Дюлята

Дюлята е единственият представител на рода Cydonia oblonga от семейство Розоцветни. Родината й е Кавказ и Средна Азия. Плодовете й приличат на ябълка с крушовидна или кръгла форма, покрити отначало с мъх, който постепенно с узряването започва да пада.

По времето на управлението на цар Соломон е имало закон, според който младоженците трябвало да хапнат дюля в деня на сватбата си, за да имат щастлив семеен живот.

Яркожълтата узряла дюля е едно от съкровищата на Медея в мита за аргонавтите. Златните плодове в Древна Гърция били символ на плодородие и щастлив съпружески живот, олицетворяващ хармоничното съчетание на мъжкото и женското начало.

Знаменитата златна ябълка, подарена от Парис на богинята на любовта Афродита, според някои източници е била не ябълка, а дюля. Факт е, че по това време в Троя още не са се отглеждали ябълки, което кара историците да мислят, че именно дюлята е станала „ябълката на раздора” между най-красивите богини Хера, Атина и Афродита. Афродита обещала на Парис - сина на царя на Троя, да му даде за жена хубавата Елена, ако той признае, че тя е най-красивата богиня на света. В знак на съгласие с това Парис й дал не ябълка, а дюля. Елена избягва с Парис в Троя по волята на Афродита, която я накарала да се влюби в него. Това е основната причина, предизвикала Троянската война.

Древните гърци я наричали "ябълка от Кидония" - това е най-старият град на о-в Крит и там отглеждали най-хубавите дюли. Те обичали и почитали плода на това дърво, посветено на богинята на любовта - Афродита. Самата Хера носела венец от дюлеви листа. Плутарх разказва, че при сватбените тържества, според гръцките обичаи, младоженците трябвало да изядат пред прага на брачната стая дюля, за да бъдат озарени от щастие през своя семеен живот.

В една от своите епиграми Мартиал говори за дюли от мед, приготвени от самите нимфи. Те служели да залъгват и укротяват разплакания малък Зевс. В "Сатирикон" на Петроний се говори за малки таралежчета - дюли, набодени с карамфил, които големият кулинар поднасял на своите гости. Луи ХIV - "кралят слънце", най-големият гастроном на своето време, употребявал всекидневно дюли, сварени в мед. Златистите плодове на дюлята още от времето на Хипократ се употребяват в народната медицина. В кулинарията с тях се приготвят разнообразни ястия.

В Древния Рим също посвещавали дюлята на богинята на любовта Венера. Ароматът на плодовете на дюлята се смятал за афродизиак, правещ жената неотразима, а мъжа - силен и издръжлив. Върху стенни мозайки в Помпей се среща изобразен мечка, която държи в лапата си дюля. Поради приятния й аромат в жилищата си римляните поставяли във фруктиери клонки с плод от дюля. Най-старите сортове дюля, разпространени в Европа, били създадени от римските градинари.

Днес плодовете на дюлята култивират не само по Средиземноморието, но и в цяла Европа, Северна и Южна Америка, Австралия, в някои райони на африканския континент.

 • При хипертония: 100 г пресни или изсушени дюлеви листа се заливат с 50 мл водка (ракия) в стъклен съд за една седмица. Прецежда се и се пият по 20-30 капки 2 пъти на ден.
 • При кашлица, ангина: нарязана на дребно дюля се залива с чаена чаша кипнала вода, запарва се 30 мин. Пие се по 1 супена лъжица 3-4 пъти на ден.
 • При диабет: 1-2 суп. л. наситнени листа и клонки от дюля се заливат с чаена чаша вода, варят се на бавен огън 15 мин, прецежда се. Отварата се пие охладена по 1 суп.л. 3 пъти на ден.
Дюлята е плод с ароматна кора и твърда сърцевина. Тя ни радва от ранна есен до късна пролет. Обикновено дюлята не се яде сурова, освен ако не се нареже на тънки парченца, но сладкото от нея заема първото място в класациите на кулинарите. Конкуренция може да му прави само знаменитото сладко от дренки. Без дюля човек трудно може да си представи кухнята на кавказките народи и Средна Азия. Плодовете й се използват и за приготвяне на средиземноморски блюда. Месото, подправено с дюля придобива необикновено нежен аромат. Напитките, приготвени от дюлята, добре утоляват жаждата и насищат организма с полезни вещества. Домашно приготвената зимнина с дюля помага да преборим зимната липса на витамини.


С какво е полезна дюлята?
Зрялата дюля съдържа: витамин С и ниацин; голямо количество калий и пектин, както и калций, магнезий, фосфор, натрий. Доказано е, че в плодовете на дюлята има високо съдържание на пектин - от 1.1% до 3%. Пектинът действа като метла в организма и изчиства отпадъчните продукти от червата, включително и холестерина. Пектинът се свързва и неутрализира радиоактивните елементи кобалт и стронций, а също така и тежките метали олово и живак, което е особено важно за хората, живеещи в райони с лоша екология.

Дюлите действат противовъзпалително и затягащо поради благоприятното съчетание на танин и пектин. Плодовете се използват и като общоукрепващо, витаминно средство при заболявания на стомаха и червата. Дюлята е полезна и при сърдечно-съдови заболявания. Подходяща е за лечение на заболявания на белите дробове, черния дроб и дихателните пътища.

Сокът от дюля има бактерицидно действие. Използват го при възпалителни заболявания на устната кухина, а външно - за лечение на рани и язви.

В народната медицина използват не само плодовете, но и семената и листата на обикновената дюля. От семената на дюлята приготвят отвари и добавят в народните рецепти за лечение на кашлица. На основата на това растение са разработени препарати с доста широк спектър на лечебно въздействие. От листата на дюлята се прави настойка, използвана за понижаване на кръвното налягане и холестерола.

Японската дюля (Chaenomeles) е декоративен храст, отглеждан у нас за украса на дворове и вилни места. Ярките му цветове рано напролет радват очите след дългата зима. Нейните плодове са доста по-дребни, но също толкова ароматни и полезни за профилактика на атеросклероза, защото укрепват капилярите.
Благодарение на пектина, който съдържат плодовете на дюлята, те са прекрасна суровина за сладко, мармалад, конфитюр, компот. Дюлята може да се пече цяла, да се поднесе с орехи и мед, със сухи плодове.

Има и много рецепти за приготвяне на месо с дюли - свинско и телешко. Важното е да не се обелва кората, защото точно тя крие изключителния аромат на този прекрасен плод.
Дюлята влиза в състава на елитни бели вина като Sauvignon Blanc, Chenin Blanc и дори Сhardonnay.
Коледната трапеза е много по-красива, уютна и ароматна, ако във фруктиерата на масата има и няколко златни дюли.

У нас се отглеждат различни сортове дюли, пренесени от Италия, Франция, Турция. Най-широко разпространен сорт си остава Португалска дюля. Местните сортове са по-дребни, но по-ароматни. Отглеждат се и сортове, получени чрез кръстосване, например Триумф е кръстоска на Пазарджишка ябълковидна дюля и Чешка. Популярни са и Асеница, Хемус, Тримонциум. Н
Най-големият производител на дюли е Турция
- почти една четвърт от общото производство в света.

 

© списание «маргарита», 2001-2011