Бисерите...Наричат ги "сълзи на морето", "каменни сълзи", "лотосов цвят", "небесна роса"....
   Думата бисер в нашия език идва от арабското büsre; немците, французите и англичаните говорят за перли, гърците за маргарит, индийците - за маняра.
  Бисерите се отнасят към скъпоценните камъни, на които човек е обърнал внимание много отдавна. Сведения за използването им като украшения, символ на красотата и чистотата, се съдържат в свещените книги - в Библията, Корана и Талмуда. Украшения с бисери са намерени в египетските гробници и при разкопки в Китай.
  Историците свидетелстват, че Александър Македонски е вземал големи количества бисери от всеки град под формата на откуп, а римският император Юлий Цезар е броил огромна за времето си сума за един изключително красив бисер. Извънредно високо са се ценели бисерите и по-късно, през Средновековието, когато с тях са украсявали олтарите и кръстовете в църквите, одеждите на църковните служители, дрехите и шапките на царете и членовете на техните семейства. Някои от запазилите се уникални произведения на ювелирното изкуство от това време днес се съхраняват в редица музеи в света - Оръжейната палата и Диамантения фонд в Москва, Ермитажа в Санкт Петербурт, Британския музей и Лондонската кула, в Дрезден, Виена и др.

  Бисерите са едни от най-привлекателните и почитани скъпоценни камъни и днес. Самостоятелно или в комбинация с диаманти и някои от цветните скъпоценни камъни те се използват широко в ювелирното дело за направата на огърлици, колиета, медальони, обици, пръстени. Бисерите се използват единствено в бижутерията. Различни са поверията и преданията на народите по света, свързани с бисерите.

   Древните гърци например са вярвали, че това са вкаменени капки роса от косата на Афродита - богинята на красотата и любовта, а за японците те са сълзите на Ама - богинята на морето, тъгуваща по отвлечената от злия дух нейна дъщеря - прекрасната принцеса Кацуко. Нейните сълзи били толкова искрени, че морето ги превръщало в бисери. За индийците бисерът е капка дъжд, попаднала и застинала в черупката на мидите. 
   Преди две хиляди години Плиний Стари ги нарежда между диаманта и смарагда. В средните векове съществувала легенда, че ангелите затварят в миди сълзите на сирачетата и невинно излъганите, превръщайки ги в скъпоценност. Още по това време в Европа най-известните бисери стрували баснословно скъпо. Когато през ХVІ век край бреговете на Панама открили бял бисер с необикновена красота и големина на яйце от гълъб, кралят на Испания Филип ІІ заплатил за него 100 хиляди в злато. В същия ХVІ век най-хубави се смятали два бисера на Екатерина Медичи, оценявани на огромна сума. Медичи ги подарила на шотландската кралица Мария Стюарт. Подаръкът не помогнал на Мария да избегне трагичната съдба. А бисерите преминали във владение на английската кралица Елизабет І.
   Руската императрица Екатерина ІІ е имала прекрасна бисерна огърлица. В Русия бисерът се смята за изконно руско украшение. Предпочитан бил чистобелият бисер с правилна сферична форма. Наричат го жемчуг от арабската дума "зенчуг", която пък идва от китайската "чжен-чжу". С бисери украсявали и църковните икони.

   Бисерите са своеобразни минерално-органични образувания, продукти на т.нар. бисерни миди. Познати са два рода морски и един само род речни бисерни миди. Морските видове обикновено живеят на колонии и достигат значителни размери. Традиционно място за техния улов са Персийският залив, Червено море, около бреговете на Шри Ланка и Мадагаскар, крайбрежията на Австралия, моретата на Япония, тихоокеанският бряг на Панама, Западното крайбрежие на Мексико, водите на Флорида и Калифорнийският залив. От Червено море мидите са мигрирали и в Средиземно море. Има сведения за отделни редки случаи, когато бисерни миди са срещани и в Черно море.

 Известно е, че мидите имат сравнително прост строеж. Най-интересният им орган е мантията, способна при необходимост да отделя органично вещество или калциев карбонат (арагонит или калцит). Бисерите се образуват в мантията и по същество са защитна реакция на организма срещу попаднали между черупката и мантията чужди тела: дребни минерални частички, отломки от черупката, органични съсиреци, микроскопични паразити и др. В този случай външният тънък слой на мантията реагира незабавно, като образува около чуждото тяло (което става център на кристализацията) епително мехурче. Клетките на този слой отделят седефено (бисерно) вещество, което постепенно покрива намиращото се в мидата чуждо тяло. С времето мехурчето расте, а заедно с него поради отлагането на седефеното вещество във вид на сферични слойчета нараства и зародилият се бисер, който се състои основно от фини ивици органично вещество конхиолин и кристалчета от минерала арагонит.

   Бисерите се отличават с голямо разнообразие на цвят - бели, сиви, кафяви, черни, жълти, розови, кремави, небесно сини, червени и комбинирано оцветени; форма - кръгли, продълговати, полусферични, каопковидни, крушовидни, с неправилна форма; размер - дребни - до 2,5 mm, средни - от 2,5 до 6 mm и едри - над 6 mm. Когато епителната торбичка се разполага по вътрешната повърхност на черупката, то седефеният слой на бисера сраства със седефа й и по този начин се образува неправилен бисер - блистер. Бисерите, които имат неправилна, причудлива форма се наричат парагони.

   Най-високо се ценят сферичните и правилните крушовидни бисери. По външен вид и цвят всички бисери си приличат, но само експертите са в състояние да определят дори местата на произхода им. Характерно за бисерите е значителното колебание в химическия им състав. Речните бисери съдържат повече органично вещество и по-малко арагонит, плътността им също варира в по-широки граници. Твърдостта и на едните, и на другите е идентична (3,5 -4 по Моос).

   Добивът на природни бисери се осъществява чрез улова на бисерни миди. Ловците на бисери събират мидите от морското или речното дъно с помощта на мрежи, много често при трудни и опасни условия. Не всички от събраните миди съдържат бисери - от извадените 30-40 броя миди обикновено само в една от тях се откриват бисери. От всяка мида най-често се изваждат от 1 до 3 бисера, но понякога макар и много рядко този брой е по-голям. В крайбрежните води на Индия например е уловена бисерна мида с 87 бисери.
  Изключително редки са големите бисери. Най-едрите и красиви екземпляри са също такава историческа рядкост, каквато са и едрите диаманти. Те имат своята биография, изпълнена с приключения, нерядко с трагични истории и разбира се с много легенди и предания.

  Историята на знаменитите бисери често се преплита с имената на известни жени. Разказват, че Клеопатра веднъж се обзаложила с Антоний, че нейната вечеря ще струва много повече от онази, която ще изяде той. Клеопатра спечелила, защото в края на вечерята хвърлила скъп бисер в чашата си с вино, а след това изпила питието с разтворената скъпоценност в него. Разбира се, това е само красива легенда - толкова бързо, при това във вино (освен ако това не е било обикновено вино) бисерът не може да се разтвори.
   Интересно е, че Елизабет Тейлър, вживявайки се в образа на Клеопатра по време на снимките на едноименния филм, също глътнала няколко бисерни зърна. След което се изплашила, извикали лекари, понеже звездата почувствала резки спазми в стомаха. Лекарите я успокоили, че бисерите бързо ще се разтворят в стомашния сок. Между другото Тейлър днес притежава най-скъпата бисерна огърлица в САЩ - това са 150 едри черни бисери с диаметър 7 мм. Но независимо, че притежава уникални бисери, за някакъв прием Елизабет взела под наем бисерна огърлица на стойност 15 хиляди долара. Когато на другия ден върнала огърлицата, се оказало че е подменена. Избухнал скандал. Наложило се филмовата звезда все пак да върне истинските бисери, което тя направила с нежелание...  

   Дали поради изтощаване на запасите вследствие на неразумната експлоатация, или по екологични причини, количеството на бисерните миди в световен мащаб е спаднало рязко. От началото на ХХ век започва и непрекъсното се разширява производството на изкуствено получавани морски бисери. Днес 90% от съвременната търговия с бисери се осъществява за сметка на този тип перли, получен във фермите за култивиране на бисери преди всичко в Япония (с няколоко десетки тона годишен добив) и в по-малка степен на някои други страни - Австралия, Китай, Филипините, Полинезия. Първите опити в това отношение датират от ХVІІІ век в Китай, но едва през 1913 г. (по други данни през 1896 г.) японският изследовател Кокихи Микимото е успял да разработи технология за изкуствено получаване на добре оформени бисери в промишлени мащаби. Разбира се тяхната популярност е по-слаба, отколкото на естествените бисери и съответно цената им е 10 до 100 пъти по-ниска.

 Обикновено изкуствените бисери тежат от 1,6 до 4 грана, но понякога стигат и до 16 грана.    

  Независимо от популярността си, бисерът е опасен, защото сваля "розовите очила", през които човек понякога гледа околната действителност - бисерът помага на човека да види реалността без украса. Усмирява гордостта и тщеславието, лишава от честолюбиви стремежи, дарява покорност и постоянство. Това е камък на истински вярващите хора. Дали това е добре за съвременните хора? Казват че бисерът е лош и за любовните авантюристи, понеже укрепва верността в любовта. Затова ли съвременните еманципирани дами рядко носят перлени украшения?
   По традиция бисер носят предимно младите и неомъжени девойки и жени, тъй като той носи щастие в бъдещия семеен живот. А омъжените жени, прехвърляйки зърната на бисерната огърлица, си спомнят хубавото и в мъгливо-матовото сияние на перлените зърна се опитват да отгатнат знаците на бъдещето. Наричат 30-годишния сватбен юбилей перлена (бисерна) сватба и затова най-добрият подарък в този ден е една перлена огърлица - както нейните бисерни зърна са се нанизали и годините на щастливото и хармонично съпружество. Тази с нищо несравнима скъпоценност, символ на чистота, доброта и щастие подхожда на всяка жена и я прави прекрасна.