1
февруари
- ТРИФОН ЗАРЕЗАН, ТРИФОНОВДЕН, СВ. МЧК. ТРИФОН
|
Празникът
е посветен на лозите; св. Трифон се смята за покровител на лозарството
и винарството.
Отрано
на 1 февруари мъжете се събират в лозята, за да извършат ритуалното
им зарязване. Всеки носи бъклица с вино, погача, варена кокошка
или наденица.
Всеки стопанин отрязва по три пръчки от три корена
и ги полива с вино, за да дадат обилен плод (и да не маньосват).
После се събират на обща трапеза и избират цар на
лозята — обикновено някой по-заможен стопанин, но и добър лозар. Накичват
го с корона от лозови пръчки, качват го на колесар и тържествено го
съпровождат до вкъщи. Там той ги кани на двора, отварят бъчва с вино
и продължават веселбата до късно. Царят трябва да се напие, за да има
берекет.
Първи, втори и трети февруари се наричат също и Вълчи
празници, Трифунци. Посветени са на вълка и затова се спазват ред забрани:
жените да не плетат, да не предат, не тъкат, не перат. В някои краища
не пипат ножици и игли, за да не пипа вълкът стоката. В първия ден се
меси колач, раздава се по къщите, слага се и в кърмилката на добитъка,
за да не го напада вълкът.
В някои краища Трифоновден се смята начало на пролетната
оран; затова стопаните закичват впрегатния добитък със здравец и го
прекаждат с тамян. Другаде пък заплашват дърветата, че ще ги отсекат,
за да родят богато.
По времето на първи февруари се гадае каква ще бъде
реколтата — вали ли сняг, ще бъде обилна.
|
В
обредността на Трифон Зарезан се преплитат различни култови практики.
Няма съмнение, че в основата им лежи езическото почитане на Дионис с
типичните напивания, поливане с вино — ритуални действия, разрешени
на празника, но осъждани в друго време на годината. Елементи от култа
към Дионис (Бакхус, Вакх) — бог на винарството, лозите, но и на плодоносящите
сили на земята и растителността, се откриват и в други елементи на празника:
избирането на цар, возенето му на колесар и т.н.
Практически честването на християнския светец Трифон
съвпада с древните Дионисиеви празници. С течение на времето култовете
към Дионис се християнизират и към житието на св. Трифон в народна среда
се добавят легенди, които "обясняват" самоотрязването на носа
му (като наказание, наложено от св. Богородица за подигравките му).
В най-общ смисъл, в българския народен календар Трифон
Зарезан носи белезите на преход в аграрната дейност от зима към пролет:
първа оран, закичване на животните, прекаждане, "заплашване"
на дърветата, различните гадания, свързани със стопанските дейности.
|
2
февруари — ЗИМНА БОГОРОДИЦА, ВЪЛЧА БОГОРОДИЦА,
СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ
|
Това
е един от четирите празника, посветени на Божията майка. Четиридесет
дни след раждането на Господа Иисуса Христа света Дева Мария донесла
своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал
всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред
Бога. Това било установено за спомен от избавянето на израилските първородни
от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък
(Изход 12:29). Затова всеки първороден като собственост на Господа бил
длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. А след навършване
на 40 дни от рождението, майката на първородния принасяла в жертва на
Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургурица или два гълъба.
На този закон смирено се подчинила и света Богородица.
Смята се, че Богородица закриля бременните жени, майките,
раждаемостта и семейството.
През този ден не се работи, защото децата ще се раждат
белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи
плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените
не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат
здрави децата.
Месят се питки и се раздават в две къщи.
По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво
дете ще се роди първо — мъжко или женско.
Девойките вярват, че бъдещият им съпруг ще прилича
по външен вид и нрав на онзи мъж, когото срещнат пръв.
|
В
народните представи света Богородица е покровителка на бременността и
родилките, но също е "вълча Богородица", свързана с животни,
олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така едновременно се
почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото
— чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица
забрани, имащи магически характер. |
|
ПРАВОСЛАВЕН
КАЛЕНДАР
2002
|
ФЕВРУАРИ
|
1
|
петък
|
*МчкТрифон (Предпраэненство
на Сретение Господне) (Трифоновден)
|
2
|
събота
|
Сретение Господне |
3
|
неделя
|
Нед.15 след Въздвижение - на Закхея
Св. Симеон Богоприимец и св. Анна Пророчица |
4
|
понеделник
|
Преп.
Исидор Пелусиотски |
5
|
вторник
|
Мчца
Агатия |
6
|
сряда
|
Преп. Вукол, еп. Смирненски.
Св. Фотий, патриарх Цариградски |
7
|
четвъртък
|
Св.
Партений, еп. Ламсакийски.
Преп. Лука Еладски |
8
|
петък
|
Вмчк
Теодор Стратилат.
Прор. Захари Сърповидец. |
9
|
събота
|
Мчк Никифор (Отдание на Сретение Господне) |
10
|
неделя
|
Нед.15 след Петдесетница - на Законника
*Свщмчк Харалампий.
Мчца Валентина |
11
|
понеделник
|
Свщмчк
Власий, епископ Севастийски.
Мчк Георги Софийски Нови |
12
|
вторник
|
Св.
Мелетий Антиохийски |
13
|
сряда
|
Преп.
Мартиниан,
Евлогий Антиохийски,
св.Зоя |
14
|
четвъртък
|
*Успение на св. Кирил Славянобългарски.
Преп. Авксентий |
15
|
петък
|
Св.
апостол Онисим |
16
|
събота
|
Мчци
Памфил и Порфирий, св.Флавиан, патриарх Цариградски |
17
|
неделя
|
Нед.16 след Петдесетница - за Талантите
Вмчк Теодор Тирон.
Преп. Роман Търновски |
18
|
понеделник
|
Св.
Лъв, папа Римски |
19
|
вторник
|
Св.
ап. Архип и Филимон |
20
|
сряда
|
Св.
Лъв еп. Катански |
21
|
четвъртък
|
Преп.
Тимотей.
Св. Евстатии Антиохийски |
22
|
петък
|
Намиране
мощите на св. мчци в Евгения |
23
|
събота
|
Свщмчк
Поликарп Смирненски |
24
|
неделя
|
Нед.16 след Въздвижение - на Митаря и Фарисея.
*1-во и 2-ро намиране главата на св. Йоан Кръстител |
25
|
понеделник
|
Св. Тарасий, патриарх Цариградски |
26
|
вторник
|
Св.
Порфирий, епископ Газский |
27
|
сряда
|
Преп.
Прокопий Декаполит (Блажи се) |
28
|
четвъртък
|
Преп.
Василий Изповедник.
Мчца Кирана |
|
|
3
февруари — ЗИМЕН СИМЕОНОВДЕН, СТАР СИМЕОН,
СМИОН,
СВ. СИМЕОН
|
Този
празник, както и зимната Богородица почитат главно бременните жени, младите
невести и майките.
По това какъв човек първи ще дойде в къщата, се гадае
какъв добитък ще се роди — мъжки или женски.
Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни
в годината; някъде го наричат Симеон бележник, защото белязва хората, оставя
им рани и белези.
Той е третият вълчи празник: не се работи с вълна, не
се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците. В някои краища
забраняват употребата на думата вълк.
Спазват се и другите забрани, характерни за останалите
Трифонци. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната
традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите
го дни.
Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември.
Двата празника имат в основата си аграрна идея, защото разполовяват годината
на две: пролетна и есенна оран и сеитба. |
|