НАРОДЕН  КАЛЕНДАР: ФЕВРУАРИ
|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив ||
брой 2(9), 2002
1 февруари - ТРИФОН ЗАРЕЗАН, ТРИФОНОВДЕН, СВ. МЧК. ТРИФОН

  Празникът е посветен на лозите; св. Трифон се смята за покровител на лозарството и винарството.
Трифон Зарезан   Отрано на 1 февруари мъжете се събират в лозята, за да извършат ритуалното им зарязване. Всеки носи бъклица с вино, погача, варена кокошка или наденица.
   Всеки стопанин отрязва по три пръчки от три корена и ги полива с вино, за да дадат обилен плод (и да не маньосват).
   После се събират на обща трапеза и избират цар на лозята — обикновено някой по-заможен стопанин, но и добър лозар. Накичват го с корона от лозови пръчки, качват го на колесар и тържествено го съпровождат до вкъщи. Там той ги кани на двора, отварят бъчва с вино и продължават веселбата до късно. Царят трябва да се напие, за да има берекет.
   Първи, втори и трети февруари се наричат също и Вълчи празници, Трифунци. Посветени са на вълка и затова се спазват ред забрани: жените да не плетат, да не предат, не тъкат, не перат. В някои краища не пипат ножици и игли, за да не пипа вълкът стоката. В първия ден се меси колач, раздава се по къщите, слага се и в кърмилката на добитъка, за да не го напада вълкът.
   В някои краища Трифоновден се смята начало на пролетната оран; затова стопаните закичват впрегатния добитък със здравец и го прекаждат с тамян. Другаде пък заплашват дърветата, че ще ги отсекат, за да родят богато.
   По времето на първи февруари се гадае каква ще бъде реколтата — вали ли сняг, ще бъде обилна.

   В обредността на Трифон Зарезан се преплитат различни култови практики. Няма съмнение, че в основата им лежи езическото почитане на Дионис с типичните напивания, поливане с вино — ритуални действия, разрешени на празника, но осъждани в друго време на годината. Елементи от култа към Дионис (Бакхус, Вакх) — бог на винарството, лозите, но и на плодоносящите сили на земята и растителността, се откриват и в други елементи на празника: избирането на цар, возенето му на колесар и т.н.
   Практически честването на християнския светец Трифон съвпада с древните Дионисиеви празници. С течение на времето култовете към Дионис се християнизират и към житието на св. Трифон в народна среда се добавят легенди, които "обясняват" самоотрязването на носа му (като наказание, наложено от св. Богородица за подигравките му).
   В най-общ смисъл, в българския народен календар Трифон Зарезан носи белезите на преход в аграрната дейност от зима към пролет: първа оран, закичване на животните, прекаждане, "заплашване" на дърветата, различните гадания, свързани със стопанските дейности.

2 февруари — ЗИМНА БОГОРОДИЦА, ВЪЛЧА БОГОРОДИЦА, СРЕТЕНИЕ ГОСПОДНЕ

   Това е един от четирите празника, посветени на Божията майка. Четиридесет дни след раждането на Господа Иисуса Христа света Дева Мария донесла своя Младенец в Йерусалимския храм според Мойсеевия закон, който заповядвал всяко първородно от мъжки пол да бъде посвещавано или представяно пред Бога. Това било установено за спомен от избавянето на израилските първородни от смъртта, която поразила всички египетски първородни от човек до добитък (Изход 12:29). Затова всеки първороден като собственост на Господа бил длъжен с определена от закона цена да бъде откупен. А след навършване на 40 дни от рождението, майката на първородния принасяла в жертва на Бога агне. Ако майката е бедна, принасяла гургурица или два гълъба. На този закон смирено се подчинила и света Богородица.
   Смята се, че Богородица закриля бременните жени, майките, раждаемостта и семейството.
   През този ден не се работи, защото децата ще се раждат белязани. Спазва се строго половото въздържание: така ще се увеличи плодовитостта на домашните животни и те ще бъдат живи и здрави. Жените не пипат остри предмети, не режат хляб, конци или дърва, за да бъдат здрави децата.
   Месят се питки и се раздават в две къщи.
   По това кой първи ще дойде в къщата се гадае какво дете ще се роди първо — мъжко или женско.
   Девойките вярват, че бъдещият им съпруг ще прилича по външен вид и нрав на онзи мъж, когото срещнат пръв.

   В народните представи света Богородица е покровителка на бременността и родилките, но също е "вълча Богородица", свързана с животни, олицетворяващи демоничните сили на долния свят. Така едновременно се почита християнската светица-майка и се омилостивяват силите на злото — чрез житна жертва, сексуално въздържание (своеобразен пост) и редица забрани, имащи магически характер.
ПРАВОСЛАВЕН  КАЛЕНДАР
2002
ФЕВРУАРИ
1
петък

*МчкТрифон (Предпраэненство на Сретение Господне) (Трифоновден)

2
събота
† Сретение Господне
3
неделя
† Нед.15 след Въздвижение - на Закхея
Св. Симеон Богоприимец и св. Анна Пророчица
4
понеделник
Преп. Исидор Пелусиотски
5
вторник
Мчца Агатия
6
сряда
Преп. Вукол, еп. Смирненски.
Св. Фотий, патриарх Цариградски
7
четвъртък
Св. Партений, еп. Ламсакийски.
Преп. Лука Еладски
8
петък
Вмчк Теодор Стратилат.
Прор. Захари Сърповидец.
9
събота
Мчк Никифор (Отдание на Сретение Господне)
10
неделя
† Нед.15 след Петдесетница - на Законника
*Свщмчк Харалампий.
Мчца Валентина
11
понеделник
Свщмчк Власий, епископ Севастийски.
Мчк Георги Софийски Нови
12
вторник
Св. Мелетий Антиохийски
13
сряда
Преп. Мартиниан,
Евлогий Антиохийски,
св.Зоя
14
четвъртък
*Успение на св. Кирил Славянобългарски.
Преп. Авксентий
15
петък
Св. апостол Онисим
16
събота
Мчци Памфил и Порфирий, св.Флавиан, патриарх Цариградски
17
неделя
† Нед.16 след Петдесетница - за Талантите
Вмчк Теодор Тирон.
Преп. Роман Търновски
18
понеделник
Св. Лъв, папа Римски
19
вторник
Св. ап. Архип и Филимон
20
сряда
Св. Лъв еп. Катански
21
четвъртък
Преп. Тимотей.
Св. Евстатии Антиохийски
22
петък
Намиране мощите на св. мчци в Евгения
23
събота
Свщмчк Поликарп Смирненски
24
неделя
† Нед.16 след Въздвижение - на Митаря и Фарисея.
*1-во и 2-ро намиране главата на св. Йоан Кръстител
25
понеделник
Св. Тарасий, патриарх Цариградски
26
вторник
Св. Порфирий, епископ Газский
27
сряда
Преп. Прокопий Декаполит (Блажи се)
28
четвъртък
Преп. Василий Изповедник.
Мчца Кирана
3 февруари — ЗИМЕН СИМЕОНОВДЕН, СТАР СИМЕОН, СМИОН,
СВ. СИМЕОН
  Този празник, както и зимната Богородица почитат главно бременните жени, младите невести и майките.
   По това какъв човек първи ще дойде в къщата, се гадае какъв добитък ще се роди — мъжки или женски.
   Зимният Симеоновден се смята за един от най-лошите дни в годината; някъде го наричат Симеон бележник, защото белязва хората, оставя им рани и белези.
   Той е третият вълчи празник: не се работи с вълна, не се изхвърля пепел и смет навън, за да не се разсърдят вълците. В някои краища забраняват употребата на думата вълк.
   Спазват се и другите забрани, характерни за останалите Трифонци. Вероятно празникът се е появил сравнително по-късно във фолклорната традиция, защото неговата обредност почти не може да се отдели от предхождащите го дни.
   Лятно-есенното съответствие на Симеоновден е на 1 септември. Двата празника имат в основата си аграрна идея, защото разполовяват годината на две: пролетна и есенна оран и сеитба.
СВЕТИ МЪЧЕНИК ТРИФОН


Свети мъченик Трифон

   Свети мъченик Трифон се родил около 225 г. в с. Комсада, близо до гр. Апамия, в малоазийската област Фригия, в чертите на Римската империя. Родителите на Трифон, дълбоко вярващи християни, отрано събудили в сърцето му любов и преданост към Бога. Трифон бил още дете, когато по негова молитва Бог вършел чудеса.
   Римският император Гордиан (238-244) не бил християнин, но не преследвал последователите на Иисус. И Бог му сторил милост за това. Той имал дъщеря Гордиана — умна и хубава. Идвали да я искат видни и прославени момци. Но по това време тя заболяла тежко душевно. Идвали най-способни лечители, но никой не успял да прекрати мъките на момичето. Най-накрая и родителите й се убедили, че никой не може да й помогне. Тя обаче непрестанно повтаряла едно и също: "Никой не може да ме излекува, освен Трифон." Тези думи отдавали на душевното й страдание и ги отминавали без внимание. Когато всичко вече било опитано, императорът наредил да се провери навсякъде из империята има ли такъв човек Трифон, който лекува болни, и да го доведат.
   Тогава Трифон бил 17-годишен. Довели го в Рим. И понеже Бог тъкмо чрез него дал изцеление на Гордиана от тая болест, всички повярвали, че живият и истински Бог, в Когото вярват християните, е излекувал девойката. Мнозина се кръстили. Имперторският дом се изпълнил с радост. Благоволението на императора към християните станало толкова явно, че вече го смятали за таен християнин. Той богато се отблагодарил на свети Трифон и с благодарност го изпратил у дома му. Но сърцето на юношата било чуждо за богатството, затова по пътя той раздал всичко на нуждаещите се.

   Когато римският императорски престол бил зает от Декий Траян (249-251), за християните настъпили тежки дни. Новият император се заел да изкорени християнството и наредил да заставят християните по цялата империя да се върнат към езичеството. Онези, които не се покорят, да бъдат избити. В това време управител на източните римски земи бил някой си Аквилин. Донесли му за свети Трифон, че е християнин; че знаел разни хитрини за лекуване на болести; че не зачитал волята на императора; че обикалял села и градове, лекувал болни и подмамвал тях и близките им да стават християни; че открито осмивал великите богове на римляните. Аквилин изпратил стражи да издирят виновния и да го докарат на съд в Никея. Лесно било да намерят Трифон, защото за многобройните му чудеса и усърдието му се говорело из цяла Фригия.
   Когато юношата застанал пред управителя, той като видял колко е млад, му предложил да се опомни, да се отрече от измамливата вяра, за да не бъде хвърлен в огън.
   — Чуй, Трифоне, съветвам те да принесеш жертва на боговете. Гледам те млад тялом, а зрял по ум и не ми се иска зле да свършиш.
   — Зрял по разум ще бъда, ако принеса съвършено изповедание на моя Бог, ако опазя като много ценно съкровище неизменно благочестивата в Него вяра, и ако стана жертва за принеслия в жертва Себе Си заради мене.
   — Ще предам — заплашил управителят — тялото ти на огън, а душата ти най-люто ще измъча.
   — Ти ме заплашваш с огън, който се гаси. Аз пък предупреждавам вас, неповярвалите, за опасността от вечен огън, който не се гаси. Отстъпи прочее от суетите и познай истинския Бог, за да не се разкайваш, когато се намериш във вечния огън!
   Аквилин загубил самообладание, разгневил се и дал заповед да започнат мъченията.
   Три часа били жестоко юношата. Но той не издал и стон. Управителят наредил да забият гвоздеи в ходилата му и да го развеждат из заснежените градски улици, биейки го непрекъснато. Последвали нови и нови заповеди за изтезания. Но напразно. На Аквилин не останало нищо друго, освен да издаде смъртна присъда.
   Преди да отсекат главата му, св. Трифон застанал с лице към изток, благодарил на Бога, че го удостоил с мъченически венец и възнесъл последното си моление — да се весели душата му в небесното царство. Докато още се молел, той склонил глава и починал. Не станало нужда палачите да правят нещо.
   Местните вярващи прибрали тялото да го погребат в своите гробища, но мъченикът им се явил насън и поискал да го погребат в родното му село. Те постъпили според волята му.
СВЕТИ ВЕЛИКОМЪЧЕНИК ТЕОДОР СТРАТИЛАТ

Теодор Стратилат
керамична икона от Х век,
Преслав

  Великомъченик Теодор е родом от град Евхаита, живял в началото на ІV век, през времето на императорите Константин и Ликиний. Славел се в страната със своите добродетели, мъдрост, красота и храброст. Бил назначена за стратилат (воевода) в град Ираклия, близо до Черно море. Теодор мъдро управлявал поверения му град и мнозина като виждали добродетелите му, приемали християнската вяра. Това станало известно на Ликиний, който управлявал изночната част на Римската империя, където се намирал и град Ираклия. В душата си той мразел християните и по-късно строго ги преследвал. Като научил за Теодор, изпратил да го доведат в Никомидия, но предупредил да се държат любезно с него.
   Теодор разбрал коварството. Той не се страхувал да умре, но искал да приеме мъченичеството в своя град, за да може с примера си да утвърди във вярата новопокръстените. Затова с писмо помолил Ликиний сам да дойде в Ираклия. Придружен от голяма свита сановници и много войници, императорът взел златните и сребърните си идоли и потеглил.
   Същата нощ видение предсказало на Теодор, че наближава времето на неговия подвиг. Той чул глас: "Дерзай, Теодоре, Аз съм с тебе!"
   На другия ден Ликиний седнал на престол на площада, около него застанали велможи и оръженосци. Пред всички той поканил Теодор да принесе жертва на боговете пред народа. Теодор помолил да отложат жертвоприношението с два дни, а императорът му позволил да вземе идолите при себе си в къщи.
    Когато след два дни церемонията се повторила, преди още Теодор да успее да каже нещо, един от войниците побързал да съобщи, че е видял златната глава на един от идолите у един бедняк. Теодор потвърдил: "Аз действително строших твоите богове и добре сторих. Как могат те да ти помогнат, когато сами не можаха да се спасят от разрушение?"
   Ликиний дълго не можал да произнесе нито дума от гняв. Най-сетне избухнал и със страшни заплахи заповядал да бият Теодора с волски жили, после с оловни пръчки, да го обгорят с огън, да трият раните му с керемиди... След дълги изтезания го затворили в тъмницата без вода и хляб. След пет дни извели мъченика, за да бъде разпнат. Приковали го на кръста, войниците стреляли в лицето и му изболи очите. Накрая го посекли с меч.
   Страданията на светия великомъченик и неговата твърда вяра станали причина много жители на града и войници да приемат християнската вяра.
|| начало | земя | небе | звезди | време | човек | ключ | слово | архив ||
e-mail: margaritta@abv.bg
© списание «маргарита», 2001-2002