У нас го наричат циганче, сигурно все заради тази непретенциозност и весели, шарени цветове, в Англия заради "усърдното" си и продължително цъфтене са го нарекли "Busy Lizzie", руснаците го наричат гальовно "мокрия Ванка", защото предпочита винаги да му е по-мокричко или "огънче", заради ярките му цветове.

  Циганчето или както е латинското му наименование Impatiens е от семейство Balsaminacea. Названието на рода произхожда от латинските думи im (in) — не, без и patiens — понасящ, издържащ на натиск, което намеква, че зрелите плодчета, криещи десетки семенца, не понасят и най-леко докосване до тях - веднага се отварят, пръскайки семенцата. Семейството наброява около 500 вида едногодишни и многогодишни тревисти растения и полухрасти, разпространени предимно в субтропиците и тропиците на Азия и Африка.

   У нас, цветята, които познаваме от саксиите и градините на нашите баби са от по-разпространените сортове Impatiens walleriana и Impatiens balsamina.

Impatiens walleriana Hook. (синоними - I. hostii Engl. et Warb., I. sultanii Hook. f.). Родината му е Източна Африка (Танзания, Мозамбик). Расте в планините на височина до 1700 м, по бреговете на планинските реки.

От края на ХІХ век се отглежда като културно растение. Това многогодишно растение се отглежда преди всичко като саксийно, има силно разклонено, стелещо се светлозелено стъбло с височина 25–35 см и елипсовидно-ланцетни леко назъбени листа, светлозелени или тъмни с лилавеещ, бронзов оттенък. Венчелистчетата са плоски, разположени на къси дръжчици в пазвите на листата, с пет асиметрични листенца и малка елегантна шпора - диаметърът им е до 3–3,5 см. Обагрени са разнообразно - в бяло, розово, оранжево, кораловочервено, цикламено, яркочервено, лилаво. Има и двуцветни, а така също и кичести сортове. Днес цветарите търгуват със 120 вариетета на това познато от години и любимо цвете.

Размножава се сравнително лесно със вкоренени резници и по-трудно със семена. Светлолюбиво и топлолюбиво растение, предпочита рохкава и хранителна почва, добре реагира на подхранване. При недостатък на светлина и влага, особено през зимата, листата му може да опадат. Ако е достатъчно топло (температура не по-ниска от 15-16°С) и светло, циганчето ще продължава да цъфти и през зимата на перваза на прозореца. Циганчето е от малкия брой цъфтящи цветя, които понасят засенчване и продължават да цъфтят обилно. Заедно с бегониите и обичките те са подходящи за северни балкони и алеи, където слънцето наднича за кратко през клоните. Независимо че трябва да се пази от силното обедно слънце, обилната слънчева светлина стимулира цъфтежа му.

През 70-те години една експедиция в Нова Гвинея, която търси рододендрони, наред с другите образци донася в Мериленд и различни видове импатиенс. Много от тях загиват, но оцелелите стават изходен материал, с който работят много селекционери, докато се появят удивително многосортове и разцветки на Импатиенс Нова Гвинея. Те са с по-едри цветове, образуват по-компактна корона и цъфтят по-обилно от любимите ни циганчета.

		Като едногодишно градинско растение у нас се отглежда и Impatiens balsamina. Семената му се сеят рано през пролетта, направо в градината. Като поникнат и пораснат малко, се разсаждат на постоянно място. Може да се купи и готов разсад. Кой знае защо цветарките на пазара освен балзамина, го наричат и върбиче. Обича слънчево, открито място, но трябва да се полива редовно, за да не клюмнат сочните стъбла.
		Цъфти обилно през цялото лято - от юли до края на септември с кичести цветове - бели, розови, лилави. Именно неговите семенни кутийки се отварят с пукане, дори само при по-силен вятър, и пръскат малки, кръгли, кафяви семенца. Това му помага да се самозасажда. Така и на следващата година ни радва с многобройните си цветове.