От
Гърция розата била пренесена в
Рим. И
там тя привикнала прекрасно, но получила съвсем друго значение. В
Гърция била символ на божествената любов и красота, а хората изразявали
чрез нея радост и дълбока печал. Римляните, по време на републиката,
смятали розата за олицетворение на строга нравственост и я използвали
за награда за забележителни дела. По време на упадъка на Рим розата
се превърнала в символ на порока и станала част от разкоша, за който
се харчели безумни средства... Някои патриции заповядвали да покриват
дори повърхността на морето с розови листенца, когато се разхождали
с галерите. На едно от пиршествата гостите били засипани с такова
множество падащи от тавана листенца, че (за велико удоволствие на
жестокия управник) много от гостите се задушили... Всички улици на
Рим били така пропити
с аромата на рози, че на човек, който не е привикнал с нея, му ставало
лошо. На всеки ъгъл, на всяка улица десетки търговки продавали рози.
Имало дори специална професия - жени, които сплитали розови венци.В
Западна Европа отношението
на римляните към розата внушило на първите християни отвращение към
нея. Отначало те гледали на нея като на цвете - символ на разврат
и гибел. Но с времето розата, със своите красота и аромат, надвила
техните предубеждения. Минало няколко столетия и светите отци, забравяйки
значението на розата по време на упадъка на Римската империя, я обявили
за райско цвете.
В една от легендите за кръста на Спасителя се говори
за мъхната роза. Кръвта на разпнатия Христос се стичала по кръста.
Ангелите я събирали в златни чаши. Но няколко капки все пак паднали
върху зеления мъх, който за да ги опази от оскверняване, побързал
да ги попие в себе си. От тях и израсла чудесна мъхната роза, чийто
ярко ален цвят трябва да ни напомня вечно за пролятата заради нашите
грехове кръв.
В католическите легенди розата често е небесна защитница
на добрите дела.
От ХІ век за изключителни добродетели, папата награждава изтъкнати
личности със ЗЛАТНА РОЗА, обсипана със скъпоценни камъни. Розата
е награда извънредно оригинална. Стъблото й е от чисто злато и има
дължина почти 4 фута. Цветът е едър, изработен е от отделни листенца,
върху които се гравират имената на папата и на наградената добродетелна
личност. Листенцата са украсени с множество миниатюрни брилянти, изобразяващи
небесната роса.
Такава Златна роза са получили:
през 1160 г. Людовик Младши от папа Александър
ІІІ за почитта, която оказал на папата при пътуването му през Франция;
Йоана Сицилийска от папа Урбан V, за това че избавила
Италия от унгарците;
Фридрих Саксонски, германският император Хенрих
ІІІ,
мексиканската императрица Шарлота, испанската кралица
Изабела...
От всички християнски държави с най-голяма любов
се ползвала розата във Франция.
Там
тя била така ценена, че не всеки имал право да я отглежда. Онзи, който
получавал тази привилегия, се задължавал всяка година да предоставя
на градския съвет рози в определени празничини дни.
През ХVІ век, недалеч от Париж, се родил обичаят
ежегодно да се избира крал на розите сред градинарите. Неговото царуване
продължавало една година и се съпровождало с редица почести.
В историята на
Англия отначало розата била цвете на
скръбта. Почти неизвестна до ХІV век, тя се появила в двора на английските
крале малко преди кървавата разпра между двете фамилии - Йорк и Ланкастър.
Розата пленила и двете фамилии и те я поставили в своите гербове.
При това единият род избрал бяла роза, а другият - алена. Затова борбата
между Хенрих VІ Ланкастър и Едуард Йорк за правото над английския
престол, носи названието война на алената и бялата рози.
След тази печална слава в Англия,
царицата на цветята съумяла да заглади прегрешенията си и станала
всеобща любимка. Отначало тя служила за отличителен знак на актьорте,
които според заповедите на Елизабет били допускани в театрите и в
обикновено облекло, но само ако имат върху обувките си роза. Скоро
след това розата станала задължителна принадлежност към костюма. Носели
и зад ухото. И колкото по-едър бил цветът, толкова това било по-изискано
и модно. Скоро и самата Елизабет започнала да се появява с роза. Има
дори монети, на които кралицата е изобразена с роза.
В Германия историята
на розата е малко по-друга. Розата, като цвят на шипковия храст, била
известна още в езическите времена. В древногерманските саги тя се
посвещава на царицата на небето Фрига, затова и досега наименованието
на цветето е сходно с нейното име. Да се откъсне розов цвят било разрешено
само в петък - денят, посветен на богинята на небето. Розовият венец
в древногерманските предания е още и призив за двубой, но и награда
за рицаря от дамата на сърцето му или най-накрая - знак, че любовта
на рицаря е забелязана. В християнските времена започнали да смятат
белите градински рози за творение на Пресветата Дева Мария. Според
преданието те израсли върху храста, на който Богородица простряла
пеленките на младенеца. Затова през средните векове смятали, че бялата
роза плаши и прогонва вещици и самодиви.
Крал Фридрих Вилхелм ІІІ страстно обичал рози и
сред великолепния парк в Потсдам си направил малък остров на розите,
който нарекъл "Паунов остров". На острова били събрана колекция от
всички съществуващи тогава сортове рози.
Бъдещата руска императрица принцеса Шарлота, както и
нейният баща, била голяма любителка на розите. Особено обичала белите
рози, заради което в семеен кръг я наричали "Бялото цвете". И ето
през 1829 година в чест на годежа си с император Николай Павлович
принцесата организирала празник на розите на този "Паунов остров".
От всички краища на страната били докарани хиляди бели рози. С тях
украсили всички знамена, върху главите на всички поканени дами имало
венец от бели рози, всички стълби били украсени и обсипани с бели
розови листенца. Самата Шарлота седяла под златен, украсен със скъпоценни
камъни балдахин, облечена като бяла роза. За спомен от този празник
всяка от присъстващите дами получила от бъдещата императрица сребърна
роза, върху листенцата на която били изрязани годината и датата на
този празник.
В Русия
розата
пристигнала за първи път през ХVІ век и дълго време била достояние
само на царския двор и някои приближени сановници. Народът не я познавал.
И все пак? Откъде тогава идва популярната фамилия Розанов? Известният
велможа и първи руски канцлер Гаврил Головкин бил страстен градинар
- особено обичал рози. В своето имение в Подмосковието направил великолепен
парк с рози, за които се грижел специално доведен от Англия градинар.
Нито един англичанин не би се справил с цялата градина и затова му
дали за помощници крепостни руски селяни. Един от тях толкова бързо
се научил да се грижи за розите, че дори надминал своя учител - англичанина.
За благодарност графът освободил него и цялото му семейство и му заповядал
да се нарече с фамилията Розанов. Оттук и тръгнала фамилията по Русия.
Има
основание да се смята, че една от прочутите рози сред гърци
и римляни е известната Rosa gallica. У нас тя
се отглежда в дворните градини повече от 300 години. В края
на ХІХ, началото на ХХ век тя е заемала по-голямата част от
насажденията с маслодайна роза в България и е известна с името
Казанлъшка роза. Розовото масло, получено от нея, се
смята за най-съвършеният натурален ароматичен продукт. Заради
високото си качество българското розово масло и днес е търсено
от страните със силно развита парфюмерийна промишленост. |
|
А
С Т Р О Л О Г И Я
|
|
Розата
влияе на атмосферата в нашия дом
|
Царицата
на цветята - розата, е най-яркият представител на зодиакалния
знак Лъв. Под този знак розата е преди всичко заради великолепните
си цветове и любовта си към ярката светлина. В миниатюрните
стайни рози стихията на огъня е и в цветовете, които управлява
Слънцето, и в острите бодли, които управлява Марс.
Розата има силен, мъжки характер. Огънят,
мъжкото начало в астрологията е преди всичко активност. Една
роза в къщи е безшумен двигател, зареждащ атмосферата около
себе си с действена енергия. Добре е да има роза там, където
живеят хора вяли, пасивни, мечтаещи повече за почивка, които
по всякакъв начин се стремят да избягат от всяка работа. Розата
впива в себе си вялата енергия на леността и я превръща в съзидателна.
В дом, където расте роза, самата атмосфера заставя
хората да станат от дивана и да правят нещо. В бодливите стъбла
на розата се съединяват Сатурн и Марс. Сатурн управлява стъблата
на всички растения, а Марс живее в бодлите. Сатурн е планета
- дикататор, законодател, а Марс е агресор. Розата е полезна
там, където хората се опитват да установят насила свои закони,
където желанието на един от семейството да заповядва в дома
предизвиква кавги, бурни скандали.
Ако в дома ви живеят или често пребивават хора,
които искат да подчинят всички, посадете миниатюрен сорт роза
в саксия. Това очарователно растение с мъжки характер ще неутрализира
енергията на агресивния диктатор, бликаща от човека в околната
атмосфера. Розата няма да позволи на тази енергия да стане причина
за внезапни болки или влошаване на самочувствието на всички
останали в дома. |
|
Розата
влияе върху емоционалното ни състояние
|
От
всички растения на Лъва розата е най-добрият вдъхновител. Нейният
огнен характер стимулира творческото начало в хората, подтиква
ги към нови търсения в обикновените неща. Под финото влияние
на розата човек може да промени отношението си към всекидневните
грижи, може да се появи желание да върши обикновените неща по
нов начин. С розата животът става по-интересен, по-разнообразен.
Добре е да я имат всички, които се чувстват неудовлетворени
от свършеното през деня или смятат, че нещо не им достига Розата
може да бъде и отличен помощник на онзи, който желае да стане
по-силен и волеви човек. Розата ще помогне на мъжа да стане
истински мъж, а на жената - да стане по-независима. В най-голяма
степен обаче такива свойства имат червените рози. В
жълтите рози преобладава слънцето. В астрологията Слънцето се
свързва с организаторските способнисти, затова жълтооките рози
са добри помощници за хора на ръководни постове, хора - организатори.
Жълтите рози са подходящи и за хора, неподредени, на които им
е трудно да спазват определен режим, често закъсняват и забравят
онова, което са искали да направят.
Розите с бели цветове са изпълнени с безупречно
чиста енергия. Подходящи са за онези хора, които нарушават основните
закони на зодиакалния знак Лъв - егоизмът им преобладава над
благородството, чужда им е или не виждат смисъл в творческата
работа и не познават вдъхновението. Белите рози пробуждат
най-добрите качества на Лъва: снизходителност, благородство,
любов, стремеж към творчество. |
|
Розата
влияе на здравето ни
|
Както
повечето растения, отнасящи се към знака на Лъва, розата влияе
на органа, който той управлява - сърцето. Благодарение на своя
огнен, силен характер, розата стимулира сърдечната дейност.
Затова е хубаво да има рози в дом, където живеят хора с болно
сърце и хипотоници. |
|