|
|||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||||
|
------
СТРАСТНАТА СЕДМИЦА -----
|
| В Православната църква последната седмица от живота на Христос се нарича "Страстна седмица", т.е. Седмица на страданията. Всеки един ден от нея е наречен "велик и свят" и се извършват специални служби. Във Велики понеделник Църквата ни предлага да размислим над образа на безплодната смокиня, отхвърлена от Христос. Велики вторник е посветен на мъдрите девици, които били готови за идването на Господа. Във Велика сряда нашето внимание се насочва към разкаялата се блудница. Подчертава се разликата между спасената грешница и погиналия Иуда, избран преди това за апостол. Тя отдава цялото си богатство за Христа и целува нозете Му, а той продава за пари Учителя си с целувка. Може да се каже, че общата тема на първите три дни на Страстната седмица е краят на света и съдът Христов. Велики четвъртък е посветен на Тайната Вечеря, на "преломяването на Тялото и проливането на Кръвта", за което Христос говори на учениците Си. Освен това в литургичния център на този ден присъства и предателството на Иуда и умиването краката на учениците от Спасителя. Затова в някои катедрални храмове след Литургия епископите извършват специален обред, на който измиват нозете на свещениците. Обикновено в четвъртък вечерта се служи утренята на Велики петък, когато се четат така наречените Дванадесет евангелия, т.е. дванадесетте откъса от Евангелието, разказващи за Христовите страдания. На Велики петък, когато Спасителят умира на Кръста, не се извършва Божествена литургия. Вечернята на Велики петък, когато се изнася Христовата Плащаница, е посветена на погребението на Спасителя. Преди началото на службата, в средата на храма се издига "гробът" Христов, украсен с цветя, а на престола се поставя Плащаницата. Тя представлява парче плат, на което е извезан образът на положения в гроба Спасител. Песнопенията са посветени на страданията и смъртта Христови. В края на вечернята свещеникът взима Плащаницата от престола и я полага в "гроба" в центъра на храма. След това обикновено се служи утренята на Велика събота. Храмът се осветява и се провъзгласява вестта за жените мироносици, дошли на гроба. Велика събота се прославя като "най-благословения седми ден". Това е денят, когато Словото Божие лежи в гроба като мъртъв Човек, но в същото време спасява света и отваря гробовете. Свещеникът, носещ Евангелието и Плащаницата, заедно с народа със запалени свещи обикалят около храма. Тази тържествена процесия свидетелства, че цялата вселена е очистена, избавена и възстановена от влизането на "живота на света" в смъртта. Службата на Велика събота принадлежи вече към Пасхалната неделя. Вечернята на Велика събота се служи заедно с Литургията на св. Василий Велики. Свещенослужителите сменят тъмните си великопостни одежди с бели пасхални. Сменя се и завесата на Царските двери, покровите на престола, жертвеника, аналоите и т.н. Тези промени и преобличания символизират триумфа на Христос над греха, дявола и смъртта. Богослуженията на Велика събота са най-високата точка в православната литургическа традиция. Те не представляват драматическо разиграване на историческите събития на смъртта и погребението на Христос и не са ритуално изобразяване на евангелски сцени. Тези богослужения са най-дълбокото духовно и литургично проникновение във вечния смисъл на Христовите спасителни действия. |
|
Прот.
Томас ХОПКО "Основи на Православието" |
|
|
19
- 20 АПРИЛ
ЛАЗАРИЦА И ЦВЕТНИЦА |
|
Тези
два празника са с подвижна дата и зависят от деня на Възкресение
Христово, защото винаги са седмица преди него: Лазаровден се празнува
в събота, а Цветница - в неделя.
|
| На
Лазаровден Църквата отбелязва с празнична литургия възкресението на
Лазар, както и паметта на свети мъченик Лазар Български, жестоко измъчван
и убит на 23 април 1802 г. на 28-годишна възраст. Над мощите му ставали
много чудеса. Изписан е в цял ръст в параклиса на Рилския манастир
"Свети Архангел". Според народната вяра Лазаровден е празник на нивите, ливадите и горите. Легендите го представят като човек, който тръгнал с брадва в ръка, обикаля горите, подсича старите дървета, шумаците и храсталаците, почиствал ливадите и ги подготвя за коситба. Затова в тоя ден земеделските стопани извършват тъкмо такава работа в полето. На Лазаровден момичетата играят "лазарки". Облечени в празнични дрехи, с венчета на главите от зеленина и цветя, обикалят къщите и пеят песни, в които възхваляват деца, стари, млади, моми, ергени, невести, както и овчари, говедари, коняри и др. Домакините ги даряват с яйца и пари. На Цветница момите отиват рано на реката, кършат току-що цъфнали върбови клонки, отнасят ги в църквата, където им се чете молитва. От осветените върбички завързват около кръста си да не ги боли; върба се поставя и на входната врата на дома за здраве. На Цветница лазарките хвърлят венчетата си в реката, като следят чие венче е най-напред - тая лазарка се избира за "кумица" и на Великден й отиват на гости с пити и червени яйца. През целия ден хората се гощават и веселят. |
| Въпреки
установената строгост на великденския пост, на Цветница Църквата е
разрешила риба. Именни дни посрещат: на Лазаровден -- Лазар, Лазарина, Лазо; на Цветница - всички с имена на цветя, но и Венец, Венцислав, Венцислава, Върбан, Върбинка, Калин, Калина, Калинка, Китен, Китка, Росен, Росинка, Румен, Румяна, Цвета, Цветан, Цветанка и др. |
|
27 АПРИЛ ВЪЗКРЕСЕНИЕ ХРИСТОВО ВЕЛИКДЕН |
| В
българските народни обичаи, посветени на Великден, яйцата се боядисват
в четвъртък преди Възкресение, рано преди слънце. Домакинята оставяла
едно яйце пред иконостаса, друго - за обредния великденски хляб, с
третото правела кръстен знак на децата си за здраве и го заравяла
в житото, в лозето, в градината за плодородие и защита против житоберници
и уроки. В съботния ден се месят козунаци, обреден хляб, кукли - обредни хлебчета с червено яйце в средата, които се подаряват на роднински деца, които идват на гости, носят се на кръстник и роднини. Някои домакини в събота приготвят и печеното агне, за да могат на самия празник да са свободни от шетня вкъщи. На Великден след черковната служба, когато се каже: "Христос возкресе!" и всички отговарят: "Наистина возкресе!", хората се чукат с червено яйце и после със запалена свещ се прибират вкъщи. По време на Великите пости църквата забранява венчавките. Забраната важи до вторник от Светлата неделя, която е след Възкресение и се нарича Томина неделя. На този ден възкръсналият Христос се явява пред учениците си. Невярващият Тома, за да се увери, че пред него е Христос, сложил пръст в раните Му. Оттогава е останало да се казва: "Неверни Тома", в смисъл, че трябва да се провери нещо сторено или казано. На Великден имат имен ден Анастас, Анастасия, Велик, Велика, Величка, Величко, Възкресия, Християн, Християна. |
|
Елена
Огнянова
"Традиции и празници в България" |
|
~~~~~~~~
|
|
Защо
се разминават празниците на католици и православни?
|
|
Събитията,
свързани с Христовото възкресение, са станали в дните около еврейския
празник Пасха. Затова от самото начало честването на Великден е
свързано с еврейската Пасха. Поради връзката й с лунния календар
Пасхата е подвижен празник, съответно и Великден променя датата
си. Едно древно правило определя Великден да не се празнува заедно
с Пасхата на евреите, а в неделните дни около нея, винаги след деня
на пролетното равноденствие. |