Коледно дръвче за всеки дом

Коледните дръвчета вече греят украсени в домовете ни, в големите магазини, на градските площади. Нищо не може да замени упойващия дъх на бор, на смола, на гора, на Нова година.
Коледните елхи се добиват предимно от специално създадените плантации в държавния горски фонд, от горски разсадници, от просеки на електродалекопроводи, при извършване на огледна сеч, както и от върховете на дървета отсечени за други цели.

Борови е най-разнообразното семейство иглолистни растения, повечето им представители са вечнозелени дървета. Основните дървесни видове, които превръщаме в коледни елхи, са обикновена ела и смърч и в по-малка степен – бял и черен бор. За сравнение - на пазара в ЕС се предлагат основно видове ела, като особено популярен е abies nordmaniana.

 
ЕЛИ (Abies) е род от 45-55 вида вечнозелени иглолистни от семейство Борови. Всички са дървета, достигащи до височина 10-80 м и диаметър на ствола - 0,5-4 м. Елите можем да различим от другите борови дървета по това, че листата (игличките) са свързани с основата чрез малки чашки, и по изправените цилиндрични шишарки, дълги от 5-25 см, които се разпадат при съзряване, за да освободят семената. Отделните видове ели се различават по размера и разположението на игличките, размера и формата на шишарките, по това дали люспите на шишарката са дълги и разперени или къси и затворени. Елите са най-близки до вида Кедър (Cedrus). Разпространени са в Европа, Азия, Северна Африка, Северна и Централна Америка, почти навсякъде в планински райони.

Българската ела (Abies borisii-regis), наричана също "Цар-Борисова ела" е самостоятелен вид от род ела, разпространен в планините на Балканския полуостров в България, северна Гърция, Република Македония, Албания и Сърбия. Тя е голямо вечнозелено дърво, израстващо до 40-50 м (с редки изключения до 60 м) и с диаметър на ствола до 1,5 м. Расте на височина от 800-1700 м в планиски райони с валежи надвишаващи 1000 мм годишно.

Листата й са иглоподобни, плоски, дълги от 1,8 до 3,5 см, широки около 2 мм и дебели 0,5 мм. Цветът им е блестящо тъмнозелен отгоре с две синьобели ивици отдолу. Върхът на листата обикновено е заострен. Шишарките са дълги 10-21 см и широки до 4 см, с около 150-200 двойки люспи. Под всяка люспа има две семена. Шишарките се разпадат при узряване и семената опадват.

Българската ела е близка до обикновената ела в северните части на Централна Европа, до гръцката ела в южните части на Гърция, и до Кавказката и турската ели в източните части на северна Турция. Според някои ботаници тя е естествен хибрид между обикновената и гръцката ели, докато други я разглеждат като разновидност на обикновената ела (Abies alba var. acutifolia) или неин подвид (A. alba ssp. borisii-regis). Друга класификация я именува Abies pardei.

Латинското име на тази ела е дадено от нейния откривател, немския ботаник Йоханес Матфелд, в чест на цар Борис III, през чието владичество (1925 г.) българската ела е била описана като нов вид.

СМЪРЧ (Picea) е род, включващ около 35 вида. Дървото прилича на бора и расте по същите места.

В България естествено разпространен е само обикновеният смърч (Picea abies). Среща се и под името Picea excelsa.

Това е вечнозелено дърво, достигащо 30 - 50 метра височина. Кората на ствола е сивокафява. Иглиците на смърча са гъсто наредени по клонките, тънки, тесни и с остри връхчета, по-къси от боровите. В напречен профил те са четириъгълни, дълги са от 1 до 2,5 cm. Имат по едно или две надлъжни каналчета, пълни със смола. Запазват се на дървото от 5 до 12 години. Всяка година едни иглици опадат, а израстват други, но остават късите вдървенели дръжки, които правят клонките грапави. Шишарките са цилиндрични, висят надолу върху клоните, дълги са около 10-15 cm, при узряване опадват цели.

Смърчовете са и популярни декоративни дървета, заради своята вечнозелена симетрична издължено конична корона. По същата причина някои видове, най-вече обикновеният и сръбският смърч, се използват като коледни дръвчета.

БОР (Pinus) е род иглолистни растения, включващ над 125 вида.
Естествено растящи в България са пет вида: бял бор (Pinus sylvestris), черен бор (Pinus nigra), бяла мура (Pinus peuce), черна мура (Pinus heldreichii) и клек (Pinus mugo). Освен тези видове, за декоративни цели се отглеждат и още много други видове бор.

Белият бор (Pinus sylvestris) достига височина до 40 м. Кората в горната част на стъблото и при младите дървета е жълто до червеникаво кафява, в долната част на старите дървета е сивокафява. Игличките му са дълги до 7 cm, усукани около оста си и са разположени по две върху специфични скъсени клонки, наречени брахибласти, които обхващат основата на иглиците като къса тръбичка. У нас белият бор се среща естествено главно в Рило-Родопския планински масив и по-ограничено в другите планини. В Стара планина са запазени само единични дървета. Освен естественото разпространение, белият бор е най-широко култивираният наш иглолистен вид.
Боровите връхчета на белия бор, които се берат рано напролет, са добре познати на мнозина като лечебно средство. Те съдържат етерично масло (Oleum pini), което подпомага лечението на бронхит, туберкулоза, бронхиектазии, подагра.


Черният бор (Pinus nigra) достига до 40 m височина. Отличава се от белия бор по това, че кората му е сива, а листата му са по-дълги - 9-15 cm, рядко повече, и тъмнозелени. Шишарките му са по-едри от тези на белия бор и притежават специфична лъскавина.

• игличките при бора са събрани в снопчета, а при смърча и елата са разположени единично;
игличките на елата са плоски с две бели ивици отдолу, а при смърча са четиристенни;
игличките на елата са разположени върху разширена дискова част, а при смърча - върху вдървенели стеснени дръжки;
шишарките на елата са изправени върху клонките и се разпадат на люспи при узряването, а при смърча висят надолу и не се разпадат, а падат цели.
 
© списание «маргарита», 2001-2011