|
|
| |
|
|
|
|
|
25
февруари 2011
|
|
|
ВРЕМЕ
Мартеници
за всички
Обичаят да се правят и носят
мартеници е своеобразна магическа
практика за здраве, плодородие,
щастие, за предпазване от болести
и беди. А мартеницата изпълнява
ролята на своеобразен амулет...
»» |
|
|
25
февруари 2011
|
|
|
ЧОВЕК
Винаги близо един до друг
Тя беше красива и добра, Той
- бодлив и неприятен. Тя беше
светла и радостна, Той - мрачен
и печален. Тя носеше на хората
топлина и надежда, Той - студ
и завист. Тя изпълваше сърцата
и мислите, Той - ги опустошаваше...
»» |
|
|
25
февруари 2011
|
|
|
ЧОВЕК
ТЕСТ:
Психолог ли си?
...Умението,
желанието и навикът да се търсят
човешки лица навсякъде, където
могат да се открият, наистина
е най-простият и един от най-сигурните
тестове, отговарящи на въпроса...
»» |
|
|
25
февруари 2011
|
|
|
КЛЮЧ
Китайските
топки на здравето
...ползвали
ги в обучението в бойни изкуства,
постигайки невероятна ловкост
и сила на ръцете и способности,
позволяващи да натрупват и съхраняват
енергията... »» |
|
|
|
|
|
|
|
|
ЖИВОТЪТ
Е КРАТЪК
Михаил Жванецки
|
Животът е кратък.
И трябва да можеш. Трябва да можеш да си тръгнеш,
когато филмът е лош. Да захвърлиш лошата книга.
Да си тръгнеш от лошия човек. Те са много -
нещата, които не можеш да захвърлиш. Дори от
посредственост да си тръгнеш. Много са. Времето
е по-скъпо. По-добре да се наспиш. По-добре
да хапнеш. По-добре да погледаш огън, дете,
жена, вода.
Музиката стана враг на човека. Музиката се натрапва,
пъха се в ушите. През стените. През тавана.
През пода. Вдишваш музиката и ударите на синтезаторите.
Ниските удрят в гърдите, високите вибрират в
пломбите.
Представлението не е толкова нагло, но от него
също не можеш да си тръгнеш. Шъткат ти. Възмущават
се. Спъват те. Харесва им.
Компютърът е прилепчив, свети като привидение,
призовава като търговка на пазара. Ровиш, търсиш,
търсиш. Е, намираш нещо, опитваш се да го приспособиш,
изхвърляш, отново ровиш, намериш нещо, въртиш
го в главата си, въртиш-въртиш и го изхвърлиш.
Общи мисли. Общи приказки.
Не! Животът е кратък.
И само книгата е деликатна. Взимаш я от етажерката.
Прелистваш. Оставяш. В нея няма наглост. Тя
не прониква в тебе. Стои си на етажерката, мълчи,
чака кога ще я вземат две топли ръце. И тя ще
се отвори. Ако беше така и с хората. Много сме.
Не можеш всички да прелистиш. Дори един не можеш.
Дори своя човек не можеш. Себе си дори.
Животът е кратък. Нещо ще се отвори само. За
нещо ще установиш правило. За останалото няма
време. Законът е един: тръгваш си. Захвърляш.
Бягаш. Затваряш или не отваряш! За да не му
дадеш мига, предназначен за друг. |
 |
|
