В древния свят лавандулата, както и някои други ароматни треви,
имала голямо религиозно, културно и търговско значение. Древните
египтяни отглеждали лавандула, която наричали индийски класове,
в свещената градина на Тива. Скъпоструващите благовония от
лавандула били важни за международната търговия и съпровождали
знатните хора през целия им живот и дори след смъртта - лавандула
използвали при балсамирането. През 1922 година в запечатаните
урни с благовония на Тутанкамон били намерени остатъци от
лавандула, а ароматът им се запазил 3000 години.
Съпровождайки човека от древността, лавандулата завинаги е
влязла в религиозната култура и митология. Предполага се,
че за да облекчи живота на земята на изгонените от рая Адам
и Ева, Бог им подарил полезни треви. Сред тях били розмарин
и лавандула - розмарин за поддържане на духа, лавандула за
наслада на душата. Още една красива християнска легенда твърди,
че очарователният аромат на лавандулата й е подарен от самата
Дева Мария в знак на благодарност, че върху лавандулов храст
сушила дрешките на малкия Иисус.
 |
 |
 |
 |
Лавандулата е декоративен
ароматен вечнозелен полухраст (Lavandula) с красиви
сребристи, тесни листа. Цъфтящата лавандула е
твърде привлекателна за пчели и пеперуди.
Предпочита открити, слънчеви места, леки неутрални
и отцедливи почви. Не понася глинести и кисели
почви.
Растението е родом от Средиземноморския регион,
Канарските острови и Индия. Названието му идва
от латински - lavare (мия) и подсказва антисептичните
и хигиенни свойства на лавандулата, която римляните
добавяли във ваните за свежест и аромат, използвали
при пране и почистване във времето, когато още
не познавали сапуна.
В природата лавандуловият храст живее не повече
от 10 години. Със семена лавандулата се размножава
доста трудно, най-добре е чрез стъблени отводи
или вкоренени резници.
|
Животът на култивираната
лавандула може да се продължава чрез редовно рязане
веднага след цъфтежа и още веднъж в края на сезона,
но не бива да се реже много ниско, за да не загине
растението.
Английската или Остролистна лавандула (Lavandula
angustifolia), известна още като медицинска
или обикновена лавандула, е най-издръжлива и невзискателна.
У нас се отглежда именно английската лавандула
и българското лавандулово масло е с много високо
качество.
Френската лавандула или Широколистна лавандула
(Lavandula stoeshas) има необикновено красиви
съцветия с дребни цветове, обагрени в различни
нюанси на виолетовото, но ароматът й не е толкова
изискан като на английската лавандула. Тя обича
много слънце и трудно понася ниските зимни температури.
|
|
С разширяването на Римската империя лавандулата попаднала
в централна Европа и скоро завоювала там сериозни позиции.
През средновековието, когато католическата църква люто преследвала
древноримските традиции с топла и ароматна вана да се ублажава
тялото, лавандулата преминала в категорията на свещено растение.
Приписвали й възможност да плаши дявола и вещиците, затова
растението станало задължителен атрибут при ръкополагането
на свещениците. Суеверните жители носили кръстчета от изсушени
съцветия или ги закачвали на входа на жилището си. Лавандулата
наред с други ароматни и лечебни растения била отглеждана
в манастирските градини. В зората на Ренесанса, през XIV век,
знатните жени на Европа вече използвали първите парфюми, в
чиито композиции се използвали същите тези лавандула и розмарин.
Парфюма нарекли Унгарска вода и му приписвали вълшебното свойство
да запазва младостта и красотата на жената завинаги. По-късно
в периода на барока, с връщането на култа към изкуството и
насладата, лавандулата се настанила в градинските дизайни
от онова време - използвали я за създаване на жив нисък плет,
с който ограждали различни елементи на модните тогава градини
(knot gardens) и партери (parterres). Растението станало символ
на любовта, красотата и изискаността и се използвало широко
за декоративни цели, при производството на козметика и парфюмерия,
в кулинарията и бита. Всички тези функции лавандулата успешно
е запазила и в наши дни.
В домашни условия лавандулата и маслото от нея се използват
в композиции за вана, в ароматерапиятата и като добавка в
кремове и масажни масла за успокоение, сваляне на стреса и
за емоционално равновесие. Смята се, че ароматът на лавандулата
помага при главоболие и болки в ставите, а маслото спомага
за заздравяване на рани от изгаряне. Сухите цветове и листа
от лавандула се използват в бита за освежаване на помещения
и гардероби, за ароматизиране на спално бельо и облекло, срещу
молци и други насекоми, както и с декоративни цели - в сашета
и попури от ароматни треви, в сухи цветни композиции. Цветове
от лавандула добавят за аромат в печива, мармалади, в мед,
захар и сол.
Лавандула се продава и като сънотворно средство - саше с изсушена
лавандула слагат под възглавницата или се капват няколко капки
лавандулово масло върху носна кърпа или салфетка, така ароматът
действа успокояващо и облекчава заспиването.
Днес, когато ароматерапията е отново много популярна, лавандуловото
масло е много търсено и струва доста скъпо. Лавандулата е
важна култура за химическата и парфюмерийната индустрия. В
топлите страни може да се види и вдъхне аромат на лавандула
в обширни плантации, където тя се отглежда в промишлени мащаби.
Цената на международния пазар за килограм лавандулово масло
е около 60 евро.
У нас лавандулата е внесена през 1907 година от Франция. Отглежда
се предимно в Старозагорска и Пловдивска области. В Института
по розата в Казанлък са селектирани нови, високодобивни сортове
лавандула - „Юбилейна", „Рая", „Севтополис". Сега имаме общо
40 000 дка лавандулови насаждения, докато преди трийсетина
години те са били над 150 000 декара. От 1 дка се получават
средно 500 кг съцветия, а от тях се добива 4-6 кг лавандулово
масло. Основният потребител на българско лавандулово масло
е Франция. |
