:: новия брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
     брой 6(25), 2003
АХАТИТЕ

   Ахатът е многоцветен халцедон с концентричен или ивичест строеж. За разлика от едноцветните халцедони, ахатите се състоят от множество най-фини и концентрично разположени слойчета (ивици), които се различават по степен на прозрачност и окраска. Ахатите с хоризонтално разположение на слойчетата са изключително редки. Тяхното нееднакво оцветяване се обяснява с наличието на примеси от железни и манганови оксиди и хидрооксиди, органично вещество и др.

   Ахатът е един от най-древните ювелирно-декоративни камъни. Предполага се, че своето наименование е получил от името на река Ахатес (вероятно днешна Караби или Канитело) на о-в Сицилия, където този минерал се срещал често. Великият Плиний Стари (І в. сл.Хр.) смятал, че лекарствата, стривани в ахатови хаванчета, помагат по-добре за лечението на болестите и благополучно раждане. За да се усили лечебната сила на ахатите, от тях изработвали камеи със символично изобразени болести, от които искали да се избавят. Имало камеи с изрязана женска фигурка с разпуснати коси (символ на мигрената) и надпис:"Излез от мен!" или с фигурка на Персей, носещ главата на горгоната Медуза (чудовище в образ на жена със змии вместо коси, чийто поглед обръщал всичко живо в камък; от трите горгони само Медуза била смъртна и загинала от ръката на Персей) и думите "Бягай, подагра, Персей те преследва!"

   През ІІІ в.пр.Хр. владетелят на Сиракуза заповядал да се построи кораб "Сиракузанка", чието пускане на вода било ръководено от Архимед. Според преданието подът на този кораб бил мозайка от разноцветни минерали, изобразяващи сцени от "Илиада"-та. Една от каютите се наричала "Покоите на Афродита" — тя била покрита с ахати и други скъпоценни минарали.

   Плиний Стари описва 30 големи колони от ахат в банкетната зала на Калист. Вероятно става дума за изделия от мраморен оникс - ивичестия калциев карбонат, който е мек и удобен за обработване.

   Чаши и хаванчета от ахат се използвали навсякъде за магии. Вярно е, че приказните фигури, които образували разноцветните слоеве на този минерал, просто провокирали подобна употреба. Особено били ценени черните ахати: смятало се, че те дават власт над силите на злото.

   В средните векове един от основните източници на знания за животни, растения и камъни и за тяхното алегорично тълкуване било анонимното съчинение "Физиолог" (от гр. - естествоизпитател), написано вероятно през ІІ век в Александрия. В тази общонаучна енциклопедия наред с диаманта се споменава и ахатът.
   В съчинението "Християнска топография" на пътешественика Козма Индикоплевст от VІ в. естественонаучното описание на минералите се преплита с алегорична символика, която е повлияна от християнската традиция. Разказва се как древните гърци "ловели" перли с помощта на парче ахат, пуснато като примамка, който без да се отклонява, отивал направо към бисерната мида. Авторът отъждествява ахата с Йоан Предтеча, който сочел към Христос (представен като бисер и към Стария и Новия завет (двете черупки на мидата).

   Най-голяма популярност ахатът си спечелил по време на кръстоносните походи, когато много от чудесата на Изтока били пренесени в Европа, където били оценени по достойнство.

   Един от ръкописните лечебници от ХVІ век посвещава на ахата следните редове: "Ахатът помага при припадъци и прогонва нечистите духове, помага при стомашни болести и носи сладост. Същия камък, ако се постави във вода и се остави в нея три дни и родилката изпие тази вода по време на раждането - ще има леко раждане. Същата вода, ако се даде на девойка, ще покаже дали тя е непорочна; ако е нечиста - водата няма да се задържи, а ще изтече от нея, ако девойката е непорочна, тя ще се закрепи в нея и няма да излезе..."

   В много страни ахатите дълго време са играли ролята на парично средство.
 
   
Смята се, че ахатът не само поглъща негативната енергия, но и я преработва в позитивна. Трябва да се помни обаче, че той изисква голяма стабилност от своя притежател, висок духовен потенциал, увереност, че може да преодолее всичко. Тогава ахатът става приятел, помощник, мощен защитник.

   Ахатът е и добър лечител, има силна енергетика и способност да въздейства на физическото тяло на човека или животното. Работи особено добре с основната чакра, хармонизирайки нейните вибрации, но в зависимост от цвета на камъка, може да бъде използвана всяка от седемте чакри. Подходящ обков — най-вече мед.

    Ахатът сваля стреса, спомага за развитие на кра
сноречие, защитава децата от страх, помага им да проходят по-рано.
   
Ако се носи дълго време, подобрява зрението.
   
Носен на лявата ръка, помага да се преодолее раздразнителността и главоболието.
   
При заболявания на бронхите, при астма и хронична кашлица, при болести на гърлото и зъбите се препоръчва да се носи гердан с ахати. Смята се също така, че ахатът облекчава гърчове и спазми.
   
На болните давали да държат в ръка слоисти ахати; понякога, когато болният изпитвал жажда, слагали ахат в устата му.
   
Често поставяли разноцветен ахат до главата на спящия в леглото, за да го озари с разнообразни и сладки сънища.

    Светлосиният ахат се смята за силен лечител на остеохондроза.
    Зеленият ахат се използва при заболявания на сърдечно-съдовата система.
    Белият и жълтият ахат спомагат за доброта, сърдечност, вътрешно спокойствие и увереност. В древността смятали, че предпазват от магьосници и вампири. Посвещавали ги на богинята Помона, покровителница на плодородието и градинарството. Този камък е талисман на честните труженици — фермери и градинари.
    Черният ахат е мъжки талисман. Той защитава от опасности и зли сили, но поражда тъга.
В древността, в източните страни високо се е ценил мъхестия ахат, чиито причудливи орнаменти напомнят дремещи горски храсталаци и събуждат тайнствени и мистични образи. Това е камъкът на хората с пламенна фантазия, които са способни в малкия скален къс да открият цял един свят.
Може би затова ахатът е бил популярен талисман на художниците, но се е смятало също така, че той продължава живота на своите притежатели и води до възникване на приятелство между хората, до издигане и успех в кариерата. Вярвало се също така, че притежаването на този камък прави мъжете по-привлекателни за жените.
    Ахатите с рисунък подобен на око в древността вграждали в статуи, използвали за талисмани и амулети. Смятали, че този камък спасява от отрова, включително и змийска. Смятали го за добро тонизиращо средство, укрепващо тялото и разума на този, който го носи, помагащ му да отличи истината от лъжата и да вземе правилни решения според конкретните обстоятелства.

   Изобщо ахатът е бил камък за много неща — помагал при раждане, прогонвал жаждата, предпазвал от злодеяния, защитавал при опасност, способствал за развитието на красноречие, гарантирал е добро плодородие на полето. Поради това значителното предпочитание към него от древността до днес не бива да учудва никого. Вавилонците го смятали за камък, носещ щастие на родените в зодия Телец, а средновековната астрология — на родените в зодиите Телец, Близнаци и Козирог.

   Най-общо казано, ахатът стимулира енергийното равновесие в организма на човека. Използва се за контактно лечение.

   Ахатът не е скъп камък, но отделни едри кабошони от мъхов ахат могат да бъдат оценени достатъчно прилично. И в това няма нищо чудно: ахатът е не само изключително декоративен, но и подкупващ със своите неочаквани и фантастични рисунки. Понякога човек си мисли, че единственото му предназначение е да радва с красотата си.

На територията на България различните кварцови разновидности са широко разпространени. Срещат се главно в Родопския масив. В Източните Родопи (Маджарово, районът на селата Студен кладенец и Светослав, при селата Глухар, Чуково и Крушка, Момчилградско) сред рудните жили и сред вулканити са открити и описани освен аметисти, и ахати — бастионни, уругвайски тип и мъхови. Известно находище на ахати е Шуменското плато в Предбалкана и Средногорието.



Когато решите да си вземете ахат, старайте се да си изберете камък с естествен, природен рисунък, тъй като доста често се използва допълнително оцветяване на ахати. Добре е ахатът да се носи във вид на колие, гердан или пръстен.

 
© списание «маргарита», 2001-2003
 
 
e-mail: margaritta@abv.bg