ДА
ЗАПАЛИШ СВЕЩ...
Какво прави обикновено човек, когато пристъпи прага на православния храм? В девет от десетте случая, той запалва свещ. С малката восъчна свещ започва нашето практическо християнство, нашето приобщаване към обреда. Не е възможно да си представим православен храм, в който не се запалват свещи. Тълкувателят на Литургията блаженият Симеон Солунски (ХV в.) казва, че чистият восък означава чистотата и незлобливостта на хората, които го носят. Той се принася в знак на нашето разкаяние за упорството и самоволието ни.
Восъкът на църковната свещ е мек и податлив и това говори за нашата готовност да се подчиним на Бога. Горенето на свещта означава превръщането на човека в ново създание под въздействието на огъня на Божествената любов. Свещта е свидетелство за вярата, за причастността на човека към Божествената светлина. Тя символизира пламъка на нашата любов към Господ, Божията Майка, ангелите и светиите и затова се отнасяме с благоговение към нея.
Не трябва да запалваме и поставяме свещта формално, със студено сърце. Външното действие трябва да бъде допълнено с молитва, макар и най-простичка, със свои думи. Запалената свещ присъства на много църковни служби. Държат я в ръце приемащите кръщение и съчетаващите се с тайнството на брака. Сред множество горящи свещи се извършва и опяването. Прикривайки с длан огъня на свещта от вятъра, богомолците вървят в Кръстния поход.
Няма задължителни правила къде и колко свещи да се запалят и поставят в храма. Купуването им в притвора на храма е най-малката жертва Богу, жертва доброволна и необременителна. Тя е и жертва за нуждите на храма. Известно е, че заради такава жертва Господ е творил много милости. Различните по цена свещи само отразяват разликата в сумата на нашето пожертвование.
Голямата скъпа свещ в никакъв случай не е по-благодатна от малката. Вярващите християни, посещаващи редовно храма, се стараят всеки път да поставят няколко свещи: пред празничната икона в средата на църквата, пред иконата на Спасителя или Богородица — за здравето на своите близки, и в долната част на стоящите свещници за успокоение на душите на починалите. Свещ може да се запали и на всеки светец, ако това подсказва желанието на сърцето ни.
Понякога се случва, че в свещника пред иконата няма свободно място — всички са заети с горящи свещи. Тогава не е необходимо да се гаси друга свещ, заради нашата собствена. По-добре е да се помоли служителя да я постави в по-добро време. И ако са изгасили Вашата още недогоряла свещ преди края на службата, не се смущавайте — Всевиждащият и Всезнаещ Бог вече е приел жертвата. Не е необходимо да спазваме някакво правило за това, че свещта трябва да се поставя само с дясната ръка, да си мислим, че ако е загаснала, това означава нещастие, че да се разтопява долния й край, за да се закрепи в свещника, е смъртен грях и т.н. Суверията, свързани с църквата, са много и повечето от тях са безмислени.
Восъчната свещ е приятна Богу. Но Той цени повече горенете на човешкото сърце. Нашият духовен живот, участието ни в богослуженията не се ограничават само със запалване на една свещ. Свещта не освобождава от греховете, не ни съединява с Бог, не дава сили за невидимата ни борба. Свещта е пълна със символични значения, но нас ни спасява не символът, а неговата истинска същност — Божествената благодат.
