23 МАРТ — ТОДОРОВДЕН, КОНСКИ ВЕЛИКДЕН

Тодоровден е винаги в съботата след Сирни заговезни и с него завършва Тодоровата седмица.    Празнува се в чест на конете, за да са здрави и да дават добър приплод. Според народните представи на този ден св. Тодор забивал копието (маждрака) си в земята, връзвал за него коня и отивал при Бога, за да моли за лято. Сутринта стопанките месят две погачи: св. Петка и св. Тудур; прекаждат ги, прекаждат също и вино и ги раздават по къщите. Хлябът (колач), наречен на св. Тодор, е начупен предварително на парчета и когато дават от него, стопанките процвилват като кобили и ритат. От този хляб се слага и в зоба на конете, за да са здрави и плодовити. Когато получат от питата и виното, съседите и близките благославят конете.    По-късно сутринта всички излизат извън селото, на равно място и там ергените се надбягват с конете си (кушия). Спечелилият кушията кон се окичва с венци, всички го съпровождат до дома му, а там го посреща мома с бяло котле, пълно с прясна вода и малко вино и му дава да пие. Вечерта в дома на победителя-ерген се събират всички, черпят се и играят хоро. Докато момците се подготвят за състезанието, момите задължително измиват косите си, за да са гъсти и лъскави като конски опашки. Във водата слагат пъпки от дряновиците-сурвачки, стъбла от къпина или билки. На зимния Тодоровден някъде подстригват за първи път момченцата. Вярва се, че по този начин измитите и подрязани коси ще израстват дълги и гъсти.    На този ден младите булки обличат сватбените си дрехи и отиват тържествено в черквата за първо причастие. Свекървите варят царевица и я носят, затисната с прясна питка. Младите булки се нареждат в редица, покланят се на свекървите си и изпълняват песен за св. Тодор. Обичаят завършва с общо хоро на булките, което често изпълняват боси. От този ден невестата вече може да меси хляб в мъжовата си къща, да го пече и да го раздава.    В някои краища родители, роднини и съседи отиват на гости в домовете на младите булки и носят подаръци.    Празнуват всички именници.

В народните представи цялата Тодорова седмица е период, в който върлуват силите на злото; период опасен, враждебен, неблагоприятен и нечист. Време на нарушена хармония, време на хаоса, през което задължително се преминава, за да се смени зимата с пролет.    Оттук редицата забрани и обредно-магически действия, които трябва да предпазят човека и животните от вредоносните сили: забраната за работа, половото табу и т.н.    Защитен характер имат обичаите, свързани с бесенето на кучетата, захранването на конете с обреден хляб и благословиите в тяхна чест. Вярванията и свързаната с тях обредност вероятно имат много древен произход и кореспондират с култовите практики в чест на Дионис, който носел лудостта.    По формата и съдържанието си кукерските шествия на Куковден също имат смислова връзка с празниците на Дионис: имитираният полов акт (зачеването, бременността и раждането на старицата); присъствието на цар, който се вози на колесар и ритуално оре и сее, напиванията на трапезата.    От друга страна, кукерските маскарадни шествия имат и социализиращ характер: мъжете кукери трябва да докажат зрелостта си като прогонят (чрез звъна на хлопците) силите на хтоноса и да реализират себе си, оплождайки земята, т.е. показвайки възможностите си за продължаване на рода.    Обредността на петте дни на Тодоровата седмица имат езически характер, а самият Тодоровден е своеобразно смесване на паганистични и християнски вярвания, представи и обредност. Тодор е светецът-конник, който затопля земята чрез забиването на копие, но понеже образът му е двойнствен, той е и страховитият конник, който идва от долната земя на мъртвите и е посредник между двата свята. Поради тази си същност Тодор е и закрилник на конете и ездачите, но и на младите булки (връзката му с мъртвите, влагата, плодородието).

Благовещение
Икона от ХVІІ в.
о-в Патмос

" Ангел Господен бе изпратен от Бога в галилейския град, наречен Назарет при една девица, сгодена за мъж на име Йосиф от Давидовия дом; а името на девицата бе Мария. И като дойде ангелът й рече: Здравей, благодатна! Господ е с тебе, благословена си ти между жените."

Лука 1: 26-28

   В днешния ден християните възпоменават радостното за всички събитие: Ангел Божий донесъл на Дева Мария вест за скорошното явяване на отдавна очаквания Спасител. По-подробно от другите евангелисти св. Лука благовества, като описва събитията, предшествали рождението на Иисуса Христа.
   В шестия месец след като архангел Гавриил възвестил на свещеник Захария за рождението на св. Йоан Предтеча, същият Божий вестител бил пратен в Назарет при Дева Мария. Тая преблагословена Дева била сгодена за един благочестив човек, на име Йосиф, който произлизал, както и тя, от рода на цар Давид.
   Ангелът се явил при пресветата Дева и казал: "Радвай се, благодатна! Благословена си ти между жените!" Смирената Дева се смутила от тия думи. Но ангелът продължил: "Не бой се, Марио, защото си придобила Божието благоволение! И ето, ти ще заченеш в утробата си и ще родиш Син, Когото ще наречеш Иисус. Той ще бъде велик и ще се нарече Син на Всевишния; и ще Му даде Господ Бог престола на отца Му Давид; и ще царува над дома Яковов до века, а царството Му не ще има край." Пресветата Дева казала на ангела: "Как ще бъде това, когато аз мъж не познавам?" — Ангелът й отговорил: "Дух Светий ще слезе върху тебе и силата на Всевишния ще те осени. Затова и Светото, Което ще се роди от тебе, ще се нарече Син Божий." След това ангелът възвестил също така на пресвета Дева за радостта, обещана на сродницата й Елисавета, която скоро трябвало да роди син. "Ето Господната слугиня; — казала Мария, — нека ми бъде според както си казал!" Ангелът си отишъл, а светата Дева се отправила в планинската страна, при сродницата си Елисавета, която си изпълнила с Дух Светий и я приветствала, наричайки я майка на Господа.
   Пресветата Дева била дъщеря на благочестивите старци Йоаким и Анна, които още от рождението й я били посветили Богу. Когато станала на три години, те я завели в храма. Скоро след това те умрели. А пресветата Дева Мария, като останала под напътствието на свещенослужителите, постоянно се намирала в храма, молела се и чела Свещеното Писание. Преданието говори, че когато светата Дева навършила годините, в които според юдейския обичай девойките встъпвали в брак, първосвещеникът й обявил, че не може повече да остава в храма и трябва да си избере съпруг. Мария решително не искала, защото била посветена от родителите си, а и сама се посветила Богу. Но в Юдея нямало обичай някой доброволно да избира безбрачен живот за служене Богу и за да не се наруши общоприетия обичай, свещениците сгодили Мария за един благочестив възрастен мъж, на име Йосиф, далечен неин родственик, който трябвало да я пази. Пресветата Дева Мария, като минала в дома на праведния Йосиф, водела скромен живот; занимавала се с ръкоделие и споделяла домакинските грижи с дъщерите на Йосиф. Кротка и мълчалива, за Мария най-голяма радост било четенето на свещените книги. Затова на иконата Благовещение пред нея се изобразява разтворена книга.
В този ден св. Църква възпява: "Днес е началото на нашето спасение и разкриването на вечната тайна: Син Божий става Син на Дева и Гавриил благодат благовествува. Затова нека и ние с него да пеем на Богородица: "Радвай се, Благодатна. Господ е с Тебе"