:: текущ брой :: седмичен хороскоп :: архив ::  
     брой 2(32), 2004
 
IN MEMORIAM
"Бог може и да го има, може и да го няма. Живей тъй, все едно, че го има.
Защото когато те положат в земята, ще бъдеш с лице към небето."
Невероятният Радичков
   

    Отиде си мъдрецът от Калиманица, авторът на митологичната радичкова трогателно-чаровна вселена, в която намери място самобитната и противоречива същност на българина. С рядко срещаната щедрост на своя талант сладкодумникът Радичков не престана цял живот да разказва истории за човека, за неговия извечен копнеж за хармония с природата, отговаряйки на въпроса накъде се движи светът.

из съболезнователнта телеграма на Г. Първанов
до семейството и близките на писателя
Прощално слово на Светлин Русев
НЕ ПИТАЙТЕ КЪДЕ Е ТРЪГНАЛ
   Последно се видяхме на Йордановден. Някаква особена светлина сияеше около него. Всъщност той вече е бил пътник, озарен от светлината на Бога. Онзи ден няколко минути преди две яки момчета да изнесат крехкото му тяло от дома му, за миг отново го видях. Но вече заспал, далечен, отсъстващ. Само някаква неуловима горчивина като преглътнал болка иронично се прокрадваше в лицето му. И за да не се питаме къде е сега Данчо, накъде е тръгнал и защо, с най-близките му хора решихме да го извикаме и изпратим с мъдрост, която той ни е оставил. Позволете ми да я прочета:

   "Ние се раждаме и живеем в акустичното гърне на времето, населено не само с гласовете на живелите преди нас, но и с ембриона на бъдещето. Задаваме ли си въпроса защо непрекъснато надаваме ухо и се ослушваме? То е, защото чакаме деня, когато скритото зад далечния хоризонт, оттатъшното ще си спомня за нас и ще ни повика. Как и по какъв начин ще стане това, ще разберем, когато ни повика."

   Прощавай, Данчо!

 

 http://www.bulgaria.com/welkya/proza/radichko.html
http://www.litclub.com/library/bg/radichkov/
http://liternet.bg/library/bl/r/jorad.htm
http://123.dir.bg/yordan_r.htm
http://slovoto.org/radichkov/radichkv.htm (биография)
 
© списание «маргарита», 2001-2004