|
5
МАЙ — ВЕЛИКДЕН, ВЪЗКРЕСЕНИЕ
|
 Това
е денят на Христовото Възкресение, но също и последният ден от прехода
към пролетта и лятото, ден на окончателното възобновяване и пробуждане
на природата. Затова според народните представи той е най-големият и
важен пролетен празник.
Великден се предшества от Страстната неделя, в която
всеки ден е велики.
На велики понеделник стопанките извършват голямото
великденско чистене: изтупват се черги, изпира се всичко, белосва се
къщата, почистват се оборите и се изгаря сметта.
През великата сряда и велики четвъртък не се работи
женска работа: в четвъртък единствено се боядисват яйцата. Първо те се
преброяват; обикновено в най-многобройните фамилии те са 500-600, защото
се ядат чак до Спасовден, т.е. 40 дни след Великден. Разбира се, в днешно
време изобщо не може да се говори за такова голямо количество яйца, но
все пак би следвало да се предвиди, че децата ще поискат да занесат и
в училище, а и по съседски се разменят от най-сполучливо украсените яйца.
После се измиват и стипцосват — с вода и пепел, за да не останат петна.
В началото се боядисват червените яйца, които имат целебна и предпазна
магическа сила. С първото яйце стопанките правят кръстен знак върху челото
на децата, а после и на всички останали от семейството. В четвъртък се
подновява и квасът (квасец, маята, която после през цялата година се
използва за месене, разтворена във вода).
На велики петък (разпети петък) също не се работи:
тогава се месят обредните хлябове и козунаците и се шарят (пишат, рисува)т
яйцата. Шарките са символи за здраве, любов, уважение и радост. От разпети
петък до обеда на страстната събота не се яде нищо.
В полунощ на съботата срещу неделя, т.е. на същинския
Великден, хората се поздравяват с "Христос возкресе!" —
"Воистина возкресе!" и си пожелават здраве и щастие. Запалената
в черквата свещ се донася мълчешком в къщи.
В неделята всички се чукат с боядисаните яйца; чието
яйце остане здраво, той ще бъде жив и здрав през цялата година. На празника
се ходи на гости; посещават се кръстниците, родителите, деверите; носят
се подаръци: пита, козунак, яйца.
Следобеда момите начело с новата кумица
отиват на определно място и връзват люлки. Играят се хора и се пеят песни,
някои от които за самодиви и змейове:
Зелена равна
морава
заман ми бъди зелена
като през празна неделя
и Великата събота.
Пофалил ми се Великден,
с червени яйца Великден,
Гергьовден с вакли агънца,
Петровден с крехки пиленца... |
В
срядата след Великден (Светла сряда) в някои райони момите извършват
обреда Мара лишанка. От стари женски чехли правят кукла, обикалят
с нея из селото и пеят песни:
Маро лишанко,
говедар те либи,
ще ли дойдеш да го земнеш?
Не ща го, мамо, не ща го... |
Дружината минава и
през нивите, а накрая момите къпят куклата в реката и си измиват лицата.
Обичаят носи плодородие и предпазва от градушки, болести и магии.
Според традиционните вярвания велики четвъртък е много
подходящ за различни магии, особено за любовни (за залюбване и за разлюбване).
На този ден всяка жена, ако е бездетка или е на 50 години може да стане
магьосница.
Срещу Великден момите слагат пръстена си под възглавницата
и сънуват човека, за когото ще се омъжат. На самиа Великден всеки може
да си пожелае нещо, държейки в ръка пари или нещо ценно и ако е праведен,
ще го получи.
Великден бележи края на големите пости. |
Великденският
празнично-обреден комплекс е класически пример за взаимно адаптиране
на християнска и езическа традиция в нашите етнорегиони.
По принцип Великден е изцяло християнски празник: митологичната
му същност обаче е свързана с възкресение, с възраждане за нов
живот. Точно този й елемент я "сродява" с езическото възприятие
за преход към пролетта и лятото, в който природата циклично се
преражда.
Така християнската митологична схема "рамкира"
езическите ритуали, които съпътстват Възкресението, а те от своя страна
маркират края на преходния период.
Какво точно означават отделните обредни практики, наглед
твърде разнородни?
Великденското чистене и изгарянето на сметта е във
връзка с култовете към огъня, изгарящ нечистото, болестотворното, злото.
То всъщност е ритуално почистване, маркиране, отделяне на окултуреното,
усвоеното пространство от чуждото, неусвоеното.
Забраната за работа и завършващият пост (тримиренето)
в петък и събота имат продуциращ характер; те са табута, които
трябва да предизвикат плодородието и изобилието. Следователно можем да
ги наречем "временна смърт", която чрез механизмите на отрицателната
магия ще възкреси природата и плодовитостта. Важна роля имат и ритуалните
хлябове и козунаците, които са своеобразна житна жертва в чест на възраждането
- те възпроизвеждат смъртта, погребването на зърното и неговото възкръсване,
израстване. Самият хляб е не само продукт, но и символ на плодородния
процес.
Подобна е функцията и на боядисваните яйца, задължителни
за обредността на Великден. В християнската митология те символизират
безсмъртието, носейки идеята на възкръсването на Христос (в Библията
са знак на надеждата). В езическите митологии яйцето е знак на Вселената;
счита се, че светът произхожда от яйце, то е неговото жизнено начало,
а оттук и знак за възраждането на природата. Така отново в този обичай
паганизъм и християнство се примиряват и допълват; боядисването и шаренето
на яйцата подсказва вечността на живота, пъстротата и разнообразието
на света. Чукането с яйцата е метафоричен "сблъсък" между личните
светове на хората, сблъсък, в който оцелелият спечелва здраве и щастие.
Идеята за преход и възраждане личи и в социализиращите
обреди - ходенето на гости, люлеенето (представено като знак на половия
акт), различните магии и гадания (от инициален тип), които са с женитбена
насоченост. Функция на очистване от вредоносните влияния има и ритуалното
измиване на девойките в светлата сряда.
Независимо от загубилата се вече семантика на великденските
обреди, традицията продължава своя живот. Това вероятно е така, защото
тази обредност сполучливо съумява да хармонизира в себе си различни наглед
идеи: идеята за възкръсването на Бога, възкръсването на природата и "възкръсването"
на социума - чрез включването на ново поколение в родовия ритъм. |
|
използвани
са материали от книгата на Томислав Дяков
"Народният календар - празници и вярвания на българите"
|
|
|
ПРАВОСЛАВЕН
КАЛЕНДАР
—— 2002 ——
|
|
МАЙ
|
|
1
|
сряда
|
*Велика
сряда. Прор. Иеремия.
Прпмчк Акакий Серски.
Св. Тамара Грузинска
(Прежд. лит.) (Вечерта Малко повечерие) |
|
2
|
четвъртък
|
*Велики
четвъртък.
Мчци Еспер и Зоя (Утреня, Велик маслосвет, Васил.лит.) (Вечерта последование
на 12 Евангелия) |
|
3
|
петък
|
*Велики
петък. Мчци Тимотей и Мавра (Царски часове. Вечерня с изнасяве
на Плащаницата) (Вечерта Опело Христово) |
|
4
|
събота
|
*Велика
събота. Прпмчца Пелагия (Вас. лит.) |
|
5
|
неделя
|
† Възкресение Христово – Пасха
|
|
6
|
понеделник
|
†
Възкресение Христово.
Вмчк Георги Победоносец (Гергьовден). Ден
на храбростта и Българската армия
Св. Иов Многострадални |
|
7
|
вторник
|
†
Възкресение Христово.
*Св. цар Борис-Михаил. и Св. Атанасий Велики
Мчк Акакий |
|
8
|
сряда
|
*Светла
сряда.
Св. ап. Йоан Богослов.
Преп. Арсений Велики (Блажи се) |
|
9
|
четвъртък
|
*Светли
четвъртък.
Прор. Исаия. Мчк Христофор.
Пренасяне мощите на св. Николай Летни |
|
10
|
петък
|
*Светли петък. Животоприемни източник. Св. ап. Симон Зилот (Блажи
се).
Възстановяване на Българската Патриаршия |
|
11
|
събота
|
†
Светла събота.
Св.Равноапостоли Кирил и Методий.
Свщмчк Мокий |
|
12
|
неделя
|
†
2 Неделя след Пасха - Томина
Св. Епифаний Кипърски и Герман Цариградски |
|
13
|
понеделник
|
Мчца
Гликерия |
|
14
|
вторник
|
Мчци
Исидор и Иоан Български |
|
15
|
сряда
|
Преп.
Пахомий Велики |
|
16
|
четвъртък
|
Преп. Теодор Освещени |
|
17
|
петък
|
*Св.
ап. Андроник. Мчк Николай Софийски |
|
18
|
събота
|
Мчци
Теодот, Петър, Дионисии. Св. 7 девици |
|
19
|
неделя
|
†
3 Неделя след Пасха - на св. Мироносици
Свщмчк Патрикий, еп. Брусенски |
|
20
|
понеделник
|
Мчк
Талалей |
|
21
|
вторник
|
*Св.св.
равноап. Константин и Елена |
|
22
|
сряда
|
Мчк
Василиск.
Вмчк Иоан -Владимир, княз Български Чудотворец |
|
23
|
четвъртък
|
Преп.
Михаил Синадски |
|
24
|
петък
|
*Преп.
Симеон Дивногорец.
Ден на българската просвета и култура и на славянската писменост.
(Молебен)
|
|
25
|
събота
|
*3-то
намиране главата на св. Иоан Кръстител |
|
26
|
неделя
|
†
4 Неделя след Пасха - на Разслабения. Св. ап. Карп.
Вмчк Георги Софийски Най-нови |
|
27
|
понеделник
|
Свщмчк Терапонтий.
Мчк Терапонтий Софийски
|
|
28
|
вторник
|
Преп. Никита, еп. Халкидонски.
Преп.Софроний Български |
|
29
|
сряда
|
*Преполовение.
Прпмчца Теодосия |
|
30
|
четвъртък
|
Преп.
Исакий Далматски.
Св. Емилия |
|
31
|
петък
|
Св.
ап. Ермий. Мчк Ермей. |
• През цялата Страстна седмица са разрешени само растителните
храни и варивата.
• Понеделникът от Страстната
седмица е последният от дните, през които може да се пътува.
• Вторникът е последният от
дните, през които може да се върши някаква домакинска работа.
• Срядата е последният ден,
през който може да се върши селскостопанска работа.
• На Велики четвъртък се боядисват
яйца, като първите са винаги червени. Първото яйце се пази до следващия
Велики четвъртък. Тогава се хвърля в течаща вода - когато изплува и
тръгне по водата, се казва:
| Червен,
червен Великден, зелен, зелен Гергьовден. |
• На Разпети петък има пълна
забрана върху песните, веселбите, миенето. С Разпети петък започват
т. нар. 12 петъка. Те са най-строго пазени за градушка. През
тях не се започва градеж и не се правят надбягвания с коне.
• През нощта на Разпети петък
има множество гадателни практики.
• Съботата е разделена на
две части - битовистична (до 13 ч.), през която се върши каквато и
да е домакинска работа. През останалата част от деня има пълна забрана
по отношение на битови практики. Тази част се състои в подготовка на
вечерното бдение, което започва в 21 ч. и свършва в 3 ч. При него огънят
задължително се взима от олтара.
• В неделя на Великденска
трапеза има козунак, великденски обредни хлябове, в центъра се слагат
червени яйца и е редно да има кръст.
|
|