 Паулу Коелю за новата си книга "11 минути" Когато телата се срещат |
|
В своята последна, с откровено еротично съдържание,
книга
бразилският писател Паулу Коелю говори за човешката сексуалност. |
 От самото начало на възникването на литературата писателите от всички страни са разказвали в своите произведения за секса. И в Египет, и в Япония, и в Гърция тази тема се е превърнала в една от най-важните за човека. Но милиони написани и издадени книги така и не са успели да ни помогнат да си изясним проблема, и не мисля, че "11 минути " ще може да направи това. Защото във въпросите за сексуалността ние можем да напрвим само едно завоевание - да приключим с лъжата, запълваща въображението ни. А това е възможно само когато съберем смелост, да се опитаме да променим нашите отношения и, възможно е, да претърпим неуспех, но винаги при това да казваме истината за това какво чувстваме. На нас, мъжете не ни достига смелост да кажем на жената: "Научи ме на тайните на своето тяло". И жените не ни казват: "Узнай каква съм аз". Ние сме сякаш приковани към примитивния инстинкт за продължаване на рода в обкръжението на псевдосвобода, даваща ни възможност да говорим открито на тази тема, седнали на масата в кой-да е ресторант. Но оказали се сред четирите стени на нашата стая, ние започваме да се чувстваме подобно на уплашено, неуверено в нищо и слабо животно. И това, което би трябвало да бъде за нас мигновения на вълшебство, се превръща в усещане за вина и боязън да не оправдаем очакванията на другия. Не бива да се забравя, че това е една от многото ситуации в живота, при която думата "очакване" не би трябвало изобщо да се употребява. През целия си живот аз се сблъсквах с най-различни и нерядко противоположни форми на проява на сексуалност. Аз се родих в консервативна епоха, когато девственността се считаше за най-важната женска добродетел. Станах свидетел на появяването на противозачатъчните таблетки и антибиотици, превърнали се в неизменен елемент на извършената по-късно сексуална революция. Аз преживях и опознах чрез собствения си опит епохата на хипи-културата, когато ние се впускахме в другата крайност и правехме любов на рок концертите. И ето днес аз се върнах в полуконсервативната-полулибералната епоха, поразена от нова болест, срещу която антибиотиците са безсилни. това е време, когато никой точно не знае в каква посока ще се развиват сексуалните отношения. Ние живеем в свят, където маниерите на поведение се управляват от стандарти: за красота, качество, разум, ефективност. Ние сме сигурни, че може да бъде намерен шаблон за всичко и предполагяме, че следвайки го, всичко ще ни бъде наред. И ето дащо ние установяваме модел и за секса, който в действителност се оказва поредица от лъжливи положения, такива като вагиналния оргазъм , мъжкото зостойнство като най-важният елемент в отношенията и престоренито стонове, за да не бъде разочарован партньора. Списъкът може да бъде продължен, а непосредствените последствия от такава позиция стават милиони разочаровани, нещастни и виновни хора. Определена част от вселената на писателя е посветена на размишления за преживяното от него в живота. Именно затова книгата за сексуалните отношения стана за мен толкова важна. първоначално за основа на своето произведение смятах да взема идеалните отношения между две човешки същества. Опитах се да се да ги опиша от различни страни, но нища не се помучи. Това продължи докато не се запознах с проститутката, която стана нешката, свързваща цялата ми книга и едва в този момент разбрах защо не успявах да развия моята история. Разговорът за красотата и възвишеността на секса трябва да започне с преживаванията, с които всички ние започваме своите отношения: със страха, че всичко ще завърши зле. "11 минути" съвсем на трябва да стане някяква инструкция или трактат за мъжа и жената, гмурнали се в непознатия свят на сексуалните отношения. Това е по-скоро анализ на преживяното от мен, лишено от какъвто и да било стремеж да осъждам своето минало. Не ми беше лесно да разбера, че срещата на две тела това не е само реакция на определени физически стимули и инстинкт за продължаване на рода. Тази среща носи в себе си целия културен багаж, натрупан от човечеството за цялата история на своето съществуване. Сексът е една от онези области на човешкия живот, където лъжата се възприема като най-естественото състояние. Ние лъжем, за да доставим удоволствие на човека, който ни е близък, без да си даваме сметка, че тази лъжа може да зарази — и в действителност тя прави това — най-важното в живота ни. Ние забравяме, че в сексуалните отношения намира своето въплъщение духовната енергия, която наричаме любов. На практика да се въплъти подобно представление е крайно сложно, но ние сме длъжни да се опитаме. И първото, което е необходимо да се разбере осъзнавайки това правило, е това, че сексът се състои от два правопротивоположни елемента, които съпровождат хората в продължение на целия период на техните отношения: отпускане и напрежение. По какъв начин могат да бъдат заставени да звучат хармонично такива противоположни настроения? Много просто: като не се боим от несполука. И според това как ще търсим удоволствията, отдавайки се изцяло и искрено, ние ще усетим, че тялото ни е напрегнато като тетивата на лъка, но при това съзнанието ни е отпуснато подобно на стрелата, която се готви да бъде пусната в целта. И мозъкът престава да управлява процеса, който вече се контролира от сърцето. А сърцето използва петте органа на чувствата, за да даде знак на другия човек. Осезание, обоняние, зрение, слух, вкус — всички те се сливат в едно в някакво подобие на религиозен екстаз. Доказано е, че при повечето сексуални контакти, хората практически не използват нито осезанието, нито зрението. Постъпвайки по този начин те се лишават сами от пълнотата на усещанията, свързани с това преживяване. Ако един от партньорите се отдава изцяло, той може да срути стената, издигната от другия, колкото и здрава да е тя. Защото този акт на отдаване символизира доверие: "Аз ти се доверявам." Именно в този момент в играта влиза истинската сексуална енергия. И тази енергия не се натрупва в онези части на тялото, които ние наричаме "ерогенни зони", а се разтича по цялото тяло, по всяко негово косъмче, по всяка пора, през кояато диша нашата кожа. И всеки милиметър от едното тяло излъчва светлина, която другото тяло възприема и се смедва с неговото излъчване. Когато протича този процес, ние сякаш участваме в някакъв древен ритуал, който ни дава възможност да променим себе си. А ритуалът, какъвто и да е той, изисква от участващия в него пълно отдаване, което ще го доведе до ново разбиране за света. И точно тази воля за промяна дава смисъл на целия ритуал. Толкова ли е сложно това? Много по-сложно е да се поддържат отношения така, както се прави днес: прост механичен акт, предизвикващ напрежение по време на самия процес и усещане за пустота след приключването му. Струва си да се разбере, че при срещата на две тела, и двете, заедно, стъпват върху непозната територия. И да се превърне актът на срещата в най-баналното преживяване означава човек да лиши себе си от най-великолепното приключение. За това обаче от книгата нищо не може да се научи, защото даже тя не може да отрази нито преживяванията, нито гледната точка на автора. Взаимоотношенията в секса — това е преди всичко да имаш смелостта да живееш със собствените си парадокси, със своята индивидуалност, със своята собствена воля за пълно отдаване. Именно затова аз написах "11 минути". За да разбера мога ли самият аз, изживял своите 55 години, да разкажа, стигна ли ми смелост да науча всичко, което животът поиска да ме научи. |
|
Интервюто
е публикувано в "El
mundo".
|