е-списание МАРГАРИТА/брой 3/Народен календар за м. юли

ВРЕМЕ:

Народен календар за м. ЮЛИ

брой 3, 2001

1 ЮЛИ - СВЕТИ ВРАЧ, СВ. КОЗМА И ДАМЯН

   Свети Врач е денят, в който празнуват баячките, врачките, правячите (чакръкчии); в някои краища е ден и на магьосниците.
   На този ден народните лечители разпределят билките, набрани на Еньовден. В някои райони се коли курбан, другаде ходят на гости при баячи и лечители, носят им подаръци - кокошка, баница, питка, вино и зелени паници.
   Езическият празник на баячките с течение на годините успешно се е адаптирал към деня на християнските светци-лечители Козма и Дамян и остава с постоянно фиксирана дата в календара.
   В основата на ритуалите е одухотвореното схващане за болестта. Поради своята вредоносна същност тя често е олицетворявана като грозна, дрипава и зловеща жена, която обикаля нощем и тропа по портите на хората. Отворят ли й, те тутакси заболяват. Всички елементи в тази представа са в парадигматична връзка: грозота-старост-нощ-женско начало. Те маркират принадлежност към злото и смъртта (хаоса). Болестта идва от далечни краища (отвъд гори и планини) - от чуждото, неусвоено пространство, мястото, от което пристигат само злини.
   И така, болестта, злото извършват пробив в окултурената зона и нарушават хармонията и реда, хаосът заплашва да надделее над космоса. За възстановяване на първичния ред, т.е. за изгонването на болестта обратно в неусвоеното пространство е необходим медиатор, човек, който има връзка с отвъдното и стои на границата между световете. Този медиатор, притежаващ свръхсила, е баячката, знаеща тайните и на билките. В нейна чест (и за спечелване на закрилата и благоволението й) са жертвоприношенията на животни (птици), както и ритуалното даряване (цветът на паниците - зеленият, е символ на жизнеността, свежестта, природата; т.е. на онази сила, която е призвана да победи мрака, студа, смъртта).

Свети безсребреници Козма и Дамиан

Козма и Дамиан
Икона от края на ХІV - началото на ХV век. Етнографски музей - гр. Вологда (Русия)

На 1 юли Църквата тачи паметта на двама братя - Козма и Дамян, живели в околностите на рим през ІІІ век. От младини те били възпитани в християнско благочестие. Изучили лекарското изкуство, за да помагат на ближните. Бог им дарил и чудотворна сила да лекуват всякакви болести. Лекували даром, затова ги наричат безсребреници. Лекували , подпомагали бедни и страдащи, хранели гладни, обличали сиромаси и поучавали всички в Христовото учение. Много езичници поели по пътя на спасението.

Някои езичници обаче донесли на властта в Рим, че Козма и Дамян са християни. По молба на съселяните им, след като дълго отказвали се скрили в пещера. Пристигналите царски войници като не ги открили, взели със себе си някои други хора от селото, вероятно да ги подложат на изпитания и да узнаят къде е убежището на двамата братя. Козма и Дамян като узнали това, излезли от пещерата, настигнали войниците и им казали: "Оставете невинните. Ние сме лицата, които търсите." На следния ден двамата братя били изведени на съд. Поискали от тях да принесат жертва на езическите богове. Заплашили ги с мъчения. Но в същия миг царят се поболял - главата му се извърнала назад. С молитвите на двамата целители той оздравял и за благодарност ги освободил.
Като узнали това жителите на околните селища излезли да ги посрещнат. Козма и Дамян пак продължили да обхождат села и градове, за да лекуват и изповядват християнската вяра. Но в ония предели имало един лекар. Някога той бил учител на братята. Той завидял на техните успехи и замислил да им напакости. Поканил двамата братя да събират лековити билки, извел ги в планината и ги убил с камъни. Това станало през 284 година.

5 ЮЛИ - Летни Атанасовден, Атанасий жетвар
ПРЕП. АТАНАСИЙ АТОНСКИ

   Празникът е посветен на началото на жътвата, както и на светеца, който я закриля - Атанасий Жетвар.
   Забранена е полската и домашната работа. Обикновено на този ден се организират общоселдски сборове. Коли се курбан и всички се събират на оброчно място - близо до селото. Общата трапеза се освещава; за нея жените приготвят обредни хлябове, разчупват ги и ти раздават за да има плодородна жътва и дъжд.
       В някои райони на летния Атанасовден се извършват обичаите против суша - Пеперуда и Герман, организират се молебени и шествия за дъжд.
   В други краища на този ден гадаят за плодородието, за здравето и щастието по видените пеперуди: ако пеперудата е пъстра - всичко ще е сполучливо, ако е жълта - ще има болести и дори смърт.

Ю Л И

ПРАВОСЛАВЕН КАЛЕНДАР

1	неделя	4 Неделя след Петдесетница. Св. безсребърници Козма и Дамян. Възвръщане мощите на преп. Иван Рилски чудотворец.
2	понеделник	Полагане честната дреха на Пресв. Богородица във Влахерна
3	вторник	Мчк Иакинт
4	сряда	Св. Андрей, Архиеп. Критски
5	четвъртък	*Преп. Атанасий Атонски и Сергий Радонежски
6	петък	Преп. Сисой Велики
7	събота	*Вмчца Неделя. Преп. Тома Малейски и Акакий
8	неделя	5 Неделя след Петдесетница. Вмчк Прокопий. Преп. Теофил Мироточ. Македонски
9	понеделник	Свщмчк Панкратий Тавроменийски
10	вторник	Св. 45 мчци в Никопол Арменски
11	сряда	Мчца Евфимия Всехвална. Св. равноап. Олга. Преп. Никодим Албански
12	четвъртък	Мчци Прокъл и Иларий
13	петък	Събор на св. архангел Гавриил. Преп. Стефан Саваит
14	събота	Св. ап. Акила
15	неделя	6 Неделя след Петдесетница - на Св. Отци от 6-те Вселенски събора *Мчци Кирик и Юлита. Св. равноапостолен велик княз Владимир
16	понеделник	Свщмчк Атиноген и 10-те му ученици. Мчца Юлия Девица
17	вторник	*Вмчца Марина
18	сряда	Мчк Иакинт Амастридски и Емилиан Доростолски
19	четвъртък	Преп. Макрина и Дий
20	петък	Св. пророк Илия (Илинден)
21	събота	Преп. Симеон и Йоан Юродиви. Прор. Иезекиил
22	неделя	7 Неделя след Петдесетница. Св. равноапос. мироносица Мария Магдалина. Св. Фока
23	понеделник	Мчци Трофим и Теофил
24	вторник	Вмчца Христина
25	сряда	Успение на св. Анна. Св. диакониса Олимпиада и Евпраксия девица.
26	четвъртък	Свщмчк Ермолай. прпмчца Параскева
27	петък	*Вмчк Пантелеймон. Усп. на св. Климент Охридски. Св. Седмочисленици
28	събота	Свв. ап-ли и дякони Прохор, Никанор и Пармен
29	неделя	8 Неделя след Петдесетница. Мчк Калиник
30	понеделник	Свв. ап-ли Сила и Силуан.
31	вторник	Св. правед. Евдоким. (Богородични заговезни)

    Празникът на св. Атанас летни бележи прехода към нов (летен) земеделски цикъл; той е начало на жътвата. От друга страна той е антипод на зимния Атанасовден, представяйки основната тенденция на народния ни календар - двусезонната му подялба. Близначните двойки светци са своеобразно християнско преосмисляне на основните митологични опозиции на соларното и хтоничното начало.
    В тази връзка на св. Атанас летни се "приписват" чертите на древните соларни божества - повелители на небесния огън, летните небесни стихии, но и на плодородието, което носи слънцето. Езически по характер са и представите за неделимостта на огъня и водата; светкавиците и дъжда, а също и градушката. Затова честванията на светеца-градушкар са в основните си практики паганистични: Тук присъства отново отрицателната магия (забраните за работа), жертвоприношението - омилостивяването на стихиите, гаданията за плодородие.
   Преходността на обредите на летния Атанасовден, тяхната насоченост към осигуряване на благоприятни метеорологични условия за прибиране на реколтата, личи и в свързването на празника с обичаите Герман и Пеперуда.

Преподобни Атанасий Атонски

Преподобни Атанасий живял през X век. Родил се в Трапезунд и при кръщението си бил наречен Аврамий. В ранно детство останал сирак. Отгледала го една стара монахиня. По-късно отишъл да учи в Цариград. Станал ученик на преподобни Михаил Малейн и бил постриган в монашество под името Атанасий. След време отишъл в Света гора, където се отдал на труден аскетичен живот. Но не успял да скрие своята ученост и дарования. Отдавали му почести дори и видните сановници на империята Лъв и Никифор. По-късно Никифор станал византийски император. Той щедро подпомагал Атанасий в изграждането и разширяването на светогорските манастири и особено на основания от Атанасий манастир, наричан сега Великата лавра св. Атанасий Атонски. Получил дар от Бога да върши чудеса, с усърдна и гореща молитва той извел изобилна вода до своята лавра. И сега този извор се нарича на негово име. Свети Атанасий Атонски завършил земния си път в края на Х век.

8 ЮЛИ - Прокопие, Прокопий Пчелар, Свети великомъченик Прокопий

   Празнува се в чест на пчелите и техния закрилник - св. Прокопий.
   Рано сутринта, преди пчелите да са се събудили и да са излезли, стопанките отнасят при кошерите приготвените отпреди това два обредни хляба - св. Петка и св. Прокопий. Там ги разчупват, мажат ги с мед и ги раздават по съседите - за да събират пчелите много мед и да не боледуват.
   После се извършва подрязване на кошерите, вади се от новия мед и от него се заделя - за лек (срещу бодеж, за гърло, за мазане от ухапване) и за питите на св. Харалампи.
   В раннохристиянското изкуство пчелата е символ на Христовото възкресение, т.е. на безсмъртието. В още по-ранни митопоетични представи пчелата се свързва с мотива за плодородието, което носи със себе си, знак е на прехода, на пробуждането на плодородието. Оттук и божествената сила, която притежава, защото обитава короната на световното дърво, т.е. принадлежи към висшето.
   Пчелата е традиционен символ на трудолюбието, а медът е и храна, и лечебно средство, притежава магически качества. Грижата за пчелите е и грижа за реколтата, за живота изобщо.

Свети великомъченик Прокопий

   Свети Прокопий се родил в Йерусалим. Като езичник носел името Неаний. Майка му го възпитала в езичество и го дала на служба при цар Диоклетиан. След време царят го направил воевода и му заповядал да отиде в Александрия да преследва християните.
   На път за Александрия се извила силна буря. Неаний видял във въздуха светъл кръст и чул глас да го призовава към вярата в Христа и да му казва: "Чрез тоя знак побеждавай враговете си!" Като стигнал в Скитопол, той повикал златар и му поръчал да направи кръст подобен на оня, който видял във въздуха. Златарят отначало не се съгласявал, боял се да несе изложи на опасност, но Неаний го успокоил, че никой няма да узнае. Тогава златарят тайно направил кръст от сребро и злато според указанията на воеводата. Когато кръстът бил готов, на него веднага се появили образите на три лица с еврейски надпис: на горната част бил образът на Спасителя, а отстрани - архангелите Михаил и Гавриил. Воеводата запитал: "Чии са тези образи?" Златарят не знаел, а и не можал да изличи образите от кръста. Неаний разбрал, че кръстът има божествена сила, поклонил му се и го взел да го пази у себе си.
   Когато пристигнал в Йерусалим, гражданите го помолили да ги избави от разбойнически чети, които ограбвали пътници и отвличали жени. Неаний с войска изгонил разбойниците и върнал всички отвлечени. Майка му го посъветвала да благодари на боговете за този свой успех. Но Неаний й казал, че не бездушните идоли, а неговият Бог му помогнал да срази разбойниците. Майка му се ужасила от думите му, отишла в Антиохия при царя да се оплаче от сина си. Диоклетиан се разгневил и заповядал на управителя на Палестина Юст да залови Неаний и да го подложи на мъчения.
Когато Юст пристигнал от Кесария, Неаний му признал вярата си, отрекъл се от царската служба и бил подложен на нечовешки мъчения. В тъмницата Неаний приел светото кръщение с името Прокопий (което означава "преуспяващ") от епископ Леонтий. Заедно с него и няколко войници изповядали вярата си. На другия ден пред Прокопий главите им били отсечени. От прозореца си в тъмницата Прокопий видял и мъченията, на които били подложени 12 жени, заявили своята вяра в Христос. В тълпата, която гледала страданията на непреклонните жени, била и майката на Прокопий. Тя плачела и изведнъж се приближила до съдията и му казала: "И аз съм рабиня на разпнатия Христос!" Макар че управителят се опитал да я убеди да се откаже от думите си, тя не се съгласила и сьщата нощ в тъмницата епископ Леонтий я кръстил заедно с други жени. На другия ден всички жени били бичувани и накрая обезглавени.
   Управителят Юст скоропостижно умрял. Неговият приемник извикал Прокопий в Кесария (главен град на провинцията). Там го подложили на жестоки мъки - бичували, опалвали с огън, разтягали тялото му. Най-сетне бил посечен с меч. Така завършил земния си живот Свети великомъченик Прокопий. Това станало в 303 година.

15, 16, 17 ЮЛИ - ГОРЕЩНИЦИ, БЛЪСЪЦИ, ГЕРМАНОВЦИ

   Това са празниците в чест на огъня като стихия.
   През тези дни работата е строго забранена, защото иначе това, до което се докосва човек, ще изгори. не се жъне, не се коси, не се палят пещи, не се пече хляб. никой не бива да се мие, не се пере, за да няма градушки.
   В някои краища на 15 юли се гаси старият огън, поддържан цяла година и на 17 юли се пали нов, наричан още жив, млад, божи, див огън. Братя близнаци отрязват близнило дърво (което се е разделило на две). Двете стъбла се забиват едно срещу друго, пробиват в тях дупки и промушват пръчка, увита с връв. Братята последователно дърпат пръчката, докато тя започне да пуши; после пренасят огъня върху предварително подготвена клада.
   Новият огън притежава магически, защитни качества: пази къщата и гони злото.
   В традиционните ни представи огънят е по-малкият брат на слънцето, той е негов заместник и затова отношението на хората към него е същото. Огънят е спътник и помощник в борбата с природата, той е и очистваща, магическа сила. Огънят символизира и защитава домашното, усвоеното пространство; но може да бъде и грозна стихия, унищожаваща всичко по пътя си.
   Паленето на нов, жив огън е символ на създаването на новата вселена, новия свят, новия дом, в който семейството чрез огъня ще има закрила от злите сили.

Света великомъченица Марина

Девойката Марина била дъщеря на езически жрец в Антиохия Писидийска (ІІІ век). Баща й я възпитал в идолопоклонство, но на 12 години Марина чула за Господа Исус Христос и сърцето й ке изпълнило с любов към Него. Пожелала да приеме светото кръщение, но поради гоненията срещу християните нито в града, нито в околностите му имало свещеник, който да извърши тайнството. Въпреки това тя не се бояла да изповядва вярта си и пръв неин гонител станал баща й. Когато станала на 16 години срещнала Олимврий, управителя на източните страни, дошъл в града им преследвайки пристияните. Като не успял да склони младата девойка да се откаже от вярата си, я подложил на жестоки мъчения. Осъдил я на смърт. Преди да наведе глава под меча на палача, Марина се обърнала към събралия се народ и го увещавала да познае истинния Бог, а да не се кланя на бездушните истукани. След това си помолила за всички. В предсмъртния си час тя се удостоила да види самия Христос, Който я призовал към вечния покой.

20 ЮЛИ - ИЛИНДЕН, СВ. ПРОРОК ИЛИЯ

   Празнува се за предпазване от градушка и гръм, а също и в чест на св. Илия, който е най-главният заповедника на небедния огън, дъжда и градушката.
   Според вярванията свети Илия препуска с колесница по небето и от търкалянето на колелетата се получават гръмотевиците. Той хвърля светкавици по ламите, които ядат житото. Когато вали дъжд, хората казват, че свети Илия влачи след себе си бъчва с вода, която тече по земята.
   В някои краища са сигурни, че ако на Илинден не гърми, няма да има орехи и лешници в изобилие.
   На празника се коли най-стария петел и се приготвят обредни хлябове. В много села на този ден се сбират сборове с общи трапези, курбан, песни и танци.
   В отделни райони срещу Илинден в сушаво време се извършва обредното гонене на змей. Всички здрави и силни мъже се събират в полунощ, събличат се чисто голии вземат в ръце тояги или остри сечива. В пълно мълчание обикалят къщите, дворовете, нивята и градините, размахват и удрят със сечивата по врати, огради, стени, мушкат в сеното и във всички затворени долапи и скринове. Вярва се, че така ще прогонят змея, който е предизвикал засухата. Стопаните им помагат като им оставят отключени и отворени всички врати.
   Във фолклорното съзнание свети Илия явно е наследник на старогръцкия митологичен бог-слънце Хелиос. Затова свидетелства не само еднаквото име, но и божествените атрибути, които притежава. Старозаветният пророк Илия е свързан и с огъня, и с водата: предрича суша, измолва дъжда и се възнася с огнена колесница. С колесница по небето се движи и бог Хелиос. Обединявайки елински, юдаистки и християнски черти езическото божество-слънце добива облик на светец-градушкар, повелител на мълнията. Така в народните схващания свети Илия се свързва и с лятото, небесната влага, плодородието.

Свети пророк Илия

   Свети пророк Илия живял през ІХ век пр. Хр. по времето на израилския цар Ахав. Родил се е в Галаадския град Тезвия - традиционно отъждествяван с местност на 13 км северно от р. Явок. В Библията се говори за него, че е тезвитянин. Произлиза от свещеническото Аароново племе. Служението на пророк Илия в Северното Израилско царство е описано в ІІІ и ІV Книга на Царете в Стария Завет (ІІІ Царе 17-19; 21 гл.; ІV Царе 1-2 гл.) Запазило се е предание, че бащата на Илия имал за сина си странно видение. Той видял, че благообразни мъже беседват с детето, повиват го с огън и го кърмят с огнен пламък. Разтрвожен, бащата разказал за това видение на свещениците. Един от тях му казал: "Не бой се от видението! На детето ще почива Божията благодат; словото му ще бъде като огън, силно и действено; животът му - угоден Богу; и ще съди той Израиля с меч и огън. Името Илия означава крепост Господня.
   Забравяйки безбройните благодеяния на Господа, израилските царе живеели недойстойно и нечестиво. Цар Ахав и жена му Иезавел построили в Самария капище на езическия бог Ваал. Ахав преследвал и избивал пророците и верните служители на Господа. Изпълнен с Дух Божий, Илия дошъл при нечестивия цар и му казал: "Заради греховете ти от днес няма да има дъжд, ни роса, докато аз не се помоля на Господа за това!"
    Господ спасил пророка от ръцете на нечестивците, поискали след тези думи да го убият - пренесъл го по чудотворен начин при потока Хорат, близо до Йордан, където сутрин и вечер враните му носели храна.
   Думите на пророка се сбъднали: настанала страшна суша - ни дъжд, ни роса падали на земята. Пресъхнал и потокът, близо до който живеел Илия. Тогава Господ му казал: "Иди в Сарепта Сидонска! Там една вдовица ще те храни." Илия отишъл и на самите градски порти срещнал една бедна жена, която събирала дърва. От нея пророкът поискал вода и жената му донесла, но хляб тя нямала, но била готова от последната шепа брашно да изпече малка прясна пита за себе си, за Илия и за сина си. През всичкото време на страшния глад брашното и маслото на вдовицата не свършвали и тримата винаги били нахранени. Когато обаче синът на вдовицата ненадейно заболял и умрял, в скръбта си тя обвинила пророка. Илия взел детето и започнал да се моли Господ да му възвърне живота. Господ чул молитвите му. Преданието разказва, че възкресеното момче е бил същият пророк Йона, когото Господ по-късно изпратил да проповядва в Ниневия.
   И в следващите, описани в Библията епизоди от живота на пророка, Илия се бори срещу идолопоклонството, влизайки в сблъсък с поклонниците на Ваал, с един постоянен призив за поклонение пред Бог и спазване на праведните норми, установени от Мойсей.
   Пророк Илия успял да обърне мнозина в правата вяра, обикаляйки заедно с ученика си Елисей сред хората като ги поучавал чрез чудеса и усърдни проповеди. След като получил предизвестие, един ден пророкът бил отнесен на небето от огнена колесница, като оставил на Елисей само горната си дреха.
   Израилският народ винаги е проявявал дълбоко благоговение към паметта на Илия и го счита за най-велик от пророците.

Икона на свети пророк Илия

"Истина ви казвам, че никой пророк не е приет в родината си.
А казвам ви наистина, много вдовици имаше в Израил в дните на Илия, когато небето се затвори за три години и шест месеца, и настана голям глад по цялата земя; а нито при една от тях не бе пратен Илия, а само при една вдовица в Сарепта Сидонска." (Лука 4:24-26)

За този период от живота на пророк Илия разказва Паулу Коелю в своя роман за неизбежното "Петата планина".

"И докато те още ходеха, ето огнена колесница с огнени коне, които ги разделиха един от друг; и Илия възлезе с вихрушка на небето.
А пророческите ученици, които бяха в Ерихон, каго го видяха, рекоха: Илиевият дух остава на Елисея. И дойдоха да го посрещнат и му се поклониха до земята." (ІV Царе 2:11; 15)

25 ЮЛИ - СВЕТА АНА ЛЯТНА, УСПЕНИЕ НА СВЕТА АННА

   Това е вторият ден през годината, посветен на света Анна. Тя се чества като покровителка на бременността , раждането и майчинството.
   На нейния ден не се работи, защото жените ще раждат трудно или ще помятат.
   Стопанките месят пресни пити (без мая) и ги раздават за здравето на децата си; така светицата ще ги предпазва от огън (треска). Иконата на св. Ана се окичва с цветя, пред нея се поставят дарове.
   Християнският персонаж св. Анна носи всички белези, характерни за жените светици, закрилници на майчинството. В тази връзка обаче се долавят и черти, водещи началото си от древноезическите представи за Великата богиня-майка. Така празникът е едновременно ориентиран и към раждането, и към смъртта, защото това е денят на успението на св. Анна.

27 ЮЛИ - ПАНТАЛЕЙ ПЪТНИК, Воден ПАНТАЛЕЙ, СВ. ПАНТАЛЕЙМОН,
СВ. СЕДМОЧИСЛЕНИЦИ

   Празнува се за предпазване от наводнения и силни порои.
   На този ден прелетните птици се готвят да отлетят за топлите страни; затова и денят е подходящ за пътуване.
   В някои райони колят курбан в чест на свети Панталей и правят общоселски сбор; извършват се молебени.
   Другаде тържествено отбелязват края на жътвата или вършитбата, като колят петел. Познат е и обичаят: правене на брада: последните класове на нивата се оставят неожънъти, сплитат ги заедно и ги вързват с червен конец. После ги поливат с вода и оставят част от яденето и хляба си до тях, за да роди нивата и догодина. Понякога тази брада се отрязва и се закачва в хамбара. Вярва се, че притежава магическа сила да го напълни отново със зърно.
   Ритуалните действия са по-скоро призвани да маркират самия преход - завършването на определен селскостопански цикъл, отколкото деня на християнския светец. Идеята за преходността, за преминаването и движението в празника се долавя и в представите за отлитащите птици и възможностите за благоприятно пътуване (Панталей пътник, който закриля пътниците)

Свети великомъченик Панталеймон

Свети великомъченик Панталеймон се родил в гр. Никомидия (III век). При раждането си бил наречен Пантолеон, което значи "Лъв във всичко". По-късно това име било заменено с името Панталеймон, което значи "всемилостив". Син на сенатора Евстрогий. Учил лекарско изкуство при знаменития лекар Ефросин. Умен и способен, бил харесан от императора езичник Максимиан. Приел християнското учение и се покръстил, получил дара на лечителството и чудотворството. Обвинен, че е християнин, бил съден и обвинен в магьосничество, жестоко измъчван, но не се отрекъл от вярата си. Бил убит на 2 юли 305 г.
В манастира Св. Панталеймон в Света гора се пазят част от мощите на светеца.

e-mail: margaritta@abv.bg