Съпругът, роден в нечетна година, е с 3, 7, 11 години по-стар или с 1, 5, 9 години по-млад от съпруга, роден в четна година.

   Пътят на съпрузите един към друг в този тип брак е най-сложен. Но и наградата за дългият им път е голяма - пълно сливане на две души. В младостта духовният брак винаги върви трудно, понеже и на двамата им е необходимо да загърбят огромния свят и да се заемат с взаимно опознаване, със съвместно творчество. Духовният брак е връх на съпружеството, в него могат да се открият достойнствата на всички останали бракове, това е бракът на бъдещето.
  Онези, които са встъпили в такъв брак обаче, особено много младите съпрузи, нямат никакви гаранции за хармония и благополучие. Напротив, духовният брак е най-сложният и изисква немалко сериозни усилия, съсредоточаване от страна на двамата съпрузи и много голямо търпение. Единствено духовният брак не се установява веднага, душите не се срастват мигновено, тук са необходими време, съпреживяване, съвместно творчество и едновременно с това известно равнодушие към целия останал свят.
   Духовният брак е за онзи, който е готов постоянно да усъвършенства отношенията със съпруга си. Започвайки като съюз на абсолютно различни хора, духовният брак може да се развива безкрайно. Само онзи, който съумее да премине всички бариери, разделящи съпрузите, ще създаде идеален брак - брак, в който няма самота, границите на личността са размити, съпрузите са почти едно цяло, в творчеството те съществуват по законите на синтетичния знак, в средата между знака на мъжа и знака на жената. Раждането на този синтетичен знак в един успешен духовен брак позволява на човека да преодолее едностранчивата природа на своя личен знак. Волевият знак започва да познава законите на любовта, а знакът на любовта придобива волята на разума. Не е учудващо, че в такъв брак мнозина достигат до най-висока хармония и духовно просветление, възвестяват духовното бъдеще. Тук може да си спомним за Николай Рьорих (Куче) и неговата жена Елена Рьорих (Заек), Рамакришна (Маймуна) и неговата жена - "въплъщение на божествената майка" Шри Шарада Деви (Бик), канонизираната от руската православната църква Елисавета Фьодоровна (Плъх), жена на великия княз Сергей Романов (Змия).
   Ако духовният брак е сключен в младостта, чакат го проблеми и дълъг период на нестабилност. Битовите трудности, отсъствието на постоянен контакт и липсата на съвместни творчески стремежи довеждат младите Есенин (Коза) и Зинаида Райх (Кон)  до развод. Двете деца не укрепват брака им, "гнездо" така и не се получило.
   Друг знаменит брак е този на Марина Цветаева (Дракон) и Сергей Ефрон (Змия). Войната, революцията, бурните събития в заобикалящия свят - това са лоши условия за един духовен брак, за чиито бурни събития в неговия вътрешен свят е необходима тишината на околния свят.
   Същите знаци, но с разменени места, представят още един опит за създаване на духовен брак на млади години, когато съблазните са толкова много, много са и събитията в околния свят, които разсейват и размиват духовния контакт в брака. Александър Блок (Дракон) и  Любов Менделеева (Змия). Техният брак бил много нестабилен и едва към четиридесетгодишната си възраст те овладяли умението да правят компромиси. Колкото човек е по-възрастен, толкова суетата в неговия живот е по-малко, толкова повече са шансовете за успех на един духовен брак.
   На 47 години един от най-проникновените руски поети Фьодор Тютчев (Свиня) намерил своето щастие в брака си с Елена Денисова (Куче).
   Но и в зряла възраст духовният брак има своите проблеми. Човек вече е оформена личност, трудно му е да бъде откровен, да се разкрие пред другия, да проникне в душата на другия. И тук най-главното е онова, което наричат сродни души. Само духовният брак дава възможност човек да се разкрие изцяло, да свали оковите си, да се лиши от инстинкта си за самосъхранение по отношение на един единствен човек. Разбира се, зрялата личност не се разкрива пред чужд за нея човек.
   Двама души - максимално реализирани индивида могат да съществуват съвместно само в духовен брак. Никой не може да каже, че Щедрин (Маймуна) е гений, а Плисецкая (Бик) - негова сянка, нито пък обратното. Същото се отнася и за Федерико Фелини (Маймуна) и Жулиета Мазина (Петел). Никой не е помощник или съратник, и двамата стигат върха в своята работа, доказвайки личното си творческо могъщество, чийто източник е един - съвместната душа. При това, ако този брак е вече изградена реалност, съвсем не е обезателно двамата да са непрекъснато заедно - душата е независима субстанция, не й е необходимо да се намира  физически близко.
   В определен смисъл именно духовният брак реализира най-максималните брачни претенции. Това е брак за максималистите в брака. Но и цената му е висока: обществото, децата, собствената личност - всичко става второстепенно, главното остава бракът и само бракът - той - за нея , тя - за него.

  Съпрузите са родени в една и съща година или разликата между рождените им години е кратна на 4 (4, 8, 12, 16 и т.н.).

   Този тип брак се нарича брак - гнездо (патриархален). Неговата цел е създаване на дом - гнездо и възпитание на децата - пилета. Съпрузите се разбират от половин дума или изобщо без думи. Вместо тях говорят техните знаци, тяхната природа. Децата в такава обстановка израстват като хармонични и самостоятелни хора. В техните представи майката и бащата са едно цяло. Веднъж установеният ред в брака не бива да се променя. Всичко трябва да следва канона, създаден от самите съпрузи. Всичко, което е свързано с работата на разума, трябва да бъде изнесено извън рамките на семейството.  Никакви обсъждания, никакви колективни решения. Решава един, останалите осъществяват. При цялата външна суровост този ред съпрузите в този брак са максимално свободни един от друг и независими. Това е брак за онези, които обичат реда, децата, домакинството и....индивидуалната свобода.
   Често пъти участниците в такъв тип брак говорят с възторг за мигновено установяване на контакт, за това как  взаимното им разбирателство се осъществява почти без думи, а диалозите стават едва ли не на ниво жестове и интонации. Тук сериозното изясняване на отношенията, търсене на истината само ще навредят. Всичко в този съюз трябва да бъде близко до природата, до езическото минало на човечеството. Ако съпрузите не се вслушват във вродените природни инстинкти, не са запомнили наставленията на бабите и дядовците си, то нека установят свои собствени правила, да разделят задълженията си. Важното е - колкото се може по-рядко да се променят тези правила, всеки да върши по-добре работата си и по-малко да се бърка в работите на другия. Идеалният брак - гнездо се състои от мъжка и женска половина: в едната половина главната роля е на мъжа, в другата - не по-малко значима, е на жената. Въпреки външно суровия характер на брака именно в такъв брак двамата съпрузи запазват максимално себе си като независими личности. Необходимо е подчинение на установения ред, от което вътрешната свобода укрепва повече. По такъв начин, този брак не е толкова за хора патриархални, колкото за хора, уверени в себе си, самостоятелни, които не се страхуват от самотата. Знаменит брак от такъв тип е този на руския император Николай ІІ (Дракон) и Александра Фьодоровна (Маймуна) - пет деца, тихи семейни вечери, домашни концерти, разходки в парка... Не по-малко известно идилично гнездо е на семейство Улянови (той - Свиня, тя - Коза) - шест деца, семейни обеди, четене на глас, любов, дружба. Ами, да, всички щастливи семейни гнезденца си приличат.
   Между другото авторът на афоризма за щастливите семейства Лев Толстой (Плъх) също се оказва, че е бил в подобен тип брак със София Андреевна (Дракон) и макар че към края се е уморил от такъв нетворчески съюз, в него той е преживял доста щастлив живот, създал е цяло направление в литературата, възпитал е прекрасни деца, а свитото от него "гнездо" в Ясна Поляна се превърнало в интелектуален център на Русия по онова време.
   Още един образцов брак - гнездо, известен на мнозина - това е съюзът на Карл Маркс (Тигър) и Жени Маркс (Куче). И там наблюдаваме всички отличителни белези на типично щастливото семейство. Именно бракът - гнездо е идеална среда за възпитанието на децата. Стабилен бит, ред, близост до природата - всичко това е важно за децата, но главното е - децата възприемат родителите си като едно цяло. Не само възпитанието на децата обаче и създаването на голямо домакинство могат да бъдат цел на този брак. Такъв брак е единствен вариант за онези, които не искат да живеят в самота, но не желаят да се разделят с личната си цялостност. Може да се каже, че типичното в този брак е, че съпрузите са свободни един от друг.
   Лесно е да се досетим, че в такъв брак често попада и онзи, който се е уморил от житейски проблеми и не са му останали сили за интелектуални и любовни сражения с противоположния пол. Марина Влади (Тигър) казва за първата среща с Владимир Висоцки (Тигър): "Неговото мълчание не ме притесняваше, ние гледахме един на друг, сякаш винаги сме се познавали".
   Всичко изброено прави брака-гнездо доста привлекателен. Но медалът има и обратна страна. Най-голямата опасност в този брак са опитите да се подобрят отношенията, да се внесе в тях любовна тръпка, интелектуални търсения, духовни борби. След десет месеца брак с "ангел"-а Мария Исаева (Петел), с "жената, без която не може да се живее", Достоевски (Змия) се кани да се хвърли в Иртиш и да приключи сметките си с живота. Той с труд понася скандалите, любовните увлечения на жена си, нейните претенции за светска изисканост. Тези примери показват какво не трябва да се прави в  този брак: не си струва да се правят скандали, кавги и дори да се разговаря прекалено много, излишен е всякакъв стремеж към аристократизъм. Трябва да се живее просто, обикновено.
   Бракът направил от граф Толстой привърженик на простотата: той започва да оре земята и да ходи бос. Хората в такъв тип брак ценят "простите радости в живота". София Лорен (Куче) благодарение на брака си с Карло Понти (Куче) се превърна на екрана  във "вечната майка", по думите на критиците.
   Като цяло бракът - гнездо не е подходящ за хора, жадуващи ярки усещания и силни чувства, склонни към самоанализ. Може също така да се предположат възрастовите граници на брака тип гнездо: неговият пик е във възрастта 30-40 - възрастта, в която се строи дом, възпитават се деца. До 30-годишна възраст бракът гнездо има слаби позиции  поради прекалена любов, ревност, незавършени личностни търсения. След 40-годишна възраст вече не достигат сили за деца и семейство, но започват духовни търсения на ново ниво.
   Много важно е да се помни и за историческата криза на брака - гнездо. Съвременното общество вече не чака от брака голям брой деца и управление на голямо домакинство. Бракът - гнездо загуби старите си преимущества. Недостатъците му стават все по-очевидни - в него не се вписват нито съпрузите-компаньони, нито съпрузите-съавтори, нито съпрузите, които печелят еднакво. 

  Разликата между рождените години на съпрузите е кратна на 2, но не и на 4 (2, 6, 10, 14) .

 Класическото начало на този тип брак е любов от пръв поглед. Не всички смятат, че любовта е повод за женитба, което ще рече че това е брак на истинските рицари от една страна и на истински прекрасните дами - от друга. Величието и трагедията на този брак е в това, че състоянието на влюбеност трябва да се съхрани през целия живот. Всичко, което съпътства периода на влюбеност, периода на ухажването, само укрепва брака. Раздели, романтични срещи, цветя, скъпи подаръци, пътешествия... Съпоставете този списък с вашите пристрастия и доходи. Между другото, романтика има и в живота в колиба, важното е да се запази възвишения образ на брачния партньор. Може дори да се каже, че това е брак на взаимните илюзии, на доброволна самоизмама.
   На пръв поглед, романтичният тип брак е обречен на лидерство сред другите типове брак. Кой не иска да се ожени по любов, а да се омъжи по любов със сигурност иска всяка жена. Тук обаче управляемата стихия на брака се пресича със съвършено неподвластната на човека стихия на любовта. А в любовта има съдбовен елемент, особено в любовта от пръв поглед и да се влюби човек по поръчка в романтик не е толкова просто. И дори ако чудото е станало, повярвайте, всичко, което ще се случи с вас, най-малко от всичко ще допринесе да се сключи брачен договор. 
   Този брак е повече подходящ за небесата, отколкото за нашия грешен, всекидневен живот. От палубата на дрейфащия край бреговете на Бразилия кораб Джузепе Гарибалди (Заек) в обектива на зрителната тръба видял прекрасна девойка. Отчаянният романтик слязъл на брега, намерил прекрасната непозната и й се обяснил в любов. Така Анита Гарибалди (Змия) станала вярна спътница на героя.
   Тази двойка знаци е повторена и от Михаил (Заек) и Елена (Змия) Булгакови - прототипите на Майстора и Маргарита, чиято любов започнала също толкова внезапно. Роберт Стивенсон (Куче), авторът на "Островът на съкровищата", видял Фани Осбърн (Плъх) през прозореца и възкликнал: "Ето жената, за която ще се оженя!" Тя била 10 години по-възрастна от него и въпреки това те преживели прекрасен живот.
   Лидия Циргвава (Свиня) обикнала Александър Вертински (Бик), гледайки го на снимките на афишите и слушайки гласа му, записан на грамофонна плоча. На него му било достатъчно една случайна среща в ресторанта, след негов концерт, за да разбере, че е намерил своята съдба. Различни знаци, а поведението е почти едно и също, взаимоотошенията също си приличат. В дадения случай става дума за любов от пръв поглед, любов не към конкретен човек от плът и кръв, дори не към личност, а към някакъв образ, създаден или просто родил се в главата на влюбения партньор. Този тип брак има единствената задача да запази прекрасния образ.
   "Железният канцлер" Ото Бисмарк (Свиня), обединил с твърдата си ръка Германия, политик до мозъка на костите си, в отношенията с жена си останал наивен романтик, наричал своята Йохана (Змия) не другояче, а "слънчев лъч, осветил моето съществуване". През целия си живот в писмата си до нея той й изпращал цветя.
   За поетите романтичният брак има особено значение, той дарява не само любов, но и вдъхновение. Затова сред персонажите на този съюз има толкова много поети.
   Може би затова и знаменитата история за жените на декабристите е почти изцяло основана на романтични брачни съюзи. Първа потегля на заточение след мъжа си Сергей Трубецки (Куче) - Екатерина Трубецка (Маймуна), след това Иван Аненков (Куче) се жени за Полина (Плъх). А след това се случва почти неправдоподобната история с брака на Камила льо Дантю (Дракон) и Василий Ивашов (Тигър), в която любовта се ражда дори не от пръв поглед, а задочно, без поглед дори.
   В романтичния брак пред влюбените е вечността, дори ако утре им предстои да седнат на електрическия стол, както това се е случило със съпрузите Етел (Дракон) и Юлиус (Кон) Розенберг. Предлагали на Етел да заяви, че във всичко е виновен мъжът й, че тя се е оказала неволна съучастница. Напомняли й, че ще остави децата си сираци. Но както в разказа за жените на декабристите и тук любовта към съпруга се оказала по-важна от децата.
  Бракът на вечно влюбените е съюз не съвсем разумен, наивен, неземен, но прекрасен във всички времена. Наблюдавайки такива двойки, колкото и сложно да протича животът вътре в семейството им, околните започват да вярват в чудото. 

  Умножавайки 12 мъжки знаци на 12 женски, ние получаваме 144 варианта бракове. От тях 120 са нормални, равновесни бракове, в които отношенията на съпрузите са подобни на колебанията на махало и нито един от тези бракове няма реално преимущество. В такива бракове щастието и нещастието зависят от това колко точно се спазват законите на брачния хороскоп: ако законът се спазва - бракът процъфтява, ако законът се нарушава - и бракът се разрушава. Но съществуват 24 варианта изключения, т.е. бракове, в които няма равновесие, закон и ред. 12 двойки, 24 брака са изключение от общия закон: Плъх-Кон, Кон-Свиня, Свиня-Дракон, Дракон-Заек, Заек-Петел, Петел-Куче, Куче-Бик, Бик-Тигър, Тигър-Коза, Коза-Змия, Змия-Маймуна, Маймуна-Плъх.
  Необходимо е просто да бъдат запомнени, без да се опитва човек да ги подреди по определен начин. И така: Тигърът заповядва на Козата, Козата властва над Змията, Змията над Маймуната. Продължаваме: Маймуната е господар на Плъха, Плъхът е господар на Коня, Конят пък от своя страна заповядва на Свинята. Свинята властва над Дракона, а Драконът  - над Заека. Заекът владее Петела, Петелът е стопанин на Кучето. Кучето командва Бика, а Бикът заповядва на Тигъра.

  Ако съпрузите са в обикновен, равновесен брак, то знаците им си взаимодействат. Във векторния брак обаче характерните черти на отделните знаци нямат никакво значение. Знак със силна или със слаба воля, мистичен или реалистичен - никой не се интересува от това, остава само огънят, в който изгарят всички индивидуални признаци. Всеки от останалите 120 равновесни брака има своите особености, докато 24-те векторни брака се подчиняват единствено на закона на джунглата: господарят е винаги прав, слугата винаги е виновен... Господарят е гений и съвършенство, слугата е нищожество и мизерия. Тук нямат значение нито възпитанието, нито талантите на двамата. Всеки знак винаги превъзнася своя господар и изобщо не цени слугата си както в животинския свят, така и в човешкия му образ.
   Николай Гумильов (Куче) така и не видя в своята жена  Анна Ахматова (Бик) великия поет: "Не ми и идваше на ум, че тя е талантлива. Ами че нали всички госпожици свирят на пиано и пишат стихове..."
   Има и нещо удивително: макар че векторните бракове си приличат и нито един от 24-те е невъзможно да се отличи от другите, сценарият на всеки конкретен брак е непредсказуем. За тези бракове са характерни съдбоносни страсти - луда любов, луда ненавист. Щастието в такъв брак не е възможно да се опише с думите: радост, блаженство, спокойствие, благополучие.
   Върху  самоубийството на Мерилин Монро (Тигър) лежи сянката на отношенията й с Робърт Кенеди (Бик). Сергей Есенин (Коза) пише за любовта си към Айседора Дънкан (Тигър): "...измъчи ме до болка..."
   Фатална любов - това е само една от проявите на векторната връзка. Известни са немалко тихи семейства, съюзи, в които няма нито страст, нито любов. И все пак векторната връзка е неумолима, винаги хипнотична - независимо дали се бият до самозабрава, или бродят като сомнамбули в творческа треска.. Във векторния брак винаги едно е сигурно - загуба на личността, сливане в едно неделимо цяло. Сливането е възможно и в равновесния брак (ако той е духовен тип брак, например), но там сливането е награда за дълго съвместно творчество. Във векторния брак сливането настъпва мигновено, сякаш партньорите са живели заедно сто години.
  За Есенин (Коза) и А. Дънкан (Тигър) биографите пишат: "Те са от един свят, приличат един на друг, скроени са по един образец... И двамата притежават едновременно притегателна и отблъскваща сила."
  За дуета Чаушеску, екзекутираните управници на Румъния се пише, че "те така се съчетаваха, че приличаха на двуглаво чудовище". Николай е роден в годината на Коня, а Елена Чаушеску - в тодината на Свинята.
   Какво би могъл да посъветва астролога векторните хора?
   Първо: помнете, че силата на векторното въздействие е право пропорционална на времето на контакт, т.е. по-честите раздели отслабват урагана на страстите.
   Второ: Ако искате да избегнете твърде бурните ексцесии, постарайте се всеки да съответства на своята роля. Господарят трябва да бъде добър и грижлив, а слугата - послушен и изпълнителен. Ако вие сте слуга, не правете опити за реванш, нали господарят е винаги прав. Ако все пак сте решили да бягате, не дай си, Боже, да се обърнете назад - ще се превърнете в солен стълб.
   Трето: Помнете, че във векторния брак няма връщане назад. Ако прекрачите чертата на позволеното, вече не е възможно връщане в света на старите отношения, и в такъв случай, по-добре ще е да се разделите. Господарите трябва да имат предвид, че преимуществата на господстващото положение са илюзорни, наказанието ще падне върху двамата и положението на слугата в нравствен аспект дори е по-изгодно - той остава по-чист. И все пак основният съвет е следният: изяснете си сами за себе си кое е по-подходящо за вас: сън или реалност, всекидневие или фантастика.
   И накрая, съвет за онези, които са абсолютно щастливи в своя брак от векторен тип и всичко казано по-горе смятат за измислица: живейте безгрижно и не обръщайте внимание на никого.
   А на някои пък, може би ще им стане по-леко от това, че векторните бракове не са подминали и великите хора. 
   Освен споменатите двойки във векторна връзка са пламтели: Байрон (Маймуна) и леди Каролин Лем (Змия), Людовик ХV (Тигър) и маркиза Помпадур (Бик), Лермонтов (Куче) и Наталия Иванова (Петел).