
Да бъдеш градина без ограда, лозе без пазач, съкровищница, винаги
отворена за минувачите;
Да бъдеш ограбен, излъган, заблуден, да, поведен по грешен път,
подмамен, сетне подигран, и все пак при всичко това да гледаш надолу
от висината на твоето по-голямо аз и да се усмихваш, знаейки, че има
една пролет, която ще дойде в твоята градина да потанцува в листака,
и една есен, която ще накара гроздовете да узреят; знаейки, че ако
дори само един от твоите прозорци е отворен на Изток, къщата ти никога
няма да бъде празна; знаейки, че всички онези, които са смятани за
злодеи и разбойници, за мошеници и измамници, са твои братя в нужда
и че ти си може би всичко това в очите на блажените обитатели на оня
Незрим Град там, горе, над този град.
А сега за вас, чиито ръце майсторят и изнамират всички неща, потребни
за уюта на нашите дни и нощи —
Да бъдеш означава да бъдеш тъкач със зрящи пръсти, строител,
прозрял светлината и пространството; да бъдеш орач и да чувстваш,
че с всяко посято зрънце скриваш съкровище; рибар и ловец, състрадателен
към рибата и звяра, ала все пак по-състрадателен към човешкия глад
и нужда.
И освен всичко това ще ви кажа ето що: Аз бих искал да имам всеки
от вас и всички други хора за помощници в името на човешкото добруване,
защото само по този начин можете да се надявате да постигнете своето
собствено добро.
Другари мои, обични мои, бъдете смели, не мекушави; бъдете необятни,
а не ограничени; и чак до моя и вашия сетен час бъдете наистина вашето
по-голямо аз." |
|
