РУБРИКИ:

архив:

ВСИЧКИ СТАТИИ


 
25 февруари 2011
2011- година на заека
ЗВЕЗДИ
Година на любов и труд или къде живее благородният Заек
На изток заекът се асоциира с Луната, наричат го още Лунен Заек или Заек-Луна. Това е свързано с една красива легенда. ... »»
25 февруари 2011
Мартеници
ВРЕМЕ
Мартеници за всички
Обичаят да се правят и носят мартеници е своеобразна магическа практика за здраве, плодородие, щастие, за предпазване от болести и беди. А мартеницата изпълнява ролята на своеобразен амулет... »»
25 февруари 2011
Мечтата и страхът
ЧОВЕК
Винаги близо един до друг
Тя беше красива и добра, Той - бодлив и неприятен. Тя беше светла и радостна, Той - мрачен и печален. Тя носеше на хората топлина и надежда, Той - студ и завист. Тя изпълваше сърцата и мислите, Той - ги опустошаваше... »»
25 февруари 2011
Картинен тест
ЧОВЕК
ТЕСТ: Психолог ли си?
...Умението, желанието и навикът да се търсят човешки лица навсякъде, където могат да се открият, наистина е най-простият и един от най-сигурните тестове, отговарящи на въпроса... »»
25 февруари 2011
Китайски топки на здравето
КЛЮЧ
Китайските топки на здравето
...ползвали ги в обучението в бойни изкуства, постигайки невероятна ловкост и сила на ръцете и способности, позволяващи да натрупват и съхраняват енергията... »»
25 февруари 2011
Александрийкиното хоро
СЛОВО
Марко Семов: Александрийкиното хоро
Вдигна се песента в небето, отиде до Бога и оттам с трясък се спусна на земята. И настана тишина. Дълбока, чак страшна... »»




ЖИВОТЪТ Е КРАТЪК
Михаил Жванецки
Животът е кратък. И трябва да можеш. Трябва да можеш да си тръгнеш, когато филмът е лош. Да захвърлиш лошата книга. Да си тръгнеш от лошия човек. Те са много - нещата, които не можеш да захвърлиш. Дори от посредственост да си тръгнеш. Много са. Времето е по-скъпо. По-добре да се наспиш. По-добре да хапнеш. По-добре да погледаш огън, дете, жена, вода.
Музиката стана враг на човека. Музиката се натрапва, пъха се в ушите. През стените. През тавана. През пода. Вдишваш музиката и ударите на синтезаторите. Ниските удрят в гърдите, високите вибрират в пломбите.
Представлението не е толкова нагло, но от него също не можеш да си тръгнеш. Шъткат ти. Възмущават се. Спъват те. Харесва им.
Компютърът е прилепчив, свети като привидение, призовава като търговка на пазара. Ровиш, търсиш, търсиш. Е, намираш нещо, опитваш се да го приспособиш, изхвърляш, отново ровиш, намериш нещо, въртиш го в главата си, въртиш-въртиш и го изхвърлиш. Общи мисли. Общи приказки.
Не! Животът е кратък.
И само книгата е деликатна. Взимаш я от етажерката. Прелистваш. Оставяш. В нея няма наглост. Тя не прониква в тебе. Стои си на етажерката, мълчи, чака кога ще я вземат две топли ръце. И тя ще се отвори. Ако беше така и с хората. Много сме. Не можеш всички да прелистиш. Дори един не можеш. Дори своя човек не можеш. Себе си дори.
Животът е кратък. Нещо ще се отвори само. За нещо ще установиш правило. За останалото няма време. Законът е един: тръгваш си. Захвърляш. Бягаш. Затваряш или не отваряш! За да не му дадеш мига, предназначен за друг.
 
© списание МАРГАРИТА 2001-2011
При използване на материали от сайта позоваването на margaritta.net и активен линк е задължително.